За първите два месеца на годината бюджетът отчита 1 млрд. лева излишък
Финансовото министерство може да се похвали, че за първите два месеца на годината консолидираният бюджет (КФП) е на остатък от 1 милиарда лв.. И това, в случай че за същия интервал на предходната година консолидираният бюджет бе на недостиг от 190 млн. лв.. Постигнатият резултат наподобява доста добър и се образува от увеличение, в съпоставяне със същия интервал на 2023-а, на приходите, помощите и даренията с 500 млн. лв. до 9.9 милиарда лв. и понижаване на разноските със 700 млн. лв. до 8.9 милиарда лв.. За момента липсват публични данни, от които да стане ясно на какво се дължат тези по-ниски разноски, само че въз основата на числата от януари може да се направи аргументирано съмнение, че икономията е от настоящите разноски и най-много от тези за прехрана.
Въпросната картина наподобява много розова, само че е доста евентуално единствено да наподобява такава. Ще напомним, че без значение от спазения държавното управление не съумя да реализира заложените доходи от корпоративен налог, от налог върху приходите на физическите лица от трудови и цивилен контракти, от Данък добавена стойност и от мита. Съвсем обособен е въпросът дали в действителност окончателните данни за развиването на стопанската система през 2023-а, които ще излязат през април 2024-а, ще потвърдят дефинитивно, че ангажиментът за 3% от Брутният вътрешен продукт е изпълнен. Няма да е изненада, в случай че се окаже, че действително постигнатият Брутният вътрешен продукт през 2023-а е с няколко милиарда лв. по-нисък от упования и при сходно развиване регистрираният за 2023-а недостиг ще надвиши границата от 3%. Но към този момент това са единствено спекулации.
За първи път от 3 години: Бюджетът за следващата година бе признат в точния момент
Асен Василев не вижда учредения за несъгласие на Бюджет 2024
Важното в тази ситуация е, че, с цел да се регистрира до каква степен сполучливо се извършва бюджетът въз основата на месечните доклади, е добре да се гледа какво е осъществяването на данъчните и неданъчните доходи от една страна, и на разноските от друга, по отношение на заложените в Закона за държавния бюджета и в Консолидираната фискална стратегия. Такъв разбор към този момент може да се направи единствено за януарските данни, от които се вижда, че приходите, помощите и даренията са изпълнени на 7.8%, а особено данъчните доходи на 7.6%, а всички разноски и прехвърляния на 7% от заложените в Закона за държавния бюджет. Съпоставка на това осъществяване със същия интервал на 2023-а мъчно може да се направи, тъй като преди година страната нямаше постоянен бюджет и работеше с този от предната година. Същото важи и за януари 2022-а. В такива условия приходите се регистрират като дял от постъпленията за същия интервал на миналата година, а не като дял от плануваните, тъй като подобен проект, заради неналичието на настоящ закон за бюджета, не съществува.
Съпоставката с януари 2021-а, когато работи постоянно признат закон за бюджета, демонстрира, че тогава осъществяването на приходите помощите е било 9.1% от заложените. Данъчните доходи са били изпълнени на 9%, а всички разноски и прехвърляния на 7.5%. Сравнението на това осъществяване с постигнатото в този момент не е в интерес на сегашното финансово ведомство и дава съображение да предположим, че или стопанската система не върви като хората, или заложените доходи за 2024-а са надценени и в края на годината още веднъж ще станем очевидци на неизпълнението им. Това не значи, че заложеният в закона недостиг, като безспорна стойност, ще бъде надхвърлен. Особено в случай че в разноските за прехрана още веднъж е заложен голям буфер, както през 2023-а. Но дали ще бъде спазена границата той да е до 3% от Брутният вътрешен продукт? Това към този момент въпрос. А спазването на тази граница е значимо освен тъй като тя е един от критериите за влизане в Еврозоната, а тъй като нарушаването и може да ни стовари на главата европейска процедура по свръхдефицит.
Бюджет 2024 не заплашва фискалната непоклатимост на страната, твърди Денков
Бюджет 2024 е бюджет за хората и мощна стопанска система.
Въпросната картина наподобява много розова, само че е доста евентуално единствено да наподобява такава. Ще напомним, че без значение от спазения държавното управление не съумя да реализира заложените доходи от корпоративен налог, от налог върху приходите на физическите лица от трудови и цивилен контракти, от Данък добавена стойност и от мита. Съвсем обособен е въпросът дали в действителност окончателните данни за развиването на стопанската система през 2023-а, които ще излязат през април 2024-а, ще потвърдят дефинитивно, че ангажиментът за 3% от Брутният вътрешен продукт е изпълнен. Няма да е изненада, в случай че се окаже, че действително постигнатият Брутният вътрешен продукт през 2023-а е с няколко милиарда лв. по-нисък от упования и при сходно развиване регистрираният за 2023-а недостиг ще надвиши границата от 3%. Но към този момент това са единствено спекулации.
За първи път от 3 години: Бюджетът за следващата година бе признат в точния момент
Асен Василев не вижда учредения за несъгласие на Бюджет 2024
Важното в тази ситуация е, че, с цел да се регистрира до каква степен сполучливо се извършва бюджетът въз основата на месечните доклади, е добре да се гледа какво е осъществяването на данъчните и неданъчните доходи от една страна, и на разноските от друга, по отношение на заложените в Закона за държавния бюджета и в Консолидираната фискална стратегия. Такъв разбор към този момент може да се направи единствено за януарските данни, от които се вижда, че приходите, помощите и даренията са изпълнени на 7.8%, а особено данъчните доходи на 7.6%, а всички разноски и прехвърляния на 7% от заложените в Закона за държавния бюджет. Съпоставка на това осъществяване със същия интервал на 2023-а мъчно може да се направи, тъй като преди година страната нямаше постоянен бюджет и работеше с този от предната година. Същото важи и за януари 2022-а. В такива условия приходите се регистрират като дял от постъпленията за същия интервал на миналата година, а не като дял от плануваните, тъй като подобен проект, заради неналичието на настоящ закон за бюджета, не съществува.
Съпоставката с януари 2021-а, когато работи постоянно признат закон за бюджета, демонстрира, че тогава осъществяването на приходите помощите е било 9.1% от заложените. Данъчните доходи са били изпълнени на 9%, а всички разноски и прехвърляния на 7.5%. Сравнението на това осъществяване с постигнатото в този момент не е в интерес на сегашното финансово ведомство и дава съображение да предположим, че или стопанската система не върви като хората, или заложените доходи за 2024-а са надценени и в края на годината още веднъж ще станем очевидци на неизпълнението им. Това не значи, че заложеният в закона недостиг, като безспорна стойност, ще бъде надхвърлен. Особено в случай че в разноските за прехрана още веднъж е заложен голям буфер, както през 2023-а. Но дали ще бъде спазена границата той да е до 3% от Брутният вътрешен продукт? Това към този момент въпрос. А спазването на тази граница е значимо освен тъй като тя е един от критериите за влизане в Еврозоната, а тъй като нарушаването и може да ни стовари на главата европейска процедура по свръхдефицит.
Бюджет 2024 не заплашва фискалната непоклатимост на страната, твърди Денков
Бюджет 2024 е бюджет за хората и мощна стопанска система.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ