Фискалният съвет: Допълнителното пенсионно осигуряване може да допринесе за по-висока финансова сигурност на бъдещите пенсионери
Фискалният съвет разгласява мнение, като задачата е да оцени до каква степен предвижданите промени обосновават нуждата, целесъобразността и успеваемостта на предлаганите промени в законодателството на спомагателното пенсионно обезпечаване.
При правенето на мнението сме се управлявали от следните съществени правила на пенсионното обезпечаване: дълготрайна финансова резистентност на системата, дейно взаимоотношение сред трите стълба на пенсионната система, отбрана на обезпечените лица като стопански по-слабата страна в релацията сдружение, осигурители и обезпечени, сходство на измененията с европейските стандарти и потвърдените положителни практики.
Предлаганите промени най-общо се концентрират:
1. Във въвеждане на мултифондов модел в финансовата пенсионна система (втори и трети стълб), посредством основаване на подфондове с друг капиталов и рисков профил, съгласуван с виталния цикъл на обезпечените лица. Предвижда се към всеки от универсалните пенсионни фондове (УПФ) да се вкарат три подфонда – динамичен, уравновесен и закостенял и опцията обезпечените лица да избират в кой фонд да се обезпечават, като се изключи тези на които им остават три години до пенсиониране. За тях наложителен е консервативния фонд. В доброволните пенсионни фондове (ДПФ) могат да се образуват повече и с друг профил подфондове, само че наложително е да има уравновесен фонд. Важно е да подчертаем, че средствата на обезпечените лица остават обособени в самостоятелни партиди, те са тяхна персонална благосъстоятелност и са обезпечени, сходно на тези в банковия депозит.
2. Разширяването и разнообразяването на типа на допустимите вложения. Предлагат се нови финансови принадлежности както на паричния, по този начин и на финансовия пазар. Посочват се съответно акции на пазари за напредък, борсово търгувани фондове (ETF - Exchange Traded Funds) и различни капиталови фондове на регистрационен режим. В тази връзка се предлага и завишаване на условията за по-квалифицирана кадрова обезпеченост на пенсионно осигурителните сдружения (ПОД).
3. Въвеждането на единна ясна и уравновесена нормативна уредба за изплащането на средствата от УПФ след пенсиониране. Предвиждат се три типа пенсионни продукта – пожизнена пенсия, когато с акумулираните средства може да се " закупи “ месечна пенсия не по-малка от 15% от минималната пенсия, разсрочено погашение (когато средствата са над избран предел, само че непълен за пожизнена пенсия) и еднократно погашение, когато тези средства са под трикратния размер на минималната пенсия. Това изменение правно регламентира понятието " пенсионен артикул “ в КСО и по този начин запълва неналичието до в този момент на ясна правна формулировка на другите типове заплащания от УПФ след пенсиониране на лицето;
4. Създаването на гаранции за обезпечените лица, посредством гарантиране на размера на пожизнената и разсрочената пенсия да не може да е по-малък от сумата на осигурителните вноски, преведени в интерес на съответното лице.
5. Подобряването на правото на избор. Лицата, които навършват пенсионна възраст през интервала 2022 – 2025 година ще могат да извършат правото си на избор до 1 година преди публично оповестената възраст за пенсиониране, след което срокът ще се усилва до 5 години преди пенсиониране през 2038 година.
6. Предвиждането на последователно и поетапно понижение на събираните от ПОД такси и удръжки. Предлага се капиталовата такса да не е еднократен % към чистите активи, както е в този момент, а да се състои от два съставния елемент. Единият да продължи да е закрепена част от ръководените активи, а другия да съставлява променлива част и да е % от постигнатата рентабилност от вложението. Освен това се планува с течение на времето да понижава непрекъснатата и да се усилва променливата част в капиталовата такса. Предлага се стъпаловидно годишно понижение и на тъй наречените " такса ръководство “, удържана от всяка осигурителна вноска за десетгодишен интервал.
Оценка на предвижданите промени във втория дирек – спомагателното наложително пенсионно обезпечаване (ДЗПО)
Положителни моменти: Следва да се регистрира, че в обособените оферти са налице кардинално верни акценти, а точно:
- усъвършенстване на самостоятелния избор и риск-мениджмънт, което ще разреши на обезпечените лица да избират капиталова тактика съгласно профила и възрастта си;
- устрема към по-добро осведомено решение на обезпечените за ръководство на личните средства;
- обвързване на изплащането с избрани прагове на средства, което покачва предвидимостта за обезпечените лица;
- желанието за по-детайлна наредба на етапа за погашение на пенсиите от УПФ, както и по-ясното дефиниране на правата на обезпечените лица;
- усилването на сигурността и предвидимостта за бъдещите пенсионери, посредством основаването на уравновесени и финансово устойчиви разновидности за изплащане;
- устрема към повишение на прозрачността в активността на ПОД и в усилването и укрепването на надзора върху тях;
- координиране в по-голяма степен с европейските стандарти за отбрана на потребителите на финансови услуги.
Всички тези положителни моменти са концептуално оправдани и са в цялостно сходство с естеството на обезпечаването в изискванията на финансово покривна пенсионна система.
Идентифицирани слабостите и провокациите
- Въпросът за адекватността на втория дирек остава незадоволително разпрострат. В претекстовете и предложенията за промени не е подложен в задоволителна степен един от основните въпроси за устойчивостта на втория дирек – точно какъв действителен запас се чака да бъде акумулиран и каква спомагателна пенсия може обосновано да се чака от него. При настоящия все още общ размер на осигурителната вноска от 5%, както и поради непълните или прекратени трудови биографии на забележителна част от обезпечените, натрупванията по самостоятелните партиди обективно са лимитирани. Това основава нужда от по-ясно слагане на тематиката за адекватността като водещ приоритет на промяната.
- Необходимост от по-задълбочена аналитична и актюерска аргументация. Предложенията за законодателни промени не са подкрепени от задоволително обстоен стопански и актюерски разбор, който да даде отговор на няколко основни въпроса, а точно: а) какъв ще бъде предстоящият резултат върху разноските за ръководство на пенсионноосигурителните сдружения и върху действителната възвръщаемост за обезпечените лица; б) какъв би бил приблизителният размер на втората пенсия при разнообразни доходни и осигурителни профили; в) по какъв начин предвижданите промени ще се отразят върху чистата рентабилност по самостоятелните партиди.
- Поведение на обезпечените лица и потребността от засилена отбрана. При съществуване на лимитирана капиталова просвета и при липса на задоволително ясни защитни механизми, част от обезпечените лица биха могли след първичното си систематизиране да преминат към капиталови профили, които не подхождат на техния възрастов и рисков профил – било към по-рискови, било към прекомерно консервативни подфондове. Това би могло да докара до по-ниски действителни пенсии и надлежно до публично неодобрение и напрежение.
- Потенциално повишаване на таксите и разноските. Сложността на мултифондовите решения допуска опция за въвеждане на спомагателни такси – за ръководство на обособени подфондове, за прехвърляния сред тях или за други свързани услуги. Подобно развиване би могло да се отрази неподходящо върху крайния размер на натрупванията и надлежно върху прихода при пенсиониране, което следва да бъде деликатно оценено и авансово лимитирано посредством регулации.
- Индексация на пожизнените пенсии. Методът за индексация на пожизнените пенсии се нуждае от в допълнение прецизиране. Това е от значително значение, с цел да се избегне обезценяване на тези пенсии по отношение на инфлацията и предстоящата дълготрайност на живота след пенсиониране. Ясните и предвидими правила в тази област са значим детайл за доверието в системата.
- Натоварване на контролните органи. Не на последно място, следва да се регистрира и спомагателното натоварване върху контролните органи, главно Комисията за финансов контрол. Мултифондовите пенсионни схеми изискват по-интензивен контрол, по-строга отчетност и по-чести регулаторни дейности за попречване на нелоялни капиталови практики и злоупотреби.
Оценка на предвижданите промени в третия дирек – в допълнение непринудено пенсионно обезпечаване
Принципното включване на третия дирек в обсега на законодателните промени може да се оцени като позитивна стъпка. В същото време методът, по който това е направено, поражда избрани запаси. От препоръчаните текстове не се обрисува ясно визията за ролята на спомагателното непринудено пенсионно обезпечаване като стратегически детайл на пенсионната система. Остават без явен отговор въпроси като: а) какво е мястото на третия дирек в цялостната архитектура на системата; б) по какъв начин ще се преодолее относително ниското присъединяване и лимитираното публично доверие; в) по какъв метод ще се подтиква доброволното присъединяване на жителите и работодателите.
Препоръки за рационализиране на предложенията
С оглед възстановяване на качеството и успеваемостта на предвижданите промени, могат да бъдат дефинирани следните рекомендации:
1. Фокусът на разискванията да бъде ориентиран към действителната адекватност на бъдещите пенсии във втория и третия дирек, а не преди всичко към формалната регулация на активността на пенсионноосигурителните сдружения.
2. Да се създаде поредна държавна политика за развиване на третия дирек, в това число посредством тласъци и интеграция с политиките за дълготрайни спестявания.
Заключение
Вторият и третият дирек на пенсионната система следва да бъдат обсъждани не като спомагателни или чисто регулаторни детайли, а като основни принадлежности за обезпечаване на съответен приход в напреднала възраст в изискванията на демографски напън и стеснен потенциал на разходопокривния модел. Това постанова изместване на фокуса от формалното рационализиране на надзора към действителните резултати за обезпечените лица – натрупвания, рентабилност и предстоящи заместващи приходи. В този подтекст, развиването на третия дирек следва да се трансформира в целенасочена обществена политика, интегрирана с по-широката рамка на дълготрайните спестявания, финансовата просветеност и данъчните тласъци. Само посредством пореден и съгласуван метод спомагателното пенсионно обезпечаване може да извърши своята роля като действителен компенсатор на намаляващата адекватност на първия дирек и да способства за по-висока финансова сигурност на бъдещите пенсионери.
При правенето на мнението сме се управлявали от следните съществени правила на пенсионното обезпечаване: дълготрайна финансова резистентност на системата, дейно взаимоотношение сред трите стълба на пенсионната система, отбрана на обезпечените лица като стопански по-слабата страна в релацията сдружение, осигурители и обезпечени, сходство на измененията с европейските стандарти и потвърдените положителни практики.
Предлаганите промени най-общо се концентрират:
1. Във въвеждане на мултифондов модел в финансовата пенсионна система (втори и трети стълб), посредством основаване на подфондове с друг капиталов и рисков профил, съгласуван с виталния цикъл на обезпечените лица. Предвижда се към всеки от универсалните пенсионни фондове (УПФ) да се вкарат три подфонда – динамичен, уравновесен и закостенял и опцията обезпечените лица да избират в кой фонд да се обезпечават, като се изключи тези на които им остават три години до пенсиониране. За тях наложителен е консервативния фонд. В доброволните пенсионни фондове (ДПФ) могат да се образуват повече и с друг профил подфондове, само че наложително е да има уравновесен фонд. Важно е да подчертаем, че средствата на обезпечените лица остават обособени в самостоятелни партиди, те са тяхна персонална благосъстоятелност и са обезпечени, сходно на тези в банковия депозит.
2. Разширяването и разнообразяването на типа на допустимите вложения. Предлагат се нови финансови принадлежности както на паричния, по този начин и на финансовия пазар. Посочват се съответно акции на пазари за напредък, борсово търгувани фондове (ETF - Exchange Traded Funds) и различни капиталови фондове на регистрационен режим. В тази връзка се предлага и завишаване на условията за по-квалифицирана кадрова обезпеченост на пенсионно осигурителните сдружения (ПОД).
3. Въвеждането на единна ясна и уравновесена нормативна уредба за изплащането на средствата от УПФ след пенсиониране. Предвиждат се три типа пенсионни продукта – пожизнена пенсия, когато с акумулираните средства може да се " закупи “ месечна пенсия не по-малка от 15% от минималната пенсия, разсрочено погашение (когато средствата са над избран предел, само че непълен за пожизнена пенсия) и еднократно погашение, когато тези средства са под трикратния размер на минималната пенсия. Това изменение правно регламентира понятието " пенсионен артикул “ в КСО и по този начин запълва неналичието до в този момент на ясна правна формулировка на другите типове заплащания от УПФ след пенсиониране на лицето;
4. Създаването на гаранции за обезпечените лица, посредством гарантиране на размера на пожизнената и разсрочената пенсия да не може да е по-малък от сумата на осигурителните вноски, преведени в интерес на съответното лице.
5. Подобряването на правото на избор. Лицата, които навършват пенсионна възраст през интервала 2022 – 2025 година ще могат да извършат правото си на избор до 1 година преди публично оповестената възраст за пенсиониране, след което срокът ще се усилва до 5 години преди пенсиониране през 2038 година.
6. Предвиждането на последователно и поетапно понижение на събираните от ПОД такси и удръжки. Предлага се капиталовата такса да не е еднократен % към чистите активи, както е в този момент, а да се състои от два съставния елемент. Единият да продължи да е закрепена част от ръководените активи, а другия да съставлява променлива част и да е % от постигнатата рентабилност от вложението. Освен това се планува с течение на времето да понижава непрекъснатата и да се усилва променливата част в капиталовата такса. Предлага се стъпаловидно годишно понижение и на тъй наречените " такса ръководство “, удържана от всяка осигурителна вноска за десетгодишен интервал.
Оценка на предвижданите промени във втория дирек – спомагателното наложително пенсионно обезпечаване (ДЗПО)
Положителни моменти: Следва да се регистрира, че в обособените оферти са налице кардинално верни акценти, а точно:
- усъвършенстване на самостоятелния избор и риск-мениджмънт, което ще разреши на обезпечените лица да избират капиталова тактика съгласно профила и възрастта си;
- устрема към по-добро осведомено решение на обезпечените за ръководство на личните средства;
- обвързване на изплащането с избрани прагове на средства, което покачва предвидимостта за обезпечените лица;
- желанието за по-детайлна наредба на етапа за погашение на пенсиите от УПФ, както и по-ясното дефиниране на правата на обезпечените лица;
- усилването на сигурността и предвидимостта за бъдещите пенсионери, посредством основаването на уравновесени и финансово устойчиви разновидности за изплащане;
- устрема към повишение на прозрачността в активността на ПОД и в усилването и укрепването на надзора върху тях;
- координиране в по-голяма степен с европейските стандарти за отбрана на потребителите на финансови услуги.
Всички тези положителни моменти са концептуално оправдани и са в цялостно сходство с естеството на обезпечаването в изискванията на финансово покривна пенсионна система.
Идентифицирани слабостите и провокациите
- Въпросът за адекватността на втория дирек остава незадоволително разпрострат. В претекстовете и предложенията за промени не е подложен в задоволителна степен един от основните въпроси за устойчивостта на втория дирек – точно какъв действителен запас се чака да бъде акумулиран и каква спомагателна пенсия може обосновано да се чака от него. При настоящия все още общ размер на осигурителната вноска от 5%, както и поради непълните или прекратени трудови биографии на забележителна част от обезпечените, натрупванията по самостоятелните партиди обективно са лимитирани. Това основава нужда от по-ясно слагане на тематиката за адекватността като водещ приоритет на промяната.
- Необходимост от по-задълбочена аналитична и актюерска аргументация. Предложенията за законодателни промени не са подкрепени от задоволително обстоен стопански и актюерски разбор, който да даде отговор на няколко основни въпроса, а точно: а) какъв ще бъде предстоящият резултат върху разноските за ръководство на пенсионноосигурителните сдружения и върху действителната възвръщаемост за обезпечените лица; б) какъв би бил приблизителният размер на втората пенсия при разнообразни доходни и осигурителни профили; в) по какъв начин предвижданите промени ще се отразят върху чистата рентабилност по самостоятелните партиди.
- Поведение на обезпечените лица и потребността от засилена отбрана. При съществуване на лимитирана капиталова просвета и при липса на задоволително ясни защитни механизми, част от обезпечените лица биха могли след първичното си систематизиране да преминат към капиталови профили, които не подхождат на техния възрастов и рисков профил – било към по-рискови, било към прекомерно консервативни подфондове. Това би могло да докара до по-ниски действителни пенсии и надлежно до публично неодобрение и напрежение.
- Потенциално повишаване на таксите и разноските. Сложността на мултифондовите решения допуска опция за въвеждане на спомагателни такси – за ръководство на обособени подфондове, за прехвърляния сред тях или за други свързани услуги. Подобно развиване би могло да се отрази неподходящо върху крайния размер на натрупванията и надлежно върху прихода при пенсиониране, което следва да бъде деликатно оценено и авансово лимитирано посредством регулации.
- Индексация на пожизнените пенсии. Методът за индексация на пожизнените пенсии се нуждае от в допълнение прецизиране. Това е от значително значение, с цел да се избегне обезценяване на тези пенсии по отношение на инфлацията и предстоящата дълготрайност на живота след пенсиониране. Ясните и предвидими правила в тази област са значим детайл за доверието в системата.
- Натоварване на контролните органи. Не на последно място, следва да се регистрира и спомагателното натоварване върху контролните органи, главно Комисията за финансов контрол. Мултифондовите пенсионни схеми изискват по-интензивен контрол, по-строга отчетност и по-чести регулаторни дейности за попречване на нелоялни капиталови практики и злоупотреби.
Оценка на предвижданите промени в третия дирек – в допълнение непринудено пенсионно обезпечаване
Принципното включване на третия дирек в обсега на законодателните промени може да се оцени като позитивна стъпка. В същото време методът, по който това е направено, поражда избрани запаси. От препоръчаните текстове не се обрисува ясно визията за ролята на спомагателното непринудено пенсионно обезпечаване като стратегически детайл на пенсионната система. Остават без явен отговор въпроси като: а) какво е мястото на третия дирек в цялостната архитектура на системата; б) по какъв начин ще се преодолее относително ниското присъединяване и лимитираното публично доверие; в) по какъв метод ще се подтиква доброволното присъединяване на жителите и работодателите.
Препоръки за рационализиране на предложенията
С оглед възстановяване на качеството и успеваемостта на предвижданите промени, могат да бъдат дефинирани следните рекомендации:
1. Фокусът на разискванията да бъде ориентиран към действителната адекватност на бъдещите пенсии във втория и третия дирек, а не преди всичко към формалната регулация на активността на пенсионноосигурителните сдружения.
2. Да се създаде поредна държавна политика за развиване на третия дирек, в това число посредством тласъци и интеграция с политиките за дълготрайни спестявания.
Заключение
Вторият и третият дирек на пенсионната система следва да бъдат обсъждани не като спомагателни или чисто регулаторни детайли, а като основни принадлежности за обезпечаване на съответен приход в напреднала възраст в изискванията на демографски напън и стеснен потенциал на разходопокривния модел. Това постанова изместване на фокуса от формалното рационализиране на надзора към действителните резултати за обезпечените лица – натрупвания, рентабилност и предстоящи заместващи приходи. В този подтекст, развиването на третия дирек следва да се трансформира в целенасочена обществена политика, интегрирана с по-широката рамка на дълготрайните спестявания, финансовата просветеност и данъчните тласъци. Само посредством пореден и съгласуван метод спомагателното пенсионно обезпечаване може да извърши своята роля като действителен компенсатор на намаляващата адекватност на първия дирек и да способства за по-висока финансова сигурност на бъдещите пенсионери.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ