Дефицит от 3% и запазване на данъците. Асен Василев представи проектобюджета
Финансовият министър Асен Василев показа в сряда проектoбюджет за 2023 година, който Министерството на финансите (МФ) разгласява във вторник вечерта.
Очаква се Министерският съвет да одобри бюджета до края на месеца, а през юли да бъде гласуван в Народното събрание, с цел да влезе в действие от 1 август.
Предвиденият в плана бюджетен недостиг е в размер 3%, с цел да бъде спазен критерият за влизане на страната в еврозоната. Не са планувани повдигане на налози и орязване на обществени разноски.
Проектът обаче позволява вероятни забавяния на траншовете по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), който България контракти с Европейската комисия през 2022 година
" Проектът на бюджета е разчетен с недостиг при начислена основа от 3% и на касова основа - 2,5 на 100. Разликата е от парите от Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), които се чакат от Брюксел ", сподели Василев пред публицисти.
Какво съдържа планът
Проектът на МФ планува оптималният размер на държавния дълг към края на 2023 година да не надвишава 40,6 милиарда лева , а в края на 2024 година и през 2025 година да доближи надлежно до 49,6 милиарда лева и 59,5 милиарда лева
Минималният размер на фискалния запас към 31 декември 2023 година е очакван да остане колкото заложения в Бюджет 2022 - 4.5 милиарда лева
Предвидено е доста нарастване на финансовите разноски през 2024 година и 2025 година - надлежно до 13,4 и 12,7 милиарда лева спрямо 5,6 милиарда лева за 2022 година Вследствие на това се чака държавният дълг да доближи 25,1% в края на 2024 година и до 28,3% от брутния вътрешен артикул (БВП) в края на 2025 година
Отразено е нарастването на минималната работна заплата от 1 януари от 710 на 780 лева За предучилищно и учебно обучение през 2023 година са обезпечени спомагателни 558,6 млн. лева Голяма част от тях са за продължение на политиката за нарастване на заплатите на педагозите до постигане на междинна заплата не по-малко от 125% от междинната за страната през 2023 година
Предвидени са средства за опазване на нарастването от 1 април 2022 година на фамилните помощи за развъждане на дете на не повече от 20-годишна възраст от 410 на 510 лева, както и за диференцирано увеличение на размера на този тип помощи.
Също по този начин ще бъдат отделени 34,8 млн. лева за нарастване на компенсацията за развъждане на дете до 2-годишна възраст от 710 лева на 780 лева, считано от 1 януари 2023 година
Запазва се и нарастването на пенсиите с 12% за 2023 година В региона на опазването на здравето са планувани в допълнение над 900 млн. лева по бюджета на здравната каса за 2023 година В сферата на защитата за 2023 година е планувано да се отделят 1,88% от Брутният вътрешен продукт, а през 2024 година - 2%.
Вторият транш по ПВУ
В проектобюджета се показва, че цената на приходите е съобразена с вероятни забавяния в осъществяването на условията по ПВУ. България е получила единствено един транш по Плана досега. Според плана на МФ се чака вторият транш в размер на 1,416 милиарда лева (774 милиарда евро) да бъде получен в края на 2023 година, а третият да бъде отсрочен за 2024 година
От общо 66 условия по второто заплащане България е изпълнила 31, като останалите може да се забавят, защото огромна част от тях би трябвало да бъдат гласувани в Народното събрание.
Една от противоречивите точки по втория транш е условието България да понижи нездравословните излъчвания на 11 въглищни електроцентрали с 40% до 2026 година по отношение на равнищата през 2019 година По-рано Народното събрание да предоговори изискванията в Плана във връзка с централите по този начин, че те да не затварят най-малко до 2038 година
България може до получи до 5,69 милиарда лева до 2026 година, в случай че в подмяна извърши избрани авансово контрактувани промени. Сумата е разпределена в общо девет транша, всеки от които е обвързван с съответни ограничения.
Забавяне на растежа
Проектобюджетът съдържа и макроикономическа прогноза, съгласно която може да има закъснение на растежа на Брутният вътрешен продукт до 1,8% за 2023 година През 2024 година растежът ще доближи 3,3%, а през 2025 година - 3,2%.
МФ планува също, че отслабването на инфлационния напън ще докара до повишаване на потреблението на семействата. Очаква се това да има позитивен резултат върху частната капиталова интензивност. Ще има и ускоряване на износа на артикули и услуги. Отрицателният принос на чистия експорт към растежа на Брутният вътрешен продукт ще се свие по отношение на 2023 година
В плана се прецизира още, че през интервала 2023-2025 година данъчната политика ще е насочена към възстановяване на събираемостта на приходите.
" Инфлацията тази година ще е 8,7 на 100 и по-късно ще падне сред 3% и 4% ", добави Василев в сряда.
Приемането на бюджет за 2023 година беше отлагано два пъти, като вместо това. Това се случи на фона на комплицираната политическа обстановка в страната и на двукратни предварителни избори - през октомври предходната година и през април.
По-рано тази година служебното държавно управление на Гълъб Донев предложи план на бюджет за 2023 година с 6.4% недостиг - над два пъти повече от изискването за влизане в еврозоната.
Очаква се Министерският съвет да одобри бюджета до края на месеца, а през юли да бъде гласуван в Народното събрание, с цел да влезе в действие от 1 август.
Предвиденият в плана бюджетен недостиг е в размер 3%, с цел да бъде спазен критерият за влизане на страната в еврозоната. Не са планувани повдигане на налози и орязване на обществени разноски.
Проектът обаче позволява вероятни забавяния на траншовете по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), който България контракти с Европейската комисия през 2022 година
" Проектът на бюджета е разчетен с недостиг при начислена основа от 3% и на касова основа - 2,5 на 100. Разликата е от парите от Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), които се чакат от Брюксел ", сподели Василев пред публицисти.
Какво съдържа планът
Проектът на МФ планува оптималният размер на държавния дълг към края на 2023 година да не надвишава 40,6 милиарда лева , а в края на 2024 година и през 2025 година да доближи надлежно до 49,6 милиарда лева и 59,5 милиарда лева
Минималният размер на фискалния запас към 31 декември 2023 година е очакван да остане колкото заложения в Бюджет 2022 - 4.5 милиарда лева
Предвидено е доста нарастване на финансовите разноски през 2024 година и 2025 година - надлежно до 13,4 и 12,7 милиарда лева спрямо 5,6 милиарда лева за 2022 година Вследствие на това се чака държавният дълг да доближи 25,1% в края на 2024 година и до 28,3% от брутния вътрешен артикул (БВП) в края на 2025 година
Отразено е нарастването на минималната работна заплата от 1 януари от 710 на 780 лева За предучилищно и учебно обучение през 2023 година са обезпечени спомагателни 558,6 млн. лева Голяма част от тях са за продължение на политиката за нарастване на заплатите на педагозите до постигане на междинна заплата не по-малко от 125% от междинната за страната през 2023 година
Предвидени са средства за опазване на нарастването от 1 април 2022 година на фамилните помощи за развъждане на дете на не повече от 20-годишна възраст от 410 на 510 лева, както и за диференцирано увеличение на размера на този тип помощи.
Също по този начин ще бъдат отделени 34,8 млн. лева за нарастване на компенсацията за развъждане на дете до 2-годишна възраст от 710 лева на 780 лева, считано от 1 януари 2023 година
Запазва се и нарастването на пенсиите с 12% за 2023 година В региона на опазването на здравето са планувани в допълнение над 900 млн. лева по бюджета на здравната каса за 2023 година В сферата на защитата за 2023 година е планувано да се отделят 1,88% от Брутният вътрешен продукт, а през 2024 година - 2%.
Вторият транш по ПВУ
В проектобюджета се показва, че цената на приходите е съобразена с вероятни забавяния в осъществяването на условията по ПВУ. България е получила единствено един транш по Плана досега. Според плана на МФ се чака вторият транш в размер на 1,416 милиарда лева (774 милиарда евро) да бъде получен в края на 2023 година, а третият да бъде отсрочен за 2024 година
От общо 66 условия по второто заплащане България е изпълнила 31, като останалите може да се забавят, защото огромна част от тях би трябвало да бъдат гласувани в Народното събрание.
Една от противоречивите точки по втория транш е условието България да понижи нездравословните излъчвания на 11 въглищни електроцентрали с 40% до 2026 година по отношение на равнищата през 2019 година По-рано Народното събрание да предоговори изискванията в Плана във връзка с централите по този начин, че те да не затварят най-малко до 2038 година
България може до получи до 5,69 милиарда лева до 2026 година, в случай че в подмяна извърши избрани авансово контрактувани промени. Сумата е разпределена в общо девет транша, всеки от които е обвързван с съответни ограничения.
Забавяне на растежа
Проектобюджетът съдържа и макроикономическа прогноза, съгласно която може да има закъснение на растежа на Брутният вътрешен продукт до 1,8% за 2023 година През 2024 година растежът ще доближи 3,3%, а през 2025 година - 3,2%.
МФ планува също, че отслабването на инфлационния напън ще докара до повишаване на потреблението на семействата. Очаква се това да има позитивен резултат върху частната капиталова интензивност. Ще има и ускоряване на износа на артикули и услуги. Отрицателният принос на чистия експорт към растежа на Брутният вътрешен продукт ще се свие по отношение на 2023 година
В плана се прецизира още, че през интервала 2023-2025 година данъчната политика ще е насочена към възстановяване на събираемостта на приходите.
" Инфлацията тази година ще е 8,7 на 100 и по-късно ще падне сред 3% и 4% ", добави Василев в сряда.
Приемането на бюджет за 2023 година беше отлагано два пъти, като вместо това. Това се случи на фона на комплицираната политическа обстановка в страната и на двукратни предварителни избори - през октомври предходната година и през април.
По-рано тази година служебното държавно управление на Гълъб Донев предложи план на бюджет за 2023 година с 6.4% недостиг - над два пъти повече от изискването за влизане в еврозоната.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ