Финландия рискува да повтори грешката на Украйна
Финландия е подготвена да разиска присъединението на страната към НАТО, сподели президентът Саули Ниинистьо. Преди това той отхвърляше сходна опция, само че Северноатлантическият алианс настойчиво оставяше „ вратите си отворени “. Готово ли е Хелзинки в действителност да се откаже от неутралния си статут, какви опасности може да носи сходна стъпка за Русия и по какъв начин страната ни би трябвало да реагира на тях?
Тези дни финландският президент Саули Ниинистьо в изявление за “Фокс Нюз” сподели, че държавното управление на страната е отворено за разискване на присъединението на страната към НАТО. Според него обстановката се е трансформирала и във Финландия, и в Швеция - за първи път болшинството от хората, в случай че се съди по социологическите изследвания, са за влизане в НАТО.
„ Опитваме се да идентифицираме всички последствия, опасности и изгоди и да го създадем дейно и допустимо най-скоро “, добави финландският президент, който сега е във Вашингтон и на среща с сътрудника си Джо Байдън.
Според изследване, извършено в края на февруари, поръчано от телевизионната компания “Иле”, множеството поданици във Финландия биха желали страната да стане член на Северноатлантическия алианс. 53% от интервюираните са за присъединение към блока, 28% са срещу. Други 19% не могат да решат. Както отбелязва телевизионният оператор, от 2017 година насам, когато за последно е извършено сходно изследване, поддръжката за НАТО е повишена с 34%.
Припомняме, че в края на февруари Ниинистьо отхвърли опцията за подаване на неотложно заявление за присъединение на Финландия към НАТО поради събитията в Украйна. На 20 февруари президентът на Финландия разгласи, че няма аргументи за преразглеждане на политиката на страната за безучастие в НАТО. На 10 февруари генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг повтори, че Финландия и Швеция би трябвало да запазят правото си да се причислят към Северноатлантическия алианс - вратите му са отворени за тях.
В края на октомври стана известно за доста утежняване на отношението на жителите на Финландия към Русия. Повече от половината финландци към този момент считат Русия за военна опасност, съгласно изследване, извършено от Финландския бизнес изчерпателен център. През 2012 година 63% от финландците са възприели страната позитивно, а в този момент е единствено 34% от участниците в изследването. Отрицателното отношение към страната е повишено от 30 на 45%. Отбелязва се, че представителите на по-младото потомство са почнали да се отнасят по-зле към страната. Най-положителното отношение към Русия е измежду групата на хората на 65 и повече години.
Илки Хаавистьо, началник на проучванията, твърди, че финландците наблюдават от близко събитията в Русия и дейностите на страната на международната сцена и означават „ отрицателни събития “, измежду които съгласно тях обстановката в Украйна, Сирия и случаите с блогъра Алексей Навални. Любопитно е, че макар спорното отношение към Русия и тогава финландците обичайно се противопоставяха на влизането на страната в НАТО.
В същото време в средата на февруари прилежаща Швеция разгласява външнополитическа декларация за 2022 година В документа се показва, че страната не възнамерява да кандидатства за НАТО, а вместо това избира да развива военно съдействие с Финландия.
„ Финландия може да се причисли към НАТО, само че даже и в този момент не може да се назова неутрална страна заради бързата си милитаризация. „ Духът на Манерхайм “ се завръща в страната”, разяснява Николай Межевич, президент на Руската асоциация за балтийски проучвания.
„ Присъединяването към НАТО ще докара до огромни проблеми за Финландия, тъй като защитата на 1500-километровата граница е сложна и скъпа освен за нас, само че и за тях. Създаването на спомагателни военни опасности ще бъде взаимно. Не разбирам за какво им е нужно”, означи специалистът. Според него географското състояние на Финландия изисква разумен водач да застане отпред в тази страна.
„ Доскоро беше по този начин, само че, както виждаме, даже Ниинистьо стартира да се поддава на политическа нервност, вместо да се придържа към леден ситуационен разбор “, споделя политологът. В същото време никой нямаше да въвлича Хелзинки в сегашния спор, напомня анализаторът. „ Нашите страни създадоха доста солидна основа за икономическо и политическо съдействие. Въпреки това Финландия може да избере неправилен път “, добави събеседникът.
Межевич изрази вяра, че изказванията на Ниинистьо няма да станат действителност. „ Хелзинки не помни, че не се занимава с Русия от 1918 година Веднъж, на банкет във финландското посолство, показах, че Русия ще упражни суверенното си право да отговори на такава стъпка с потреблението на съвременни оръжейни системи на суверенното право на Финландия да се причисли към НАТО “, напомни политологът.
Според него референдумът за присъединението на Финландия към НАТО ще раздели страната почти поравно. „ Всичко ще бъде, както се споделя, „ на косъм “. Поради това е мъчно да се планува тъкмо резултатът. Но в случай че това се случи, Русия ще би трябвало да сложи ракетни системи на своите острови във Финския залив, откъдето времето за полет до Хелзинки е 30 секунди “, изяснява специалистът.
Експертите напомнят също, че през последните 20 години концепцията за „ финландизация “ на страната беше известна измежду някои от елитите на Украйна. На процедура това би означавало боен неутралитет на Украйна и опция да се печелят огромни пари от преноса на артикули и услуги от Русия до Европейски Съюз и назад. Но в този момент явно самата Финландия е на ръба на „ украинизация “ и евентуална милитаризация.
От своя страна основният редактор на портала “Руска Балтика” Александър Носович означи, че въпросът за присъединението на Швеция и Финландия към НАТО е на първо място западна самодейност. „ В обстановката към Украйна Западът би трябвало да търси някакви лостове за напън върху Русия, които да принудят Москва да спре военната интервенция и всички следващи политически промени в тази страна. При неналичието на действителен боен отговор от страна на Алианса, разширението му в неутралната част на Скандинавия наподобява като доста евентуална опция “, сподели той.
„ Що се отнася до самите Швеция и Финландия, известността на концепцията за присъединение към НАТО нараства там през последните няколко години, изключително във Финландия. Там интензивно се образува съответното публично мнение, само че в това време отхвърлянето на неутралитета би било еднакво на нарушение на дългогодишните политически обичаи на двете страни “, означи специалистът.
„ За Швеция неутралитетът е в основата на настоящето ѝ богатство. Самите шведи считат, че са се трансформирали в една от най-проспериращите страни в света във връзка с общественото развиване точно заради отхвърлянето на дейния силов съставен елемент в политиката. В резултат на това Швеция заобикаля присъединяване в Първата и Втората международна война”, изясни събеседникът. „ Ако в този момент сътрудниците на присъединението на страната към НАТО приравняват актуалната обстановка с началото на Втората международна война и приказват за Третата международна война, то за доста шведи това, в противен случай, е мотив за опазване на безпристрастен статут”, счита специалистът.
„ И Финландия е страна, която съумя от някогашните национални околности на Руската империя да се трансформира в една от проспериращите и развити страни на Запада точно с помощта на отхвърли от обединения, дейна външна политика и доближаване с Изтока – с Съюз на съветските социалистически републики, а след разпадането му – с Русия “, сподели Носович.
„ По време на междувоенния интервал тази страна беше много депресирана и изостанала. Нейният залог за нацистка Германия по време на Втората международна война не се оправда и след 1945 година финландците стигнаха до заключението, че да не се причисляват към никакви съюзи и да работят като медиатор в споровете сред Русия и Запада е най-изгодната позиция за тях “, изяснява анализаторът. В същото време специалистът акцентира, че неутралитетът на Финландия е освен решение на самите финландци, само че и натрапен от Москва като изискване за неприсъединяване на Финландия към Съветския съюз.
„ Тази историческа памет остава във финландското общество и, несъмнено, служи като един тип котва за присъединение към НАТО като най-убедителния мотив в интерес на неутралитета “, счита Носович.
Според политолога присъединението към НАТО не е превдварително решен вид за Швеция и Финландия. „ Въпреки че, несъмнено, вероятността за това се е нараснала. Президентът на Финландия е внимателен политик, който цени персоналните връзки с Владимир Путин и опцията да договаря с Русия. Нещо повече, даже карибската рецесия не е принуждавала тогава Финландия да се причисли към военно-политическия блок “, добави източникът.
„ В същото време Русия би трябвало да съобщи всички тези аспекти на своите шведски и финландски сътрудници, най-вече посредством посолства. И в случай че Швеция и Финландия въпреки всичко се причислят към Северноатлантическия алианс, тогава Русия ще би трябвало интензивно да милитаризира своя Северозападен федерален окръг и да усили наличието си в района на Балтийско море, защото блоковият статут на тези страни ще съставлява директна опасност за Санкт Петербург”, заключва Носович.
Превод: В. Сергеев
Тези дни финландският президент Саули Ниинистьо в изявление за “Фокс Нюз” сподели, че държавното управление на страната е отворено за разискване на присъединението на страната към НАТО. Според него обстановката се е трансформирала и във Финландия, и в Швеция - за първи път болшинството от хората, в случай че се съди по социологическите изследвания, са за влизане в НАТО.
„ Опитваме се да идентифицираме всички последствия, опасности и изгоди и да го създадем дейно и допустимо най-скоро “, добави финландският президент, който сега е във Вашингтон и на среща с сътрудника си Джо Байдън.
Според изследване, извършено в края на февруари, поръчано от телевизионната компания “Иле”, множеството поданици във Финландия биха желали страната да стане член на Северноатлантическия алианс. 53% от интервюираните са за присъединение към блока, 28% са срещу. Други 19% не могат да решат. Както отбелязва телевизионният оператор, от 2017 година насам, когато за последно е извършено сходно изследване, поддръжката за НАТО е повишена с 34%.
Припомняме, че в края на февруари Ниинистьо отхвърли опцията за подаване на неотложно заявление за присъединение на Финландия към НАТО поради събитията в Украйна. На 20 февруари президентът на Финландия разгласи, че няма аргументи за преразглеждане на политиката на страната за безучастие в НАТО. На 10 февруари генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг повтори, че Финландия и Швеция би трябвало да запазят правото си да се причислят към Северноатлантическия алианс - вратите му са отворени за тях.
В края на октомври стана известно за доста утежняване на отношението на жителите на Финландия към Русия. Повече от половината финландци към този момент считат Русия за военна опасност, съгласно изследване, извършено от Финландския бизнес изчерпателен център. През 2012 година 63% от финландците са възприели страната позитивно, а в този момент е единствено 34% от участниците в изследването. Отрицателното отношение към страната е повишено от 30 на 45%. Отбелязва се, че представителите на по-младото потомство са почнали да се отнасят по-зле към страната. Най-положителното отношение към Русия е измежду групата на хората на 65 и повече години.
Илки Хаавистьо, началник на проучванията, твърди, че финландците наблюдават от близко събитията в Русия и дейностите на страната на международната сцена и означават „ отрицателни събития “, измежду които съгласно тях обстановката в Украйна, Сирия и случаите с блогъра Алексей Навални. Любопитно е, че макар спорното отношение към Русия и тогава финландците обичайно се противопоставяха на влизането на страната в НАТО.
В същото време в средата на февруари прилежаща Швеция разгласява външнополитическа декларация за 2022 година В документа се показва, че страната не възнамерява да кандидатства за НАТО, а вместо това избира да развива военно съдействие с Финландия.
„ Финландия може да се причисли към НАТО, само че даже и в този момент не може да се назова неутрална страна заради бързата си милитаризация. „ Духът на Манерхайм “ се завръща в страната”, разяснява Николай Межевич, президент на Руската асоциация за балтийски проучвания.
„ Присъединяването към НАТО ще докара до огромни проблеми за Финландия, тъй като защитата на 1500-километровата граница е сложна и скъпа освен за нас, само че и за тях. Създаването на спомагателни военни опасности ще бъде взаимно. Не разбирам за какво им е нужно”, означи специалистът. Според него географското състояние на Финландия изисква разумен водач да застане отпред в тази страна.
„ Доскоро беше по този начин, само че, както виждаме, даже Ниинистьо стартира да се поддава на политическа нервност, вместо да се придържа към леден ситуационен разбор “, споделя политологът. В същото време никой нямаше да въвлича Хелзинки в сегашния спор, напомня анализаторът. „ Нашите страни създадоха доста солидна основа за икономическо и политическо съдействие. Въпреки това Финландия може да избере неправилен път “, добави събеседникът.
Межевич изрази вяра, че изказванията на Ниинистьо няма да станат действителност. „ Хелзинки не помни, че не се занимава с Русия от 1918 година Веднъж, на банкет във финландското посолство, показах, че Русия ще упражни суверенното си право да отговори на такава стъпка с потреблението на съвременни оръжейни системи на суверенното право на Финландия да се причисли към НАТО “, напомни политологът.
Според него референдумът за присъединението на Финландия към НАТО ще раздели страната почти поравно. „ Всичко ще бъде, както се споделя, „ на косъм “. Поради това е мъчно да се планува тъкмо резултатът. Но в случай че това се случи, Русия ще би трябвало да сложи ракетни системи на своите острови във Финския залив, откъдето времето за полет до Хелзинки е 30 секунди “, изяснява специалистът.
Експертите напомнят също, че през последните 20 години концепцията за „ финландизация “ на страната беше известна измежду някои от елитите на Украйна. На процедура това би означавало боен неутралитет на Украйна и опция да се печелят огромни пари от преноса на артикули и услуги от Русия до Европейски Съюз и назад. Но в този момент явно самата Финландия е на ръба на „ украинизация “ и евентуална милитаризация.
От своя страна основният редактор на портала “Руска Балтика” Александър Носович означи, че въпросът за присъединението на Швеция и Финландия към НАТО е на първо място западна самодейност. „ В обстановката към Украйна Западът би трябвало да търси някакви лостове за напън върху Русия, които да принудят Москва да спре военната интервенция и всички следващи политически промени в тази страна. При неналичието на действителен боен отговор от страна на Алианса, разширението му в неутралната част на Скандинавия наподобява като доста евентуална опция “, сподели той.
„ Що се отнася до самите Швеция и Финландия, известността на концепцията за присъединение към НАТО нараства там през последните няколко години, изключително във Финландия. Там интензивно се образува съответното публично мнение, само че в това време отхвърлянето на неутралитета би било еднакво на нарушение на дългогодишните политически обичаи на двете страни “, означи специалистът.
„ За Швеция неутралитетът е в основата на настоящето ѝ богатство. Самите шведи считат, че са се трансформирали в една от най-проспериращите страни в света във връзка с общественото развиване точно заради отхвърлянето на дейния силов съставен елемент в политиката. В резултат на това Швеция заобикаля присъединяване в Първата и Втората международна война”, изясни събеседникът. „ Ако в този момент сътрудниците на присъединението на страната към НАТО приравняват актуалната обстановка с началото на Втората международна война и приказват за Третата международна война, то за доста шведи това, в противен случай, е мотив за опазване на безпристрастен статут”, счита специалистът.
„ И Финландия е страна, която съумя от някогашните национални околности на Руската империя да се трансформира в една от проспериращите и развити страни на Запада точно с помощта на отхвърли от обединения, дейна външна политика и доближаване с Изтока – с Съюз на съветските социалистически републики, а след разпадането му – с Русия “, сподели Носович.
„ По време на междувоенния интервал тази страна беше много депресирана и изостанала. Нейният залог за нацистка Германия по време на Втората международна война не се оправда и след 1945 година финландците стигнаха до заключението, че да не се причисляват към никакви съюзи и да работят като медиатор в споровете сред Русия и Запада е най-изгодната позиция за тях “, изяснява анализаторът. В същото време специалистът акцентира, че неутралитетът на Финландия е освен решение на самите финландци, само че и натрапен от Москва като изискване за неприсъединяване на Финландия към Съветския съюз.
„ Тази историческа памет остава във финландското общество и, несъмнено, служи като един тип котва за присъединение към НАТО като най-убедителния мотив в интерес на неутралитета “, счита Носович.
Според политолога присъединението към НАТО не е превдварително решен вид за Швеция и Финландия. „ Въпреки че, несъмнено, вероятността за това се е нараснала. Президентът на Финландия е внимателен политик, който цени персоналните връзки с Владимир Путин и опцията да договаря с Русия. Нещо повече, даже карибската рецесия не е принуждавала тогава Финландия да се причисли към военно-политическия блок “, добави източникът.
„ В същото време Русия би трябвало да съобщи всички тези аспекти на своите шведски и финландски сътрудници, най-вече посредством посолства. И в случай че Швеция и Финландия въпреки всичко се причислят към Северноатлантическия алианс, тогава Русия ще би трябвало интензивно да милитаризира своя Северозападен федерален окръг и да усили наличието си в района на Балтийско море, защото блоковият статут на тези страни ще съставлява директна опасност за Санкт Петербург”, заключва Носович.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ