Мисията на МВФ: България трябва да затегне фискалната си политика
Фискалната политика би трябвало да бъде затегната и да се насочи от поддръжка за потреблението към поощряване на качествените вложения. Гледайки напред, фокусът би трябвало да бъде върху активизирането на спомагателни доходи, с цел да се отговори на възходящите потребности в инфраструктурата, опазването на здравето и образованието и да се помогне за понижаване на неравенствата.
Това е главната рекомендация на задачата на Международния валутен фонд (МВФ). Ето какво гласи заключителното изказване на екипа на задачата по член IV за 2025 година
В заключителното изказване се обрисуват предварителните изводи на екипа на МВФ в края на публично посещаване на чиновници (или " задача " ) в множеството случаи в страна-членка. Мисиите се подхващат като част от постоянни (обикновено ежегодни) съвещания според член IV от Учредителния контракт на МВФ, в подтекста на искане за потребление на запаси на МВФ (заем от МВФ), като част от разисквания по следените от екипа на МВФ стратегии, или като част от различен обзор на икономическото развиване от страна на екипа на МВФ.
Настоящото изказване се разгласява със единодушието на управляващите. Изразеното мнение в това изказване е на екипа на МВФ и не отразява безусловно възгледите на Изпълнителния съвет на МВФ. Въз основа на предварителните изводи от задачата, ще бъде квалифициран отчет, който, след утвърждение от управлението, ще бъде показан на Изпълнителния съвет на МВФ за разискване и взимане на решение.
23 септември 2025 година: Екип на Международния валутен фонд (МВФ), управителен от господин Фабиан Борнхорст, посети България сред 10 и 23 септември, с цел да организира консултацията по член IV за 2025 година Екипът се срещна с необятен кръг заинтригувани страни, в това число висши държавни чиновници, представители на частния бранш и организации на гражданското общество. В края на визитата беше направено следното изказване:
Приемането на еврото е значим стадий за България и опция за подсилване на институциите, повишение на доверието в политиките и ускорение на средносрочния напредък. Въпреки сложната среда държавното управление реализира забележителен прогрес, като обезпечи присъединение към еврозоната, утвърди бюджета за 2025 година и предоговори Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ). Икономическият подтик е мощен, пазарът на труда е затегнат, а инфлацията е висока. Високият растеж на заплатите поддържа конвергенцията на приходите, макар че растежът на продуктивността изостава. Кредитите – изключително ипотечните – се усилват бързо, редом с цените на жилищата. Икономическата интензивност се чака да остане мощна, подкрепена от солидно ползване. В този подтекст политиките би трябвало да бъдат калибрирани деликатно. За да се осъществят изцяло изгодите от приемането на еврото, да се увеличи трайно виталният стандарт и да се избегнат макрофинансови несъответствия, виновните за взимането на политическите решения лица би трябвало да засилят фискалната дисциплинираност, да ръководят рисковете от прехода към еврозоната и да ускорят промените. Наличието на предвидима и поредна политическа среда би асъдействало за постигането на тези цели. По-конкретно:
· Фискалната политика би трябвало да бъде затегната и да се насочи от поддръжка за потреблението към поощряване на качествените вложения. Гледайки напред, фокусът би трябвало да бъде върху активизирането на спомагателни доходи, с цел да се отговори на възходящите потребности в инфраструктурата, опазването на здравето и образованието и да се помогне за понижаване на неравенствата.
· Във финансовия бранш е належащо да продължи строгия макропруденциален контрол, с цел да се овладеят кредитните опасности.
· И най-после, ускоряването на структурните промени е от значително значение за повишение на продуктивността, задълбочаване на интеграцията с единния пазар на Европейски Съюз, подсилване на ръководството и гарантиране на изплащането на средствата по ПВУ.
Перспектива
1. Вътрешното търсене обуславя високия напредък. Икономиката се намира над евентуалното си ниво, със затегнати пазари на труда. Растежът на Брутният вътрешен продукт се чака да бъде висок от към 3 % през 2025 година и 2026 година Тази агресия се поддържа от трайно високо частно ползване, подкрепено от мощния напредък на кредитирането и фискалните облекчения. След свиването предходната година вложенията също нарастват още веднъж. Все отново се чака външното търсене на износа на България да остане едва, което отразява по-бавния напредък на основни пазари от Европейски Съюз и световната неустановеност. В резултат на това предвиждаме настоящата сметка да остане негативна в кратковременен проект.
2. Очаква се последователно закъснение на инфлацията. Прогнозираме общата годишна инфлация да бъде към 3.5 % приблизително през 2025 година и 2026 година и едвам по-късно да се забави. Динамиката на заплатите е основен мотор: повишението на заплатите в подтекста на затегнатите пазари на труда, нарастването на минималната работна заплата, обвързвано със междинните заплати, и индексацията на заплатите в обществения бранш водят до доближаване на приходите към междинните за Европейски Съюз, само че също по този начин подтикват вътрешното търсене. Тъй като разноските за труд нарастват по-бързо от продуктивността, маржовете на облага се свиват, засилвайки преместването на растящите заплати към цените.
3. Предстоящото приемане на еврото дава подтик на вероятностите в кратковременен план. Очаква се преходът към еврото да ускори институционалното доверие и доверието на вложителите, като в същото време понижи валутния риск и транзакционните разноски. Някои от тези изгоди към този момент се виждат в свиването на суверенните спредовете и скорошните покачвания на кредитния рейтинг на България. Присъединяването към еврозоната също по този начин предлага опция за подсилване на институциите, увеличение на доверието в провежданите политики и повишение на средносрочния напредък посредством вложения. Мерки като двойното изписване на цените в евро и лв., наблюдението на цените и настоящата осведомителна акция са от основно значение за справяне с публичните опасения и разширение на поддръжката. Предишният опит демонстрира, че всички ценови резултати, свързани със промяната на валутата, евентуално ще бъдат дребни и краткотрайни.
Рискове
4. Рисковете за вероятностите произтичат от натиска върху търсенето и нарасналата външна неустойчивост. Трайно мощното вътрешно търсене може да докара до прегряване и по-продължителен инфлационен напън. Бързата кредитна агресия и възходящата експозиция на банките към ипотечни заеми могат да основат уязвимости. При неналичието на деликатно калибрирани политики тези развития биха могли да доведат до макрофинансови несъответствия. Инерцията на промените може да се загуби след приемането на еврото, в това число и при положение на връщане на политическата неустановеност, и да сложи под риск изгодите от интеграцията. По отношение на външната среда, слабата интензивност на комерсиалните сътрудници и нарасналото геополитическо напрежение могат да натежат повече на растежа, по отношение на актуалната прогноза, до момента в който напрежението и несигурността в комерсиалната политика могат да навредят на търговията и задграничните вложения.
Фискална политика за подсилване на макроикономическата непоклатимост
5. Очаква се фискалната политика да остане експанзионистична през 2025–2026 година При актуалните практики за индексация се чака нарастване на настоящите разноски, което в допълнение поддържа приходите и потреблението на семействата. Капиталовите вложения също се чака да се усилят с използването на ПВУ. Задействането на националната уговорка за дерогация в границите на Пакта за непоклатимост и напредък на Европейски Съюз ще разреши по-високи разноски за защита. В резултат на това фискалният недостиг се чака да остане над 3% от Брутният вътрешен продукт през 2025-28 година, преди последователно да намалее.
6. Неекспанзионистичната фискална позиция през 2026 година ще помогне за изстудяване на стопанската система. На фона на мощното търсене и цикличната позиция на стопанската система, се предлага неутрална позиция. Това ще изисква промяна от към 1 % от Брутният вътрешен продукт по отношение на базисния планиран сюжет. От позиция на разноските, забавянето на растежа на заплатите в обществения бранш и индексацията на компенсациите посредством отвързването им от нарастването на междинната и минимална работна заплата ще докара до обилни фискални икономии и ще облекчи инфлационния напън. Замяната на нецелевите дотации с целеви прехвърляния би повишила успеваемостта на разноските. По отношение на приходите, разширението на данъчната основа, подобряването на събираемостта на Данък добавена стойност и увеличението на приходите от данъчно облагане на недвижимите парцели и акцизи биха могли да спомогнат за обезпечаването на спомагателни запаси. Изместването напред на нарастването на социалноосигурителните вноски, планувано за 2027 година, също ще ускори финансовата резистентност на пенсионната система. В същото време приоритизирането на финансираните от Европейски Съюз вложения би подкрепило растежа, без да усилва доста фискалния напън.
7. В вероятност, поддържането на фискалното пространство на фона на възходящия напън върху разноските ще изисква рационални политики и далновидни промени. Въпреки, че крайният риск от доста утежняване на дълга остава невисок, общественият дълг се усилва заради поддържаните дефицити и забележителната рекапитализация на държавните предприятия (ДП). Справянето с натиска върху разноските, обвързван със застаряването, защитата, инфраструктурата и енергийния преход също ще изисква фискално пространство. Освен това упованията за качествени публични услуги нарастват с нивата на приходите, а разликите остават огромни, което изисква вложения за възстановяване на даването на публични услуги и обективен достъп. Следователно са нужни промени за опазване на фискалното пространство и буфери против бъдещи разтърсвания.
· По отношение на разноските, тези промени следва да се съсредоточат върху: i) унищожаване на нецелевите субсидии; ii) реформиране на модела за заплащане и претовареност в обществения бранш за ограничение на разноските за личен състав и iii) възстановяване на успеваемостта на разноските в опазването на здравето, образованието и инфраструктурата.
· По отношение на приходите, продължаващото подсилване на данъчната администрация, в това число усъвършенствани процедури за одит и надзор и ръководство на риска във връзка с събираемостта, ще има позитивен резултат върху проходите. Същевременно, потенциалът за генериране на доходи от режима на плоско данъчно облагане наподобява непълен, с цел да отговори на възходящото търсене на качествени услуги. В средносрочен проект по-големи доходи биха могли да се обезпечат посредством увеличение на данъчните ставки както за физическите, по този начин и за корпоративните приходи и прекосяване към прогресивно данъчно облагане на приходите, като по този метод се понижи неравенството в приходите.
8. Повишаването на устойчивостта и адекватността на пенсионната система ще изисква цялостна промяна. Дефицитът на разходно-покривната пенсионна система се усилва, защото вноските изостават от възходящите заплащания, а застаряването на популацията в допълнение ще усилва дефицита. Финансовата резистентност може да бъде засилена посредством увеличение на приходите от вноски, в това число посредством унищожаване на тавана на осигурителния приход, чието повишаване не подхожда на нарастването на заплатите. По-нататъшното подсилване на връзката сред вноските и заплащанията, в това число посредством унищожаване на тавана на пенсиите и последователно унищожаване на компенсациите, свързани с пандемията, може да подтиква вноските за пенсии. В същото време, подобряването на адекватността на пенсиите за понижаване на бедността в преклонна възраст остава приоритет. Успоредно с това следва да продължат напъните в границите на Пътната карта за възстановяване на пенсионната система за подсилване на втория и третия дирек на системата, като се стартира с предлагането на по-гъвкави профили на във връзка с риска и възвръщаемостта.
9. Повишаването на съгласуваността и прозрачността на обществените политики би понижило изкривяванията и би засилило надеждността на фискалната отчетност. Например, условието от държавните предприятия да изплащат постоянни и междинни дивиденти, като в същото време ги рекапитализират, изпраща спорни сигнали за политическите планове и финансовото положение на държавните предприятия. Освен това условието Директива за птиците да трансферират цялата си облага в бюджета може да ограничи способността им да реинвестират и следва да бъде преразгледано. Аналогично, предварителното събиране на бъдещите налози върху облагата на финансовия бранш обезпечава неотложно бюджетно облекчение, само че основава бъдещи фискални опасности. Освен това, макар, че напъните за посрещане на потребностите на локалните управляващи от вложения са похвални, е нужна по-голяма бистрота при подбора, финансирането и осъществяването на общинските планове, както и по отношение на ролята на Българската банка за развиване при финансирането на тези разноски.
Финансови политики за минимизиране на рисковете
10. Финансовият бранш продължава да се показва солидно. Капитализацията на банките е измежду най-високите в Европейски Съюз, отразявайки съществени спомагателни буфери, а ликвидността остава забележителна. Съотношението на необслужваните заеми спада на фона на мощната кредитна агресия, до момента в който евтиното финансиране от огромната и възходяща депозитна база поддържа необятни лихвени маржове и висока доходност. Стрес тестванията демонстрират, че банките остават устойчиви и при съществени хипотетични разтърсвания. Някои потребителски заеми обаче се насочват към небанкови кредитори, които са обект на по-малко строги регулации и демонстрират по-високи нива на необслужваните заеми. Другите небанкови финансови институции, по-специално застрахователни сдружения и капиталови фондове, не престават да имат лимитирана роля, което изисква съгласувани старания за задълбочаване на финансовото ходатайство посредством предложение на различни капиталови артикули на семействата в подтекста на възходящите приходи.
11. Въпреки това бързият напредък на потребителските заеми, изключително на ипотечните заеми, усилва систематичните опасности на пазара на недвижими парцели. Въпреки, че кредитната агресия като цяло е оправдана поради към момента плиткия финансов бранш, растежът на кредитирането на семействата изпреварва нарастването на приходите. По-конкретно, динамичното ипотечно кредитиране, съчетано с възходящите разноски за строителство, докара до растеж на цените на жилищните парцели с 15%. Някои ипотечни заеми се употребяват за закупуване на необитавани парцели с капиталова цел, което в допълнение натоварва жилищния пазар и ускорява понижената досегаемост на жилищата, която се следи в някои сегменти. По тази причина приветстваме прецизното наблюдаване от страна на Българска народна банка на разрастващите се систематични опасности на жилищния пазар.
12. Макропруденциалната политика ще би трябвало да остане гъвкава. Мерките, ориентирани към кредитополучателите, уместно въведени през октомври 2024 година, поддържат последователното изстудяване на пазара на жилищни недвижими парцели. Гледайки напред, с намаляването на условията за запаси след приемането на еврото, банките могат, от една страна, да вложат освободената ликвидност в доходоносното депозитно облекчение на ЕЦБ, увеличавайки приходите от лихви. От друга страна, известна ликвидност може в последна сметка да се влее в кредитирането и в допълнение да подтиква кредитирането на семействата, увеличавайки пазарния напън. Следователно, макропруденциалната политика, по-конкретно посредством ограничения, ориентирани към кредитополучателите, ще би трябвало да ръководи самодейно рисковете на кредитния пазар.
Структурни политики за повишение на средносрочния напредък
13. Преодоляването на провокациите, свързани с продуктивността и демографските процеси, ще изисква устойчиви вложения в човешкия капитал и присъединяване на пазара на труда. Растежът на продуктивността остава релативно невисок, а структурните разлики са огромни, забавяйки конвергенцията на приходите и средносрочния напредък. Повишаването на качеството на образованието за възстановяване на резултатите от образованието за да доближат до междинните за Европейски Съюз, разширението на цифровите умения и уменията, свързани с изкуствения разсъдък, и насърчаването на нововъведенията са от значително значение за повишение на продуктивността и компенсиране на икономическото влияние на работната мощ, която се чака да понижава бързо през идващите 25 години. В същото време, активирането на неизползвания рабо
