Детството и младостта са пълни с глаголи. Остаряването е прилагателно ♥ Георги ГОСПОДИНОВ
„ Физика на тъгата ” бе основана като опит да отговори на въпроса за какво България се счита за една от най-тъжните страни в света. ”, споделя Георги Господинов за своя разказ, който през октомври му донесе авторитетната европейска литературна премия ANGELUS.
(„ Физика на тъгата ”, ИК Жанет 45)
Кванти на остаряването
Не приказвам за старостта. Говоря за първите знаци. Не за нощта, а за свечеряването. За неудържимите й набези и първите паднали замъци.
Веднъж, когато Ая беше на 3, се върна от детската градина плачеща, тъй като едно момче ѝ споделило, че бащите ще остареят. Бащите ще остареят, сподели тя, хълцайки. Погледна ме за секунда с такова очакване да отрека и защото нищо не можех да измисля, аз съм извънредно муден, когато би трябвало да излъжа, тя се разрева още веднъж, още по-безнадеждно.
Има някаква граматика на остаряването.
Детството и младостта са цялостни с сказуеми. Не те свърта на едно място. Всичко в теб пораства, блика, развива се. После глаголите последователно се сменят със съществителните на междинната възраст. Деца, коли, работа, семейство - съществените неща на съществителните.
Остаряването е прилагателно. Навлизаме в прилагателните на старостта - бавни, безбрежни, мъгливи, хладни или транспарантни като стъкло.
Има и математика, елементарна доктрина на множествата. Променяме пропорциите на света с годините. По-младите от нас стават от ден на ден, по-старите застрашително понижават.
Иска се известна храброст в остаряването. Може да не е храброст, а примирение.
На 11 отворих скришен бележник, да протоколирам първите знаци на остаряването и гибелта. Смъртта и децата е тематика, незаслужено подминавана, в никакъв случай не съм бил толкоз непосредствен с нея както тогава. С годините малко се поотдалечихме и охладняхме, въпреки постоянно да съм я държал под око, несъмнено, тя мен - също. Ето какви неща, от разнообразни години и без ред, щъкат из този кашон.
Преглед на сърцето. Рано или късно всеки ляга тук, споделя умерено сестрата, до момента в който ми окачва клеми и жици по цялото тяло. Шумовете, които слушам за първи път усилени по този метод, са отвратителни. Откритието, че сърцето е жаба, в случай че се съди по крякането му. Смъртта ми ще пристигна като щъркел, записах си на излизане.(41 г.)
I grow old… I grow old…
I shall wear the bottoms of my trousers rolled.
(Аз остарявам… Мене ми минават дните…Аз ще нося крачолите на панталоните си навити…(прев. Цв. Стоянов)
Обичам тези редове от Елиът и ме е боязън от тях. Лекото свиркане на старостта, което в действителност нищо не може да прикрие. Толкова смирено унизена, по този начин негероична, с навити крачоли на панталоните, прикриващи отпусната бяла кожа с издайнически сини вени. Само глезените.
Левият ми гален е заплашителен за гледане, натрошен и шит, с годините белезите единствено ще се задълбават.(53 г.)
…
Денонощното ни мърморене цялостен живот като че ли има една-единствена цел, която в никакъв случай не изричаме непосредствено. Да забаламосаме гибелта, да я пуснем по неверна диря, да създадем финт в последния момент. Но гибелта не се трогва от думи. Тя по всяка възможност е глуха (като мен). Оттук идва нейната висша правдивост.(85 г.)
Годините река са, която все тече
тя детството отнася и младостта влече…
Годините са птици, отлитащи на юг,
само че в никакъв случай те към този момент не ще се върнат тук
(9 г.)
Остаряхме, преди да сме пораснали…(35 г.)
…
Ая, на 3 и половина, ми рисува портрет с химикал. Подава ми го, поглежда ме отново, сеща се нещо и бързо си взема листа назад. Забравих да обрисувам едни черти на челото ти, споделя. И по този начин остаряваме.(42 г.)
Из: „ Физика на тъгата ”, Георги Господинов, ИК Жанет 45
Снимка Петър Вълчев,
