FOBA е страх да бъдеш сам или страх от самотата.

FOBA е боязън да бъдеш самичък или боязън от самотата. Някои хора ценят времето, прекарани в самотност и спокойствието, което идва с него. Когато обаче приказваме за „ дълготрайна “ самотност, статистиката е напълно друга. В Обединеното кралство над 40% от дамите на хилядолетието се опасяват повече от това да бъдат изцяло самотни, в сравнение с да бъдат диагностицирани с рак. Защо самотата е толкоз ужасяваща?

Всички ние се опасяваме от самотата до известна степен, по този начин е организиран мозъкът ни – да бъдем с другите. Имаме потребност от принадлежност към „ стадо “, група, племе. Това е нещо като поръчител за нашата сигурност и оцеляване. Когато се считаме за странни, разнообразни от останалите, усещаме, че не принадлежим към „ стадото “. И това провокира доста неприятни страсти, безпокойствие, мощна горест и надълбоко възприятие на самотност. А последното е сигнален сигнал, че би трябвало да търсим метод да се доближим до другите, интензивно да се ангажираме с напъните да се върнем в групата, изясняват психолозите.

Те също по този начин означават, че може да изпитваме огромни компликации, когато се усещаме несигурни в избрани обществени обстановки.

От една страна, може да жадуваме за контакти, а от друга - да се опасяваме от тях. Така страдаме и когато сме с хората, и когато не сме с тях. Начинът, по който се опитваме да се оправим с тези усеща, също предизвиква доста проблеми. Някои хора се пробват да го решат с алкохол или опиати, с цел да накарат групата да се усеща по-спокойна.

Други избират въобще да заобикалят хората или най-малко да основават близки контакти и интимни връзки. Защото по този начин не е нужно да се оправят с разочарованието или болката от отхвърлянето. Тези хора залагат на инцидентни връзки и постоянно съблюдават отдалеченост. Те имат доста познати, само че не и другари. Хората към тях може да се усещат несъответствуващи или отхвърлени. Затова се отдалечават. По този метод взаимно се нараняваме и приготвяме на себе си и на другите орис, която не желаем и от която най-вече се опасяваме.
Страх от самотата и обществените мрежи
Социалните мрежи играят значима роля тук. Нека бъдем почтени - Фейсбук или Instagram са неразделни спътници на нашето всекидневие. Напоследък TikTok се появи на телефоните и по този метод в живота на доста хора - приложение, което разрешава бързо да спечелите известност и самопризнание в една много затворена общественост.

Имаме стотици или даже хиляди виртуални другари. Но по какъв начин това се свързва с действителността? На какъв брой от тях можем да разчитаме в сложни обстановки? Колко знаем за тях и знаят ли те за нас? Оценихме високо съществуването на обществени мрежи, както и всички услуги за незабавни известия, по време на пандемията от ковид. В последна сметка виртуалните срещи бяха единствените, които влизаха в деяние и не застрашаваха живота и здравето ни. Убедени сме обаче, че макар необятната група другари във Facebook, безспорното болшинство от поддържа непрекъснат контакт като чести телефонни позвънявания и известия единствено със напълно дребна част от тях.

Има и хора, които откакто оставят телефона остават изцяло сами – няма с кого да приказват, да не приказваме за физическа непосредственост, като прегръдка. Точно по този начин... Оказва се, че развиването на технологиите задълбочава нашата самотност...

Развитието на технологиите задълбочава самотата и възприятието за изолираност. Уж сме близо, а в действителност зад стъклото, зад паравана. От една страна поддържаме връзка между тях, тъй като си приказваме и се виждаме по Skype, Messenger или WhatsApp – въпреки това сме толкоз надалеч, споделят специалистите.

Ние сме обществени същества, имаме потребност от същински контакт с друго човешко създание – досег, непосредственост, топлина… А това не може да се реализира посредством компютър или телефон.

Много изследвания удостоверяват, че хората, които прекарват доста време в уеб сайтове за обществени мрежи, изпитват по-голямо възприятие за самотност. Парадоксално, тъй като обществените медии улесняват установяването на контакти с другите. Въпреки това, съгласно проучванията, хората, които постоянно употребяват уеб сайтове за обществени мрежи, изпитват обществена изолираност и се борят с компликациите да се ангажират в близки междуличностни връзки, изясняват психолозите.

Интересното е, че най-новото проучване демонстрира, че хората, които употребяват обществени медии повече от два часа дневно, имат два пъти по-голямо възприятие за обществена изолираност от хората, които прекарват време пред компютър или с телефон в ръка за към половин час всеки ден.

Свързваме потреблението на обществени мрежи с нещо прелестно. Но в дълготраен проект този вид медии оказват отрицателно въздействие върху душeвността ни.

Повечето от нас живеят под непрекъснат стрес – преуморени сме, постоянно забравяме за личните си потребности. И въпреки всичко вършим всичко, с цел да подобрим статуса си - да създадем живота си по-удобен, по-добър, по-проспериращ. Често обаче не разбираме, че най-вече се нуждаем от непосредственост с друго човешко създание. И в случай че желаеме да се „ защитим “ от самотата, би трябвало да прекарваме повече време в създаване на дълбоки и достоверни взаимоотношения с хората.

Автор: Лора Костова, основен редактор на happy-woman.bg