Проучване: Луната е много по-стара, отколкото си мислехме
Формирането на Луната може да е последвало раждането на Земята по-бързо, в сравнение с си мислехме.
Според нов разбор на откриватели от Съединени американски щати, Франция и Германия непрекъснатият сателит на Земята може да се е формирал още преди 4,53 милиарда години - стотици милиони години по-рано от предходните оценки.
Това е времева линия, която може би даже взема решение други загадки за Луната, като да вземем за пример за какво има по-малко големи ударни басейни, в сравнение с чакаме, и за какво има по-малко метал в съпоставяне със Земята. Тя даже може да ни помогне да разберем по-добре историята и еволюцията на личната ни планета - споделя екипът, управителен от геолога Франсис Нимо от Калифорнийския университет в Санта Круз.
Настоящата водеща доктрина за това по какъв начин се е формирала Луната се основава на хаоса в ранната Слънчева система. Слънцето се е формирало преди към 4,6 милиарда години; по това време то е било заобиколено от диск от газ и прахуляк, останал от личното му образуване, който се е сливал в скали, които са се струпвали, удряли са се една в друга и като цяло са допринасяли за хаоса.
Учените считат, че Луната се е формирала, когато огромен обект с размерите на Марс се е сблъскал с бебето Земя, което е било към момента топло и лепкаво от образуването си. Огромна част от масата на Земята може да е била изхвърлена в орбита, където се е събрала, с цел да образува Луната.
The Moon Is Much Older Than We Thought, New Research Suggests
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
Смята се, че след образуването си Луната е била хазаин на световен магмен океан, който бързо се е охладил и втвърдил в лунната повърхнина. Въз основа на мостри от лунни скали, за които се допуска, че са се образували в този магмен океан, се счита, че конфликтът е настъпил преди 4,35 милиарда години.
Но в последно време от дребни зърна лунен циркон се обрисува друга картина.
Кристалите циркон са отличен метод за установяване на възрастта на дадена проба заради чудноватост в метода им на формиране. Когато се образуват, цирконовите кристали съдържат уран, само че изрично отхвърлят оловото. С течение на времето радиоактивният уран в циркона се разпада в олово с доста добре известна скорост.
Учените могат да прегледат съотношението сред уран и олово в цирконовия кристал и да дефинират с огромна акуратност преди какъв брой време се е образувал цирконът.
Nature research paper: Tidally driven remelting around 4.35 billion years ago indicates the Moon is old
— nature (@Nature)
Интересното е, че цирконови кристали от Луната са датирани на възраст, която е доста по-висока от 4,35 милиарда години. Един от тях е на 4,46 милиарда години, а различен - на 4,51 милиарда години. Тези дати са несъвместими с съществуването на световен магмен океан, който би изключил образуването и оцеляването на циркониеви кристали.
По някакъв метод тези циркони съществуват. В същото време има огромен брой лунни скали, които са на възраст 4,35 милиарда години. За да разрешат това явно противоречие, Нимо и сътрудниците му правят разбори и моделиране, с цел да покажат, че и двете могат да бъдат правилни - в случай че Луната се е образувала в по-ранен миг, а по-късно е претърпяла необятно публикувано претопяване на кората преди 4,35 милиарда години.
Когато две тела обикалят едно към друго, траекторията на орбитата нормално не е хубава и чиста окръжност, а вместо това е елипса - това свойство е известно като ексцентрицитет. Променящата се непосредственост на двете тела едно до друго също води до смяна в гравитационното привличане, което се усеща от всеки обект, когато те се доближават и отдалечават едно от друго. Това непрекъснато изменящо се притегляне оказва приливната мощ върху всеки обект, като го разтяга и смачква и го затопля посредством непрекъснато търкане.
Когато Луната се е формирала неотдавна, преди да се откри на по-кръгла орбита, орбитата ѝ може да е била задоволително ексцентрична, с цел да разтопи елементи от повърхността ѝ за няколко десетки милиона години. Това може да е станало преди към 4,35 милиарда години - което взема решение казуса с по-стария циркон и по-младата повърхностна канара.
Това от своя страна лимитира възрастта на Луната до преди 4,43-4,53 милиарда години. Тъй като Земята се прави оценка на 4,54 милиарда години, това значи, че нашата планета може да е била най-хубав другар на своя сателит съвсем през целия си живот.
Това изобретение може да помогне за разрешаването на някои забавни загадки. На Луната има по-малко ударни басейни, в сравнение с учените чакат, въз основа на това какъв брой мощна е била ранната бомбардировка. Приливното претопяване на лунната повърхнина на процедура би заличило всички сходни ударни басейни. Това също по този начин постанова ограничавания върху възрастта на големия басейн Южен полюс-Айткен, който покрива една четвърт от повърхността на Луната.
Освен това по повърхността на Земята има метали от планетите, които са се блъснали в нея по време на бомбардировката на ранната Слънчева система. На Луната те са доста по-малко. Ако Луната се е формирала, събрала е някои планетни частици и се е претопила, тези метали биха потънали под лунната повърхнина.
Освен в случай че не са се появили извънземни и не са разхвърляли циркони по цялата Луна просто за смешка. В подобен случай всички теории са изключени.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Според нов разбор на откриватели от Съединени американски щати, Франция и Германия непрекъснатият сателит на Земята може да се е формирал още преди 4,53 милиарда години - стотици милиони години по-рано от предходните оценки.
Това е времева линия, която може би даже взема решение други загадки за Луната, като да вземем за пример за какво има по-малко големи ударни басейни, в сравнение с чакаме, и за какво има по-малко метал в съпоставяне със Земята. Тя даже може да ни помогне да разберем по-добре историята и еволюцията на личната ни планета - споделя екипът, управителен от геолога Франсис Нимо от Калифорнийския университет в Санта Круз.
Настоящата водеща доктрина за това по какъв начин се е формирала Луната се основава на хаоса в ранната Слънчева система. Слънцето се е формирало преди към 4,6 милиарда години; по това време то е било заобиколено от диск от газ и прахуляк, останал от личното му образуване, който се е сливал в скали, които са се струпвали, удряли са се една в друга и като цяло са допринасяли за хаоса.
Учените считат, че Луната се е формирала, когато огромен обект с размерите на Марс се е сблъскал с бебето Земя, което е било към момента топло и лепкаво от образуването си. Огромна част от масата на Земята може да е била изхвърлена в орбита, където се е събрала, с цел да образува Луната.
The Moon Is Much Older Than We Thought, New Research Suggests
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
Смята се, че след образуването си Луната е била хазаин на световен магмен океан, който бързо се е охладил и втвърдил в лунната повърхнина. Въз основа на мостри от лунни скали, за които се допуска, че са се образували в този магмен океан, се счита, че конфликтът е настъпил преди 4,35 милиарда години.
Но в последно време от дребни зърна лунен циркон се обрисува друга картина.
Кристалите циркон са отличен метод за установяване на възрастта на дадена проба заради чудноватост в метода им на формиране. Когато се образуват, цирконовите кристали съдържат уран, само че изрично отхвърлят оловото. С течение на времето радиоактивният уран в циркона се разпада в олово с доста добре известна скорост.
Учените могат да прегледат съотношението сред уран и олово в цирконовия кристал и да дефинират с огромна акуратност преди какъв брой време се е образувал цирконът.
Nature research paper: Tidally driven remelting around 4.35 billion years ago indicates the Moon is old
— nature (@Nature)
Интересното е, че цирконови кристали от Луната са датирани на възраст, която е доста по-висока от 4,35 милиарда години. Един от тях е на 4,46 милиарда години, а различен - на 4,51 милиарда години. Тези дати са несъвместими с съществуването на световен магмен океан, който би изключил образуването и оцеляването на циркониеви кристали.
По някакъв метод тези циркони съществуват. В същото време има огромен брой лунни скали, които са на възраст 4,35 милиарда години. За да разрешат това явно противоречие, Нимо и сътрудниците му правят разбори и моделиране, с цел да покажат, че и двете могат да бъдат правилни - в случай че Луната се е образувала в по-ранен миг, а по-късно е претърпяла необятно публикувано претопяване на кората преди 4,35 милиарда години.
Когато две тела обикалят едно към друго, траекторията на орбитата нормално не е хубава и чиста окръжност, а вместо това е елипса - това свойство е известно като ексцентрицитет. Променящата се непосредственост на двете тела едно до друго също води до смяна в гравитационното привличане, което се усеща от всеки обект, когато те се доближават и отдалечават едно от друго. Това непрекъснато изменящо се притегляне оказва приливната мощ върху всеки обект, като го разтяга и смачква и го затопля посредством непрекъснато търкане.
Когато Луната се е формирала неотдавна, преди да се откри на по-кръгла орбита, орбитата ѝ може да е била задоволително ексцентрична, с цел да разтопи елементи от повърхността ѝ за няколко десетки милиона години. Това може да е станало преди към 4,35 милиарда години - което взема решение казуса с по-стария циркон и по-младата повърхностна канара.
Това от своя страна лимитира възрастта на Луната до преди 4,43-4,53 милиарда години. Тъй като Земята се прави оценка на 4,54 милиарда години, това значи, че нашата планета може да е била най-хубав другар на своя сателит съвсем през целия си живот.
Това изобретение може да помогне за разрешаването на някои забавни загадки. На Луната има по-малко ударни басейни, в сравнение с учените чакат, въз основа на това какъв брой мощна е била ранната бомбардировка. Приливното претопяване на лунната повърхнина на процедура би заличило всички сходни ударни басейни. Това също по този начин постанова ограничавания върху възрастта на големия басейн Южен полюс-Айткен, който покрива една четвърт от повърхността на Луната.
Освен това по повърхността на Земята има метали от планетите, които са се блъснали в нея по време на бомбардировката на ранната Слънчева система. На Луната те са доста по-малко. Ако Луната се е формирала, събрала е някои планетни частици и се е претопила, тези метали биха потънали под лунната повърхнина.
Освен в случай че не са се появили извънземни и не са разхвърляли циркони по цялата Луна просто за смешка. В подобен случай всички теории са изключени.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ