Новият кабинет ще завари дефицит с 2 млрд. лв. по-голям от планирания
Финансовото министерство регистрира пред Брюксел, че чака 6.9 милиарда лева дупка в хазната за тази година
Новото държавно управление ще се сблъска с доста по-голям недостиг от публично планувания в бюджета. Въпреки уверенията на финансовия министър в оставка Кирил Ананиев, че няма проблем за финансите на страната, признатата от държавното управление при започване на май конвергентна стратегия за интервала 2021-2023 година демонстрира съществено разминаване сред упованията на финансовото министерство и недостига, при който е разчетен държавния бюджет.
През 2021 година се чака бюджетното салдо да бъде негативно в размер на 5.6% от брутния вътрешен артикул (БВП), се показва в конвергентната стратегия. Това значи дупката в бюджета да бъде 6.9 милиарда лева, вместо плануваните 4.9 милиарда (3.9% от БВП).
Както стана известно през първото тримесечие на годината държавното управление направи рекордни разноски, поради които за първи път от доста години хазната излезе на недостиг още в края на март. Съществена част от повишените с 25% разноски през януари-март спрямо предходната година, не се дължат на ограниченията за преодоляване на ковид-кризата, а на чисто предизборни разходи, заложени още през 2020 година - нарастване на заплатите в бюджетната сфера, бонусите от 50 лева за всички пенсионери, по-големи обществени заплащания. Отделно държавното управление още при започване на годината наля стотици милиони в общините за поправки на локалната инфраструктура.
Новото държавно управление ще бъде изправено пред казуса по какъв начин да запълни по-голямата дупка в хазната. Според закона за държавния бюджет оптималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде стихотворец в границите на 2021 година, е 4.5 милиарда лева Сумата е незадоволителна да покрие дефицита от близо 7 милиарда лева, още повече че страната към този момент пласира дълг от 800 млн. лева с емисия на ДЦК. Служебен кабинет няма пълномощия да тегли заеми и в случай че през идващите два месеца хазната още веднъж излезе на алено, ще би трябвало да запълва дефицита с пари от изтънелия фискален запас.
От Министерството на финансите обясниха, че разминаването в упованията за недостига през тази година се дължи на другите методики, по които се показва той - в закона за държавния бюджет дефицитът е изчислен по националната методология, до момента в който този в Конвергентната стратегия е по европейската методология.
" Реално заложеният в бюджета за 2021 година недостиг от 4,9 милиарда лева (3,9% от БВП) е 5% или 6,2 милиарда лева по европейската методология ", показва финансовото министерство. Завишението идвало от това, че за Брюксел бюжетните дефицити на страните членки се дефинират въз основата на поетите през годината отговорности за разноски (т.е. на начислена основа), а не на база на платените разноски (на касова основа).
" Въпреки разликата в методологиите това не трансформира главните параметри и не разсейва подозренията в качеството на ръководство на държавните пари ", твърдят от МФ. Но даже и след обяснението, че 3.9% в действителност е 5% недостиг по разпоредбите на Европейски Съюз, предстоящият действителен дефицит в хазната за тази година остава с към 700 млн. лева по-висок.
Всъщност финансовото министерство настойчиво продължава години наред да употребява два разнообразни метода на отчитане на бюджетния недостиг - един за пред Брюксел и различен, със доста по-благоприятни стойности, пред обществеността у нас. Така да вземем за пример държавното управление на Бойко Борисов се хвалеше, че макар коронакризата е съумяло да удържи недостига за 2020 година да не надвиши 3% (3.531 милиарда на касова основа, което е тъкмо 3% от БВП). Пред Брюксел обаче сме докладвали, че на начислена основа той в действителност е 4.056 милиарда лева или 3.4% от Брутният вътрешен продукт.
Конвергентната стратегия e стратегически документ за промените в страната, който се показва годишно от Министерството на финансите за оценка на Европейската комисия. Програмата е един от документите, въз основа на които ще бъде оценена готовността на България за участие в еврозоната. Един от критериите за присъединение към единната европейска валута е поддържане на невисок бюджетен недостиг под 3% от Брутният вътрешен продукт.
Новото държавно управление ще се сблъска с доста по-голям недостиг от публично планувания в бюджета. Въпреки уверенията на финансовия министър в оставка Кирил Ананиев, че няма проблем за финансите на страната, признатата от държавното управление при започване на май конвергентна стратегия за интервала 2021-2023 година демонстрира съществено разминаване сред упованията на финансовото министерство и недостига, при който е разчетен държавния бюджет.
През 2021 година се чака бюджетното салдо да бъде негативно в размер на 5.6% от брутния вътрешен артикул (БВП), се показва в конвергентната стратегия. Това значи дупката в бюджета да бъде 6.9 милиарда лева, вместо плануваните 4.9 милиарда (3.9% от БВП).
Както стана известно през първото тримесечие на годината държавното управление направи рекордни разноски, поради които за първи път от доста години хазната излезе на недостиг още в края на март. Съществена част от повишените с 25% разноски през януари-март спрямо предходната година, не се дължат на ограниченията за преодоляване на ковид-кризата, а на чисто предизборни разходи, заложени още през 2020 година - нарастване на заплатите в бюджетната сфера, бонусите от 50 лева за всички пенсионери, по-големи обществени заплащания. Отделно държавното управление още при започване на годината наля стотици милиони в общините за поправки на локалната инфраструктура.
Новото държавно управление ще бъде изправено пред казуса по какъв начин да запълни по-голямата дупка в хазната. Според закона за държавния бюджет оптималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде стихотворец в границите на 2021 година, е 4.5 милиарда лева Сумата е незадоволителна да покрие дефицита от близо 7 милиарда лева, още повече че страната към този момент пласира дълг от 800 млн. лева с емисия на ДЦК. Служебен кабинет няма пълномощия да тегли заеми и в случай че през идващите два месеца хазната още веднъж излезе на алено, ще би трябвало да запълва дефицита с пари от изтънелия фискален запас.
От Министерството на финансите обясниха, че разминаването в упованията за недостига през тази година се дължи на другите методики, по които се показва той - в закона за държавния бюджет дефицитът е изчислен по националната методология, до момента в който този в Конвергентната стратегия е по европейската методология.
" Реално заложеният в бюджета за 2021 година недостиг от 4,9 милиарда лева (3,9% от БВП) е 5% или 6,2 милиарда лева по европейската методология ", показва финансовото министерство. Завишението идвало от това, че за Брюксел бюжетните дефицити на страните членки се дефинират въз основата на поетите през годината отговорности за разноски (т.е. на начислена основа), а не на база на платените разноски (на касова основа).
" Въпреки разликата в методологиите това не трансформира главните параметри и не разсейва подозренията в качеството на ръководство на държавните пари ", твърдят от МФ. Но даже и след обяснението, че 3.9% в действителност е 5% недостиг по разпоредбите на Европейски Съюз, предстоящият действителен дефицит в хазната за тази година остава с към 700 млн. лева по-висок.
Всъщност финансовото министерство настойчиво продължава години наред да употребява два разнообразни метода на отчитане на бюджетния недостиг - един за пред Брюксел и различен, със доста по-благоприятни стойности, пред обществеността у нас. Така да вземем за пример държавното управление на Бойко Борисов се хвалеше, че макар коронакризата е съумяло да удържи недостига за 2020 година да не надвиши 3% (3.531 милиарда на касова основа, което е тъкмо 3% от БВП). Пред Брюксел обаче сме докладвали, че на начислена основа той в действителност е 4.056 милиарда лева или 3.4% от Брутният вътрешен продукт.
Конвергентната стратегия e стратегически документ за промените в страната, който се показва годишно от Министерството на финансите за оценка на Европейската комисия. Програмата е един от документите, въз основа на които ще бъде оценена готовността на България за участие в еврозоната. Един от критериите за присъединение към единната европейска валута е поддържане на невисок бюджетен недостиг под 3% от Брутният вътрешен продукт.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ