Финалистите в ПРОМЯНАТА: Фондация „Радост за нашите деца“ помага на децата с увреждания
Фондация „ Радост за нашите деца “ се е посветила на развиването на трудови умения на деца и младежи с нетипично развиване и друг вид физически и интелектуални усложнения. Движеща мощ в организацията са Нари Банкова - ръководител на фондацията, майка на четири деца, едно от които с диагноза детска церебрална парализа (ДЦП) и Елизабет Чешмеджиева – координатор и майка на момче със синдрома на Аспергер.
Двете дами са посветили живота си на идеята деца с разнообразни усложнения да бъдат подготвени на трудова активност, която дава отговор на техните благоприятни условия. По този метод те могат да доближат частична или цялостна самостоятелност от обществените помощи в зрелост.
Как бихте описали активността си в три фрази?
Цел на Фондацията „ Радост за нашите деца “ е да подкрепяме децата с увреждания - да се развиват и да преодоляват дефицитите си. Помагаме и на родителите да одобряват и да осъзнаят, че всяко подкрепено дете с нужната му лечебна грижа, ще има повече опция да се оправя в учебно заведение и да живее пълноценно. Знаем това опит, тъй като като родители сме минали същия път.
Създадохме фондацията през 2004г. Година по-късно открихме „ Център за обществена рехабилитация и интеграция „ Радост “ за деца от 2 до 18 години със СОП “ /специални просветителни потребности/. Помогнали сме над 2000 деца и техните фамилии, с цел да подобрят качеството си на живот.
С времето осъзнахме потребността от основаване на предпазени работни места за младежи с дефицити, тъй като децата, на които помагахме, пораснаха. Така през 2018г., по Оперативна стратегия „ Развитие на човешките запаси “ създадохме общественото дружество Пекарна „ Радост “, осигуряващо претовареност на младежи с голям брой увреждания, навършили 18 години.
С какво вашият план способства за по-добрия живот на децата и младежите в България?
В основата на плана ни е плавното образование в трудови умения на младежи с недостиг. Когато имат работа - те са равнопоставени с всички останали. Могат да работят в пекарна, ресторант, хотел, офис или парк и да изкарват прехраната си без да са подвластни от обществена помощ. И без да живеят в изолираност.
Освен трудови привички, работата им дава среда, другари, подкрепя тяхната социализация и им разрешава да имат самочувствие от това, което вършат.
На процедура, планът ни поддържа и всеки обществено виновен шеф, податлив да наеме младеж с увреждане. Защото е ясно, че образованието им изисква в допълнение време, запас и професионален опит.
Какво ви накара да се включите в ПРОМЯНАТА?
Чрез ПРОМЯНАТА повече хора схващат за нашите проблеми. С други думи ние ставаме забележими за всички. Най-голямата обществено виновна самодейност на Нова Броудкастинг Груп и „ Reach for Change България “ в действителност е тласък за обществените бизнесмени и неправителствени организации да разработят план, с цел да го развият посредством подготвеният в ПРОМЯНАТА. По този метод финалистите доближаваме и до най-важното – Решението. За къс интервал от време, разнообразни обществено значими проблеми притеглят вниманието на всички. А това е част от процеса по смяна на публичните настройки, която ни е по този начин нужна.
Кой е най-големият ви тласък в работата като обществен бизнесмен?
Положителната смяна при децата, те към този момент имат вяра, че могат! Могат и вършат разнообразни неща. Показват на всички, че тези хора лишени от едно, при подобаващи условия и среда са потребни и дейни. Пример и действителност, в която стигмата изчезва. Защото всеки човек е скъп. Това ни дава сили да продължим и да не се отхвърляме.
Коя е ПРОМЯНАТА за децата и младежите на България, която желаете да видите в идващите 10 години?
Промяна в Образователна система, която да е обърната към детето, с ясна вероятност за неговото независимо развиване. Работата на обществени предприятия като Пекарна " Радост " демонстрират нужда от преосмисляне на държавната политика в обществената и в просветителната сфери, за включване - подготовка на младежи с разнообразни усложнения в работещи практики на дейните обществени предприятия в България.
Социално предприемачество все още не води до основаването на солидарна стопанска система, а единствено съществуването на обособени практики. Работата с уязвими групи без запас и периодическа поддръжка, финансиране и наставнически стратегии - обрича на крах всяка доброжелателна концепция.
Кое е най-голямото предизвикателство, с което сте се сблъсквали?
Социалното предприемачество е мъчно, тъй като е идея и отговорност към хора без конкуренция. Но най-голямо предизвикателство е неразбирането или по-точно нежеланието да се схващат проблемите на хората с увреждания. Време е да си признаем, че като общество повече от 50 години се вършим, че тези хора не съществуват, че няма смисъл да създадем животът им естествен. Скритата дискриминация към хора с недостиг не ни прави нито по-добри или състрадателни. Сравняваме стандарта си на живот с други страни и в никакъв случай не поглеждаме какво е отношението там към хора с увреждания.
Ние не желаеме институционална грижа, а желаеме човешки метод към всеки - съгласно самостоятелните му качества. Хората с увреждания не са страшни. Безразличието и апатията са.
Как си представяте триумфа като обществен бизнесмен?
Успех е, че младежите работят и с всеки нов ден стават по-уверени. Успех е, че родителите ни имат вяра, тъй като децата им се усещат добре. Успех е, че продължаваме да се развиваме в случай, че се сме атакувани от разнообразни рецесии, а се финансираме единствено от планове и дарения.
А в бъдещето виждаме работещ център за предпазена претовареност, с работни места на всеки младеж с недостиг, съгласно умения му. Държавна политика с създаден логаритъм за поддръжка и грижа към индивида. Социално виновен Бизнес, който наема хора по отношение на това, което могат. И една дребна фабрика за бисквитки…
Защо смятате, че хората би трябвало да поддържат вашата самодейност?
Всички би трябвало да се научим да живеем с другите, тъй като са част от естествения живот. Да сме съчувствени и толерантни, с цел да се научим да одобряваме.
Социалното предприемачество за младежи с увреждания би трябвало да бъде подкрепено и развито. Отделени положителни практики през днешния ден, не са решение за децата със усложнения в народен мащаб. Защото на следващия ден те ще бъдат младежите с дефицити. И решението е ясно - образование в трудови умения, с цел да получат поминък и от там – заплащанe за труда си и заслужен живот.
Двете дами са посветили живота си на идеята деца с разнообразни усложнения да бъдат подготвени на трудова активност, която дава отговор на техните благоприятни условия. По този метод те могат да доближат частична или цялостна самостоятелност от обществените помощи в зрелост.
Как бихте описали активността си в три фрази?
Цел на Фондацията „ Радост за нашите деца “ е да подкрепяме децата с увреждания - да се развиват и да преодоляват дефицитите си. Помагаме и на родителите да одобряват и да осъзнаят, че всяко подкрепено дете с нужната му лечебна грижа, ще има повече опция да се оправя в учебно заведение и да живее пълноценно. Знаем това опит, тъй като като родители сме минали същия път.
Създадохме фондацията през 2004г. Година по-късно открихме „ Център за обществена рехабилитация и интеграция „ Радост “ за деца от 2 до 18 години със СОП “ /специални просветителни потребности/. Помогнали сме над 2000 деца и техните фамилии, с цел да подобрят качеството си на живот.
С времето осъзнахме потребността от основаване на предпазени работни места за младежи с дефицити, тъй като децата, на които помагахме, пораснаха. Така през 2018г., по Оперативна стратегия „ Развитие на човешките запаси “ създадохме общественото дружество Пекарна „ Радост “, осигуряващо претовареност на младежи с голям брой увреждания, навършили 18 години.
С какво вашият план способства за по-добрия живот на децата и младежите в България?
В основата на плана ни е плавното образование в трудови умения на младежи с недостиг. Когато имат работа - те са равнопоставени с всички останали. Могат да работят в пекарна, ресторант, хотел, офис или парк и да изкарват прехраната си без да са подвластни от обществена помощ. И без да живеят в изолираност.
Освен трудови привички, работата им дава среда, другари, подкрепя тяхната социализация и им разрешава да имат самочувствие от това, което вършат.
На процедура, планът ни поддържа и всеки обществено виновен шеф, податлив да наеме младеж с увреждане. Защото е ясно, че образованието им изисква в допълнение време, запас и професионален опит.
Какво ви накара да се включите в ПРОМЯНАТА?
Чрез ПРОМЯНАТА повече хора схващат за нашите проблеми. С други думи ние ставаме забележими за всички. Най-голямата обществено виновна самодейност на Нова Броудкастинг Груп и „ Reach for Change България “ в действителност е тласък за обществените бизнесмени и неправителствени организации да разработят план, с цел да го развият посредством подготвеният в ПРОМЯНАТА. По този метод финалистите доближаваме и до най-важното – Решението. За къс интервал от време, разнообразни обществено значими проблеми притеглят вниманието на всички. А това е част от процеса по смяна на публичните настройки, която ни е по този начин нужна.
Кой е най-големият ви тласък в работата като обществен бизнесмен?
Положителната смяна при децата, те към този момент имат вяра, че могат! Могат и вършат разнообразни неща. Показват на всички, че тези хора лишени от едно, при подобаващи условия и среда са потребни и дейни. Пример и действителност, в която стигмата изчезва. Защото всеки човек е скъп. Това ни дава сили да продължим и да не се отхвърляме.
Коя е ПРОМЯНАТА за децата и младежите на България, която желаете да видите в идващите 10 години?
Промяна в Образователна система, която да е обърната към детето, с ясна вероятност за неговото независимо развиване. Работата на обществени предприятия като Пекарна " Радост " демонстрират нужда от преосмисляне на държавната политика в обществената и в просветителната сфери, за включване - подготовка на младежи с разнообразни усложнения в работещи практики на дейните обществени предприятия в България.
Социално предприемачество все още не води до основаването на солидарна стопанска система, а единствено съществуването на обособени практики. Работата с уязвими групи без запас и периодическа поддръжка, финансиране и наставнически стратегии - обрича на крах всяка доброжелателна концепция.
Кое е най-голямото предизвикателство, с което сте се сблъсквали?
Социалното предприемачество е мъчно, тъй като е идея и отговорност към хора без конкуренция. Но най-голямо предизвикателство е неразбирането или по-точно нежеланието да се схващат проблемите на хората с увреждания. Време е да си признаем, че като общество повече от 50 години се вършим, че тези хора не съществуват, че няма смисъл да създадем животът им естествен. Скритата дискриминация към хора с недостиг не ни прави нито по-добри или състрадателни. Сравняваме стандарта си на живот с други страни и в никакъв случай не поглеждаме какво е отношението там към хора с увреждания.
Ние не желаеме институционална грижа, а желаеме човешки метод към всеки - съгласно самостоятелните му качества. Хората с увреждания не са страшни. Безразличието и апатията са.
Как си представяте триумфа като обществен бизнесмен?
Успех е, че младежите работят и с всеки нов ден стават по-уверени. Успех е, че родителите ни имат вяра, тъй като децата им се усещат добре. Успех е, че продължаваме да се развиваме в случай, че се сме атакувани от разнообразни рецесии, а се финансираме единствено от планове и дарения.
А в бъдещето виждаме работещ център за предпазена претовареност, с работни места на всеки младеж с недостиг, съгласно умения му. Държавна политика с създаден логаритъм за поддръжка и грижа към индивида. Социално виновен Бизнес, който наема хора по отношение на това, което могат. И една дребна фабрика за бисквитки…
Защо смятате, че хората би трябвало да поддържат вашата самодейност?
Всички би трябвало да се научим да живеем с другите, тъй като са част от естествения живот. Да сме съчувствени и толерантни, с цел да се научим да одобряваме.
Социалното предприемачество за младежи с увреждания би трябвало да бъде подкрепено и развито. Отделени положителни практики през днешния ден, не са решение за децата със усложнения в народен мащаб. Защото на следващия ден те ще бъдат младежите с дефицити. И решението е ясно - образование в трудови умения, с цел да получат поминък и от там – заплащанe за труда си и заслужен живот.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ