Най-старият викингски правен текст, написан на руни върху железен обръч, разкрива нови идеи
Forsaringen (на шведски) е най-старият непокътнат юридически текст от Скандинавия – той датира от към 9-ти или 10-ти век от н.е. Информацията обаче не е изписана на хартия, нито на канара или дърво, а на стоманен пръстен.
Документът се състои от железен обръч с диаметър към 43 см, който евентуално е бил употребен като ръкохватка на врата, и е изписан с съвсем 250 руни, които разказват санкции за съответно нарушаване, които би трябвало да бъдат изплатени във волове и сребро – или най-малко по този начин смятахме до момента.
В ново проучване историк на стопанската система от Стокхолмския университет преглежда по-отблизо смисъла на надписа и разкрива нови хрумвания за задачата му.
„ Надписът от Форсаринген „ uksa … auk aura tua “ до момента се тълкуваше в смисъл, че санкциите би трябвало да бъдат платени както с един вол, по този начин и с две руди сребро. Това би означавало, че отговорната страна е трябвало да заплати с два разнообразни типа артикули, което би било непрактично и времеемко “, споделя в изказването си Родни Едвинсон, създател на проучването и професор по икономическа история в Стокхолмския университет.
Според неговия разбор „ auk “ би трябвало да се пояснява като „ също “, а не като „ и “, което значи, че санкциите могат да бъдат платени или с вол, или с две руди сребро.
„ Това демонстрира една доста по-гъвкава система, при която и воловете, и среброто могат да се употребяват като платежни единици. Ако човек е имал по-лесен достъп до едното, в сравнение с до другото, той е могъл да заплати по собствен избор. “, изяснява Едвинсон.
Споменаването на двата „ типа заплащания “ може би отразява и изменящата се стопанска система на Скандинавия по това време. В края на X и началото на XI в. в района настава приток на сребро, който подтиква стопанската система. Новооткритото благосъстояние даже довежда до отсичането на първите локални монети в Швеция към 995 година Само няколко десетилетия по-късно обаче, през 1030 година, сеченето на монети е прекратено и стопанската система се връща към потреблението на неметални артикули, като да вземем за пример добитък, като общоприети търговски единици.
Вероятно пръстенът от Форса улавя този къс временен интервал, когато викингите са употребявали както редки метали, по този начин и добитък за „ разменна монета„.
Като необразована просвета викингите не са известни с воденето на документи и постоянно са изобразявани като диви мародери. Очевидно е обаче, че те са основали комплицирано проведени общества и са документирали ежедневните действителности на своя свят в един в действителност неповторим жанр.
За задачата те са употребявали рунистични камъни – система от знаци, постоянно издълбавани в скалите в памет на мъртвите, за записване на значими събития или за отбелязване на достижения. Сред най-удивителните са камъните от Йелинг в Дания – двойка кралски надгробни камъни от 10-и век. Най-старият е основан от името на крал Горм Стария в чест на брачната половинка му Тира, а вторият камък е повдигнат от сина му Харалд Блутут (съименник на безжичната технология ).
