Финансовите институции имат важна роля в реализирането на зеления преход.

Финансовите институции имат значима роля в реализирането на зеления преход. Те все по-усилено работят към включване в портфолиото си на атрактивни артикули за поддръжка на енергийната успеваемост. " Българска банка за развиване ", да вземем за пример, вижда приноса на дребните и междинни предприятия за резистентен зелен напредък и ще финансира техни планове. Фонд ФЛАГ също създава инструмент, ориентиран напълно за финансиране на планове, свързани с енергийна успеваемост, преход към чиста сила и даване на новаторски финансови модели.

Това са някои от изводите след форума „ Ролята на финансовите институции за зеления преход “, проведен от Центъра за енергийна успеваемост " ЕнЕфект ".  В организацията на събитието са взели участие от Камарата на строителите в България, Агенцията за стабилно енергийно развиване, Българската стопанска камара, Националния поверителен Екофонд, УАСГ, Еконолер България, Алианса за енергийна успеваемост, ФЕЕВИ, ЕкоЕнергия, Столична община и Община Габрово.

На европейско ниво с изключение на за най-малък европейски стандарт за сградно възобновяване, към този момент се приказва за нулево енергийни здания като наложително изискване за строителство след 2030 година, споделя Драгомир Цанев, изпълнителен шеф на „ ЕнЕфект “. Най-големите банки към този момент са заинтересувани от развиването на разнородни артикули в поддръжка на енергийната успеваемост.

Но нужните вложения неведнъж надвишават опциите и на бюджета, и на европейските средства. Затова

е значимо привличането на частния капитал,

което може да стане единствено на пазарен принцип, изяснява изпълнителният шеф на АУЕР Ивайло Алексиев. Според него би трябвало да се осъществя преход от високогрантови схеми към пазарна реализация на такива планове. Затова ролята на банковите институции е извънредно значима.

Времето на грантовете отминава, нужно е съфинансиране с финансови принадлежности, отбелязва и София Касидова от " Българска банка за развиване ". Банката е направила изследване измежду дребните и междинни компании, които са водещият бранш в стопанската система. Кредитната институция ще финансира планове на такива предприятия, ще споделя риска на комерсиалните банки като структурира такива принадлежности. Малките и междинни предприятия имат потребност от облекчения, от гаранционни механизми, които да позволяват усложненията им в използването на политики за енергийна успеваемост, изяснява Касидова. Тя  означи, че съвсем 34% от средствата в Националния проект за възстановяване  и устойчивост  ще бъдат ориентирани към нисковъглеродна стопанска система.

Според Надя Данкинова от фонд ФЛАГ в бъдеще все по-голяма роля ще имат механизми, които не са 100% грантове. В момента се работи по инструмент, който да е ориентиран напълно за финансиране на планове, свързани с енергийна успеваемост, преход към чиста сила и даване на новаторски финансови модели.

Галя Василева от фонд „ Енергийна успеваемост и възобновими източници “ също показа създаден инструмент за финансиране на планове за икономисване на енергия като минималното присъединяване на кредитополучателя е 10%, размерът на инвестицията – от 30 000 лева до 3 млн. лева за период до 10 година и при закрепена рента от 3,5 на 100. Нужно е планът да внедрява общоприета технология като най-малко 50% от икономическите изгоди да са доказуемо икономисване на енергия.

Били са показани политиките и настоящите артикули на водещи търговски банки – УниКредит Булбанк, ОББ и ПроКредит Банк, измежду които се открояват решения за зелени ипотеки, финансиране на МСП, вложения в зелена сила и електромобилност, както и профилирани кредитни линии за възобновяване на еднофамилни жилищни здания.