Фолкер Шльондорф, който филмира нефилмируемото
Фолкер Шльондорф е прочут с екранизациите си на книги. „ Тенекиеният тъпан “ му носи Оскар и Златна палма през 1979 година Последният му филм е документалният “Повелителят на горите ”. Той ще открие София Филм Фестивал. В идващите дни ще бъде показана и ретроспектива на част от творчеството му.
Фолкер Шльондорф е роден роден във Висбаден , Германия през 1939 година Родителите му се местят във Франция и той приключва стопанска система и политически науки в Сорбоната, само че редом учи и кино в в Institut des Hautes Etudes Cinématographiques (IDHEC).
Казва за себе си, че първата му обич е литературата и може би по тази причина става прочут като режисьор, който филмира „ нефилмируеми романи “. В огромна част от сюжетите на филмите му има и политика, те изясняват кървави събития и предизвестяват.
Филмът „ Тенекиеният тъпан “ по едноимеенния разказ на Гюнтер Грас му носи по едно и също време Оскар за най-хубав задграничен филм и Златна палма през 1979 година Шльондорф е основал над 40 кино лентата и е едно от огромните имена в Новата вълна на немското кино, дружно с Райнер Вернер Фасбиндер, Вернер Херцог и Вим Вендерс.
Ретроспектива в София
Шльондорф ще открие персонално тазгодишното издание на Международния София Филм Фестивал с новия си филм " Повелителят на горите " на 16-и март 2023 година По този мотив Гьоте-институт България и София Филм Фест показват къса ретроспектива на част от творчеството му на три местоположения. В Гьоте институт сред 14 и 16 март ще могат да се видят гратис филмите му " Случайно и предумишлено ликвидиране " (1967), “Тишина след изстрела ” (2000). На 17 март в Дом на киното ще се може да се гледа режисьорската версия на “Тенекиеният тъпан ”.
Киното му е на първо място обвързвано с немската литература на XX век – някои от най-известните му филми са акомодации на романи: „ Младият Тьорлес “ по Роберт Музил, „ Изгубената чест на Катарина Блум “ по Хайнрих Бьол, „ Пощадата “ по Маргьорит Юрсенар и „ Хомо Фабер “ по Макс Фриш.
Ако трябваше да изкачвам планини, постоянно щях да предпочитам северната стена
“Не изисквам да имам специфични качества. Ако предпочитам сложни романи, то е тъй като мога да бъда и ленив и се нуждая от същинско предизвикателство. Ако трябваше да изкачвам планини, постоянно щях да предпочитам северната стена ”, споделя Шльондорф в изявление за през 2017 година
След триумфа на " Тенекиеният тъпан " Шльондорф снима и в Холивуд. „ Една обич на Суан “ (1984) е един най-харесваните му филми, осъществен с брилянтен актьорски състав - Джеръми Айрънс, Ален Делон, Орнела Мути, Фани Ардан.
През 1985 година Шльондорф дебютира и в Америка с телевизионната продукция „ Смъртта на комерсиалния пасажер “ с присъединяване на Дъстин Хофман и Джон Малкович. Филмът е пуснат по кината след телевизионната си премиера, което до ден сегашен е необичайност. През идващите години продължава да снима, насочвайки се към фамозни романи и по този начин се раждат „ Хомо Фабер “ (1991, по едноименния разказ на Макс Фриш, със Сам Шепърд и Джули Делпи в основните роли), „ Горски цар “ (1996, по книгата на Мишел Турние, с присъединяване на Джон Малкович), „ Палмето “ (1998, по едноименния разказ на Джеймс Хадли Чейс, с Елизабет Шу и Уди Харелсън) и други
Въпреки че филмите на Шльондорф имат триумф във Холивуд, той не е обожател на насилието в холивудските продукции.
Тихи филми с думи и мисли стават все по-важни.
“Ние сме потопени в облици, в принуждение и в облици на принуждение. Не устоявам повече да ги виждам и по тази причина тихи филми с думи и мисли стават все по-важни. Експлозиите, кръвта, червата, евтините резултати и виртуалната гибел отравят мозъците и сърцата ни ”, споделя режисьорът преди 5 години.
Може би за това последният му филм “Повелителят на горите ” е документален. Посветен е на австралийския агроном Тони Ринаудо, който през 2018 година е почетен с премията Right Livelihood Award, постоянно наричана " различната Нобелова премия ".
" Казваха, че ще отгледа цели гори, без да засади нито едно дърво. Така го забелязах и желаех да науча повече за работата му ", споделя за кино лентата си Фолкер Шльондорф.
За разлика от филмовите акомодации на романи на Шльондорф в този филм режисьорът непосредствено споделя персоналните си възгледи по значимата тематика.
Шльондорф споделя, че е значимо да разпространява метода на Ринаудо, с цел да може той да бъде общопризнат по-широко по света.
Чрез метода създаден от Тони Ринаудо преди 40 години в западноафриканската страна Нигер той съумява да отглежда дървета в сухи и деградирали земи. В Нигер изсичането на горите е довело до такова отмиване на почвата, че фиданките не са могли да се вкоренят и са почнали да понижават, както Ринаудо схваща още при започване на работата си там. Но по-късно той открива подземен мрежа от корени, която дава нови фиданки и която би трябвало единствено да се защищити, да вземем за пример от паша на кози.
Политиката не е непозната на режисьора, както проличава от кино лентата му по романа на Хайнрих Бьол " Изгубената чест на Катарина Блум ", както и от доста от останалите му произведения. “Тенекиеният тъпан ” дава прорез на Германия в интервал, когато нацисткият Райх е военно премахнат, само че немският народ – политически и морално – се намира в окаяното положение.
" Повелителят на гората " и методът на залесяване, който той показва, е различен политически филм. Той може да въодушеви работата по възобновяване на горите освен в разнообразни африкански страни ", споделя Шльондорф.
Фолкер Шльондорф е роден роден във Висбаден , Германия през 1939 година Родителите му се местят във Франция и той приключва стопанска система и политически науки в Сорбоната, само че редом учи и кино в в Institut des Hautes Etudes Cinématographiques (IDHEC).
Казва за себе си, че първата му обич е литературата и може би по тази причина става прочут като режисьор, който филмира „ нефилмируеми романи “. В огромна част от сюжетите на филмите му има и политика, те изясняват кървави събития и предизвестяват.
Филмът „ Тенекиеният тъпан “ по едноимеенния разказ на Гюнтер Грас му носи по едно и също време Оскар за най-хубав задграничен филм и Златна палма през 1979 година Шльондорф е основал над 40 кино лентата и е едно от огромните имена в Новата вълна на немското кино, дружно с Райнер Вернер Фасбиндер, Вернер Херцог и Вим Вендерс.
Ретроспектива в София
Шльондорф ще открие персонално тазгодишното издание на Международния София Филм Фестивал с новия си филм " Повелителят на горите " на 16-и март 2023 година По този мотив Гьоте-институт България и София Филм Фест показват къса ретроспектива на част от творчеството му на три местоположения. В Гьоте институт сред 14 и 16 март ще могат да се видят гратис филмите му " Случайно и предумишлено ликвидиране " (1967), “Тишина след изстрела ” (2000). На 17 март в Дом на киното ще се може да се гледа режисьорската версия на “Тенекиеният тъпан ”.
Киното му е на първо място обвързвано с немската литература на XX век – някои от най-известните му филми са акомодации на романи: „ Младият Тьорлес “ по Роберт Музил, „ Изгубената чест на Катарина Блум “ по Хайнрих Бьол, „ Пощадата “ по Маргьорит Юрсенар и „ Хомо Фабер “ по Макс Фриш.
Ако трябваше да изкачвам планини, постоянно щях да предпочитам северната стена
“Не изисквам да имам специфични качества. Ако предпочитам сложни романи, то е тъй като мога да бъда и ленив и се нуждая от същинско предизвикателство. Ако трябваше да изкачвам планини, постоянно щях да предпочитам северната стена ”, споделя Шльондорф в изявление за през 2017 година
След триумфа на " Тенекиеният тъпан " Шльондорф снима и в Холивуд. „ Една обич на Суан “ (1984) е един най-харесваните му филми, осъществен с брилянтен актьорски състав - Джеръми Айрънс, Ален Делон, Орнела Мути, Фани Ардан.
През 1985 година Шльондорф дебютира и в Америка с телевизионната продукция „ Смъртта на комерсиалния пасажер “ с присъединяване на Дъстин Хофман и Джон Малкович. Филмът е пуснат по кината след телевизионната си премиера, което до ден сегашен е необичайност. През идващите години продължава да снима, насочвайки се към фамозни романи и по този начин се раждат „ Хомо Фабер “ (1991, по едноименния разказ на Макс Фриш, със Сам Шепърд и Джули Делпи в основните роли), „ Горски цар “ (1996, по книгата на Мишел Турние, с присъединяване на Джон Малкович), „ Палмето “ (1998, по едноименния разказ на Джеймс Хадли Чейс, с Елизабет Шу и Уди Харелсън) и други
Въпреки че филмите на Шльондорф имат триумф във Холивуд, той не е обожател на насилието в холивудските продукции.
Тихи филми с думи и мисли стават все по-важни.
“Ние сме потопени в облици, в принуждение и в облици на принуждение. Не устоявам повече да ги виждам и по тази причина тихи филми с думи и мисли стават все по-важни. Експлозиите, кръвта, червата, евтините резултати и виртуалната гибел отравят мозъците и сърцата ни ”, споделя режисьорът преди 5 години.
Може би за това последният му филм “Повелителят на горите ” е документален. Посветен е на австралийския агроном Тони Ринаудо, който през 2018 година е почетен с премията Right Livelihood Award, постоянно наричана " различната Нобелова премия ".
" Казваха, че ще отгледа цели гори, без да засади нито едно дърво. Така го забелязах и желаех да науча повече за работата му ", споделя за кино лентата си Фолкер Шльондорф.
За разлика от филмовите акомодации на романи на Шльондорф в този филм режисьорът непосредствено споделя персоналните си възгледи по значимата тематика.
Шльондорф споделя, че е значимо да разпространява метода на Ринаудо, с цел да може той да бъде общопризнат по-широко по света.
Чрез метода създаден от Тони Ринаудо преди 40 години в западноафриканската страна Нигер той съумява да отглежда дървета в сухи и деградирали земи. В Нигер изсичането на горите е довело до такова отмиване на почвата, че фиданките не са могли да се вкоренят и са почнали да понижават, както Ринаудо схваща още при започване на работата си там. Но по-късно той открива подземен мрежа от корени, която дава нови фиданки и която би трябвало единствено да се защищити, да вземем за пример от паша на кози.
Политиката не е непозната на режисьора, както проличава от кино лентата му по романа на Хайнрих Бьол " Изгубената чест на Катарина Блум ", както и от доста от останалите му произведения. “Тенекиеният тъпан ” дава прорез на Германия в интервал, когато нацисткият Райх е военно премахнат, само че немският народ – политически и морално – се намира в окаяното положение.
" Повелителят на гората " и методът на залесяване, който той показва, е различен политически филм. Той може да въодушеви работата по възобновяване на горите освен в разнообразни африкански страни ", споделя Шльондорф.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ