Не пийте вино, не огорчавайте сърцето си с тютюн и ще живеете толкова, колко е живял Тициан ~ Иван Петрович ПАВЛОВ
„ Физиологията ни учи по какъв начин вярно да мислим, усещаме и желаем ”, декларира фамозният академик, физиолог и психолог. Академик Иван Петрович Павлов е първият съветски лауреат на Нобелова премия, връчена му през 1904 година Високото самопризнание за медицина и физиология, той получава за проучванията си върху храносмилателната система. Павлов е първият академик, който разказва явлението, известно през днешния ден като условен инстикт и потвърждава биологичните основи на психологичната активност. Известен е като татко на учението за висшата нервна активност и на съветската физиологическа школа. През 1927 г. Павлов още веднъж е номиниран за Нобелова премия. Работи за науката до последния си мирис. В края на дните си, болен от бронхопневмония, той диктува на асистентите си малко по малко стадиите, през които минава умиращият организъм.
(1849 ~ 1936)
Този, който желае да развива своята воля, е задължен да се научи да преодолява трудностите.
Не пийте вино, не огорчавайте сърцето си с тютюн и ще живеете толкоз, какъв брой е живял Тициан.
Лекарят лекува индивида, а ветеринарът – цялото човечество.
Алкохолът предизвиква доста повече премеждия, в сравнение с наслади на човечеството, макар че всички го използват поради насладата.
Колкото и да е напълно крилото на птицата, тя не би могла да се издигне във висините, в случай че не се опре на въздуха. Фактите – те са въздуха на учените. Без тях в никакъв случай не може да полетите. Без тях всички теории са единствено празни опити.
Никога не позволявайте гордостта да вземе власт над вас. Заради нея, ще упорствате там, където е нужно да се съгласите, поради нея ще откажете потребен съвет и другарска помощ и ще изгубите своята обективност.
Никога не си мислете, че знаете всичко. Колкото и високо да ви правят оценка, имайте смелостта да си кажете: „ Аз съм профан ”.
Цял живот съм обичал и обичам умствения труд, физическия – също, даже повече. Особено задоволен съм се чувствал, когато съм успявал да съединя „ главата с ръцете си ”.
Ако обмислям разумно, това значи единствено, че не съм вманиачен, само че напълно не потвърждава, че съм прав.
Щастието на човек е някъде сред свободата и дисциплината. Свобода без строга дисциплинираност и правила без възприятие за независимост, не могат да основат пълноценна човешка персона.
Човек може да живее до 100 години. Ние сами със своята волност, безпорядъчност и безобразно отношение по отношение на личния организъм, свеждаме този естествен период до доста по-малки числа.
Бъдете буйни във вашата работа и вашите търсения.
(Иван Петрович Павлов, Михаи́л Васи́льевич Не́стеров,1935)
Радостта прави човек сензитивен за всеки удар на живота и укрепва тялото.
Може да се каже, че е изучил живота единствено този, който е съумял да върне нарушавания ход в норма.
Човекът е върховен артикул за земната природа. Човекът е комплицирана и неуловима система. Но с цел да може да се любува на съкровищата на природата, човек би трябвало да бъде здрав, мощен и интелигентен.
Организмът може да съществува до тогава, до момента в който е в равновесие с обкръжаващите го условия. Когато това равновесие съществено бъде нарушено, той престава да съществува.
Почивката на всеки работещ орган би трябвало да бъде спазвана даже повече, в сравнение с самата работа.
Когато мислите за несъмнено придвижване..., вие напълно несъзнателно и без да забелязвате, го пресъздавате.
Нормална и потребна храна е тази, която ядете с вкус и която ви носи приятност.
Религията е нужна на слабите. Силните нямат потребност от нея.
(Иван Петрович Павлов, Илья́ Ефи́мович Ре́пин, 1924)
Снимки и илюстрации: Wikiwand, Birkbeck Library Blog