Дефинландизацията - пряк път към деукраинизацията
Финландският парламент гласоподава с болшинство (56% от листата с депутати) за влизането на страната в НАТО. По принцип, на фона на обичайна финландска ежедневна русофобия и антируската нервност, проведена през последните месеци от Запада, това можеше да се чака
Но въпреки всичко е досадно. Политиката на " финландизация ", изтъквана като най-успешния образец за конвергенция, приключи с цялостен неуспех.
Освен това нарастването на границата с НАТО с две хиляди километра не е най-лошата вест. Разбира се, границата би трябвало да бъде укрепена, би трябвало да се основат нови групировки войски и е належащо да се изхожда от обстоятелството, че в случай че украинската рецесия се популяризира даже до Източна Европа, Русия рискува да получи пълностоен фронт със същата дължина като във Великата отечествена война: от Черно море до Баренцово море.
Военната част на казуса обаче има и някои позитивни черти. Това е безспорна изясненост. Факт е, че политическото управление на която и да е страна не обича да харчи спомагателни пари за подсилване на границите, в случай че няма стопроцентова гаранция, че опасността идва от тази посока. Напротив, те нормално се пробват да не „ провокират” даже не изключително предан комшия, с цел да не го плашат и предизвикат ответни ограничения, които въвличат страните в неприятна поредност от взаимна ескалация на напрежението. В изискванията на елементарното спокойно време сходна политика е изцяло оправдана и ефикасна и рядко е допустимо да се улови моментът, в който мирът към момента в устата, само че войната към този момент е на прага.
В същото време Западът, когато смяташе сходен метод за потребен, в никакъв случай не се обвързваше с нечий неутралитет, в случай че можеше да го нарушава безнаказано. Ние сме добре осведомени със случаите на нарушение от страна на Германия на неутралитета на Белгия, Холандия, Дания, Норвегия в двете международни войни. Но освен германците съгрешиха с този метод.
Например, в навечерието на Втората международна война Англия и Франция предизвестяват Белгия, че в случай че не се причисли непринудено към съдружниците, ще бъдат принудени да употребяват белгийска територия за военни цели срещу волята на белгийското държавно управление. Има съображение да се счита, че сходни проекти са съществували и преди Първата международна война.
Англия и Франция, по време на Първата международна война, след провалянето на Сърбия, принуждават Гърция да работи на страната на съдружниците, постигайки за това даже абдикацията на гръцкия крал Константин. По време на Втората международна война Англия стартира интервенция за завладяване на северните норвежки пристанища, само че флотът на Третия Райх е с няколко часа пред английския. По време на Втората международна война всички велики сили без изключение гледат на суверенитета на балканските страни като “коза на афиш”.
Тоест, неутралността на буферните страни съществува тъкмо до момента в който една от противоположните велики сили не счита за преференциално да я наруши. В нашия случай не е нужно човек да има 100 кила мозък, с цел да разбере, че при положение на огромна европейска война, НАТО, водено от Съединени американски щати и Англия във всеки случай ще наруши неутралитета на Финландия, с цялостна липса на опозиция от страна на финландските управляващи и войска. Неутралитетът на Швеция, теоретично, може да бъде публично поддържан само за да се отбрани военният пренос на НАТО през нейна територия от съветски удари.
Така неприятната сигурност в този случай е политически по-добра за нас от приятната неустановеност, която ни кара да се надяваме на най-хубавото и ни пречи да се подготвим за най-лошото.
Но тази монета си има и друга страна. Не единствено Финландия беше страна, която разгласи непрекъснат неутралитет за основа на своята външна политика. Австрия и Швейцария заеха сходна позиция. Постоянният неутралитет е разгласен за съществена основа на украинската страна в Декларацията за държавния суверенитет на Украйна. Заедно с уговорката на НАТО да не се уголемява на изток, всичко това сътвори голяма буферна зона от непрекъснато неутрални и нови самостоятелни страни сред Русия и НАТО. Тази зона, която осигуряваше неналичието на директен контакт сред границите на Русия и Алианса (с изключение на стеснен сектор от норвежката граница), беше в основата на интернационалната сигурност през 90-те години. За да сътвори опасност за Русия, НАТО първо трябваше да овладее това голямо пространство във военно-политически смисъл.
През 1999 година усвояването на неутралното пространство стартира с приемането на Унгария, Полша и Чехия в НАТО. Сега то свършва. Нацифицирана Украйна даже няма потребност да бъде одобрявана в НАТО. Тя непринудено и безплатно измъква най-горещите кестени от огъня за Съединени американски щати. Неутралитетът на Финландия и Швеция се унищожава пред очите ни, след което по съветските граници израства консолидирана враждебна русофобска Европа, подпряна оттатък Атлантика от Съединени американски щати и Канада.
Вярно е, че по този път Съединени американски щати изгубиха Турция, която, официално оставайки член на НАТО, в действителност организира самостоятелна политика на „ въоръжен неутралитет “ - тя не скапва изцяло връзките с никого, чакайки спечелилият в световната борба да бъде избрани, с цел да създадат окончателния избор. От позиция на икономическата и персоналната сигурност другарството с развиващия се руско-китайски блок (в рамките на „ Велика Евразия “) сигурно е по-изгодно за Анкара, само че Турция няма да влезе в спор със Съединени американски щати, до момента в който не се убеди, че някогашният хегемон е дефинитивно надвит. Всъщност в изискванията на хибридна Трета международна война Турция не без триумф се пробва да повтори политиката на отбягване на присъединяване в съюзи, която организира през Втората международна война.
И по този начин, в устрема си да получат механизъм първо да управляват Русия, а по-късно да я унищожат, Съединени американски щати унищожиха буферната зона, вкараха НАТО в цялото пространство до съветските западни граници и сътвориха действителна военна опасност за цялата европейска част на Русия, провокирайки боен спор в Украйна и се пробват да го разширят в цяла Източна Европа. Всъщност Вашингтон се пробва да трансформира цялата някогашна буферна зона във военна зона, оставяйки класическия Запад извън. В краен случаи там са подготвени да пожертват цяла Европа, единствено с цел да останат надалеч от борбата и по табиет да режат дивиденти от непознатата кръв.
Ясно е, че с цел да реализиран оптимален триумф, Съединени американски щати би трябвало да хвърлят във войната с Русия допустимо най-вече съюзни източноевропейски армии по едно и също време. Без числено и безусловно техническо предимство, Русия ще би трябвало или да влезе във война на безсилие (в която Западът разполага с повече ресурси) за наслада на Съединените щати, или да стартира обща готовност, която ще промени малко ситуацията във военно отношение (милиони необучени хората няма да трансформират обстановката на бойното поле), само че ще подкопаят стопанската система и социално-политическата непоклатимост на страната или ще отместят частите от дъската и ще основат нова геополитическа действителност с един масиран нуклеарен удар, в който остарелият цивилизация към този момент няма да съществува, а и остава незнайно дали ще има нов и по кое време ще има.
Вашингтон счита, че в такава обстановка Русия няма да вземе решение за масиран предпазен нуклеарен удар, а други способи бързо или постепенно, само че несъмнено ще я доведат до проваляне. Източноевропейската коалиция обаче въпреки всичко би трябвало да бъде основана и принудена да се бори и това би трябвало да стане, преди антируските наказания, самоубийствени за Запада, да унищожат стопанските системи на Съединени американски щати и Европейски Съюз и да сложат граница на геополитическите им упоритости.
За Русия е значимо да предотврати обединяването на военните капацитети на източноевропейските лимитрофи под американския чадър. Американският източноевропейски антируски плацдарм би трябвало да бъде погубен по същия метод, както американците унищожиха буферната зона – на дребни елементи.
Военното проваляне на нацисткия режим в Киев и унищожаването на нападателната украинска страна краткотрайно стабилизира обстановката на южния фланг и в централната част на руско-натовския фронт. Полша и Румъния няма да рискуват да се хвърлят в спор, откакто украинската войска престане да съществува (едно е да подпираш непознато пушечно месо откъм гърба, друго е самичък да влезеш в ролята на такова месо).
Този интервал ще бъде удобен за стопански цялостно заличаване на Финландия, чиято стопанска система е малко по-малко от 100% подвластна от съветските първични материали и съветския пазар. Финансово-икономическата злополука постоянно и на всички места води до социално-политическа злополука. В това положение не се бият, само че финландците могат безсилно да си русофобстват у тях си колкото си желаят.
След като северният и южният фланг (от Средиземно до Баренцово море) са отвън заплаха, Съединени американски щати няма да могат да се опълчват на Русия с нещо значимо в центъра (между Черно и Балтийско море). Да, и икономическата рецесия по това време ще се почувства на Запад в цялостен растеж. Като цяло, главното е да не позволим на американците да провеждат кръстоносен поход на Източна Европа против Русия доникъде на 2024 година, а по-късно би трябвало да стане по-лесно: техните лични стопански проблеми ще заемат цялото внимание на Запада.
Европа обаче към този момент няма да е същата. По-специално, в близко бъдеще непрекъснатите неутралитети на процедура нямат късмет да бъдат обновени. В безплодния си опит да запазят световната надмощие, Съединени американски щати подвигнаха залозите толкоз високо, че към този момент не са вероятни следвоенни взаимни отстъпки, никакъв баланс на силите на Запад. Ще остане единствено една система - втората ще рухне изцяло, както беше с нацистка Германия, единствено че в този момент на мястото на Райха целият Запад е мобилизиран от американците за войната с Русия.
Нуждата от източноевропейски буфер изчезна. Сега самият „ трансатлантически” Запад в най-хубавия случай може да претендира за ролята на краткотраен буфер (до окончателното определяне на нов международен ред). Русия в Европа отчасти ще върне отпадналите в миналото имперски провинции и отчасти ще сътвори нови протекторати. Но в тази нова картина на света няма място нито за неутрална Финландия, нито за самостоятелна Украйна. Очаква ги такава икономическа и демографска злополука, след която единствено мощна Русия може да възвърне естествения живот на тези територии, да възроди цивилизацията... Но за какво мощна Русия да дава на неблагодарните съседи за следващ път за своя сметка развити земи?
Формите на надзор могат да бъдат разнообразни: от цялостна русификация с включване в Русия, до поддържане на официална самостоятелност с цялостна възбрана на самостоятелна (без съгласуваност с Москва) военна, външна, вътрешна, икономическа и финансова политика, само че контролът би трябвало да бъде безспорен (поне първите 100 години). В противоположен случай трансатлантическото зло ще се появи още веднъж на европейска земя и ще пропълзи към нашите граници.
Превод: В. Сергеев
АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Но въпреки всичко е досадно. Политиката на " финландизация ", изтъквана като най-успешния образец за конвергенция, приключи с цялостен неуспех.
Освен това нарастването на границата с НАТО с две хиляди километра не е най-лошата вест. Разбира се, границата би трябвало да бъде укрепена, би трябвало да се основат нови групировки войски и е належащо да се изхожда от обстоятелството, че в случай че украинската рецесия се популяризира даже до Източна Европа, Русия рискува да получи пълностоен фронт със същата дължина като във Великата отечествена война: от Черно море до Баренцово море.
Военната част на казуса обаче има и някои позитивни черти. Това е безспорна изясненост. Факт е, че политическото управление на която и да е страна не обича да харчи спомагателни пари за подсилване на границите, в случай че няма стопроцентова гаранция, че опасността идва от тази посока. Напротив, те нормално се пробват да не „ провокират” даже не изключително предан комшия, с цел да не го плашат и предизвикат ответни ограничения, които въвличат страните в неприятна поредност от взаимна ескалация на напрежението. В изискванията на елементарното спокойно време сходна политика е изцяло оправдана и ефикасна и рядко е допустимо да се улови моментът, в който мирът към момента в устата, само че войната към този момент е на прага.
В същото време Западът, когато смяташе сходен метод за потребен, в никакъв случай не се обвързваше с нечий неутралитет, в случай че можеше да го нарушава безнаказано. Ние сме добре осведомени със случаите на нарушение от страна на Германия на неутралитета на Белгия, Холандия, Дания, Норвегия в двете международни войни. Но освен германците съгрешиха с този метод.
Например, в навечерието на Втората международна война Англия и Франция предизвестяват Белгия, че в случай че не се причисли непринудено към съдружниците, ще бъдат принудени да употребяват белгийска територия за военни цели срещу волята на белгийското държавно управление. Има съображение да се счита, че сходни проекти са съществували и преди Първата международна война.
Англия и Франция, по време на Първата международна война, след провалянето на Сърбия, принуждават Гърция да работи на страната на съдружниците, постигайки за това даже абдикацията на гръцкия крал Константин. По време на Втората международна война Англия стартира интервенция за завладяване на северните норвежки пристанища, само че флотът на Третия Райх е с няколко часа пред английския. По време на Втората международна война всички велики сили без изключение гледат на суверенитета на балканските страни като “коза на афиш”.
Тоест, неутралността на буферните страни съществува тъкмо до момента в който една от противоположните велики сили не счита за преференциално да я наруши. В нашия случай не е нужно човек да има 100 кила мозък, с цел да разбере, че при положение на огромна европейска война, НАТО, водено от Съединени американски щати и Англия във всеки случай ще наруши неутралитета на Финландия, с цялостна липса на опозиция от страна на финландските управляващи и войска. Неутралитетът на Швеция, теоретично, може да бъде публично поддържан само за да се отбрани военният пренос на НАТО през нейна територия от съветски удари.
Така неприятната сигурност в този случай е политически по-добра за нас от приятната неустановеност, която ни кара да се надяваме на най-хубавото и ни пречи да се подготвим за най-лошото.
Но тази монета си има и друга страна. Не единствено Финландия беше страна, която разгласи непрекъснат неутралитет за основа на своята външна политика. Австрия и Швейцария заеха сходна позиция. Постоянният неутралитет е разгласен за съществена основа на украинската страна в Декларацията за държавния суверенитет на Украйна. Заедно с уговорката на НАТО да не се уголемява на изток, всичко това сътвори голяма буферна зона от непрекъснато неутрални и нови самостоятелни страни сред Русия и НАТО. Тази зона, която осигуряваше неналичието на директен контакт сред границите на Русия и Алианса (с изключение на стеснен сектор от норвежката граница), беше в основата на интернационалната сигурност през 90-те години. За да сътвори опасност за Русия, НАТО първо трябваше да овладее това голямо пространство във военно-политически смисъл.
През 1999 година усвояването на неутралното пространство стартира с приемането на Унгария, Полша и Чехия в НАТО. Сега то свършва. Нацифицирана Украйна даже няма потребност да бъде одобрявана в НАТО. Тя непринудено и безплатно измъква най-горещите кестени от огъня за Съединени американски щати. Неутралитетът на Финландия и Швеция се унищожава пред очите ни, след което по съветските граници израства консолидирана враждебна русофобска Европа, подпряна оттатък Атлантика от Съединени американски щати и Канада.
Вярно е, че по този път Съединени американски щати изгубиха Турция, която, официално оставайки член на НАТО, в действителност организира самостоятелна политика на „ въоръжен неутралитет “ - тя не скапва изцяло връзките с никого, чакайки спечелилият в световната борба да бъде избрани, с цел да създадат окончателния избор. От позиция на икономическата и персоналната сигурност другарството с развиващия се руско-китайски блок (в рамките на „ Велика Евразия “) сигурно е по-изгодно за Анкара, само че Турция няма да влезе в спор със Съединени американски щати, до момента в който не се убеди, че някогашният хегемон е дефинитивно надвит. Всъщност в изискванията на хибридна Трета международна война Турция не без триумф се пробва да повтори политиката на отбягване на присъединяване в съюзи, която организира през Втората международна война.
И по този начин, в устрема си да получат механизъм първо да управляват Русия, а по-късно да я унищожат, Съединени американски щати унищожиха буферната зона, вкараха НАТО в цялото пространство до съветските западни граници и сътвориха действителна военна опасност за цялата европейска част на Русия, провокирайки боен спор в Украйна и се пробват да го разширят в цяла Източна Европа. Всъщност Вашингтон се пробва да трансформира цялата някогашна буферна зона във военна зона, оставяйки класическия Запад извън. В краен случаи там са подготвени да пожертват цяла Европа, единствено с цел да останат надалеч от борбата и по табиет да режат дивиденти от непознатата кръв.
Ясно е, че с цел да реализиран оптимален триумф, Съединени американски щати би трябвало да хвърлят във войната с Русия допустимо най-вече съюзни източноевропейски армии по едно и също време. Без числено и безусловно техническо предимство, Русия ще би трябвало или да влезе във война на безсилие (в която Западът разполага с повече ресурси) за наслада на Съединените щати, или да стартира обща готовност, която ще промени малко ситуацията във военно отношение (милиони необучени хората няма да трансформират обстановката на бойното поле), само че ще подкопаят стопанската система и социално-политическата непоклатимост на страната или ще отместят частите от дъската и ще основат нова геополитическа действителност с един масиран нуклеарен удар, в който остарелият цивилизация към този момент няма да съществува, а и остава незнайно дали ще има нов и по кое време ще има.
Вашингтон счита, че в такава обстановка Русия няма да вземе решение за масиран предпазен нуклеарен удар, а други способи бързо или постепенно, само че несъмнено ще я доведат до проваляне. Източноевропейската коалиция обаче въпреки всичко би трябвало да бъде основана и принудена да се бори и това би трябвало да стане, преди антируските наказания, самоубийствени за Запада, да унищожат стопанските системи на Съединени американски щати и Европейски Съюз и да сложат граница на геополитическите им упоритости.
За Русия е значимо да предотврати обединяването на военните капацитети на източноевропейските лимитрофи под американския чадър. Американският източноевропейски антируски плацдарм би трябвало да бъде погубен по същия метод, както американците унищожиха буферната зона – на дребни елементи.
Военното проваляне на нацисткия режим в Киев и унищожаването на нападателната украинска страна краткотрайно стабилизира обстановката на южния фланг и в централната част на руско-натовския фронт. Полша и Румъния няма да рискуват да се хвърлят в спор, откакто украинската войска престане да съществува (едно е да подпираш непознато пушечно месо откъм гърба, друго е самичък да влезеш в ролята на такова месо).
Този интервал ще бъде удобен за стопански цялостно заличаване на Финландия, чиято стопанска система е малко по-малко от 100% подвластна от съветските първични материали и съветския пазар. Финансово-икономическата злополука постоянно и на всички места води до социално-политическа злополука. В това положение не се бият, само че финландците могат безсилно да си русофобстват у тях си колкото си желаят.
След като северният и южният фланг (от Средиземно до Баренцово море) са отвън заплаха, Съединени американски щати няма да могат да се опълчват на Русия с нещо значимо в центъра (между Черно и Балтийско море). Да, и икономическата рецесия по това време ще се почувства на Запад в цялостен растеж. Като цяло, главното е да не позволим на американците да провеждат кръстоносен поход на Източна Европа против Русия доникъде на 2024 година, а по-късно би трябвало да стане по-лесно: техните лични стопански проблеми ще заемат цялото внимание на Запада.
Европа обаче към този момент няма да е същата. По-специално, в близко бъдеще непрекъснатите неутралитети на процедура нямат късмет да бъдат обновени. В безплодния си опит да запазят световната надмощие, Съединени американски щати подвигнаха залозите толкоз високо, че към този момент не са вероятни следвоенни взаимни отстъпки, никакъв баланс на силите на Запад. Ще остане единствено една система - втората ще рухне изцяло, както беше с нацистка Германия, единствено че в този момент на мястото на Райха целият Запад е мобилизиран от американците за войната с Русия.
Нуждата от източноевропейски буфер изчезна. Сега самият „ трансатлантически” Запад в най-хубавия случай може да претендира за ролята на краткотраен буфер (до окончателното определяне на нов международен ред). Русия в Европа отчасти ще върне отпадналите в миналото имперски провинции и отчасти ще сътвори нови протекторати. Но в тази нова картина на света няма място нито за неутрална Финландия, нито за самостоятелна Украйна. Очаква ги такава икономическа и демографска злополука, след която единствено мощна Русия може да възвърне естествения живот на тези територии, да възроди цивилизацията... Но за какво мощна Русия да дава на неблагодарните съседи за следващ път за своя сметка развити земи?
Формите на надзор могат да бъдат разнообразни: от цялостна русификация с включване в Русия, до поддържане на официална самостоятелност с цялостна възбрана на самостоятелна (без съгласуваност с Москва) военна, външна, вътрешна, икономическа и финансова политика, само че контролът би трябвало да бъде безспорен (поне първите 100 години). В противоположен случай трансатлантическото зло ще се появи още веднъж на европейска земя и ще пропълзи към нашите граници.
Превод: В. Сергеев
АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ