Всеки десети пенсионер в България работи заради мизерна пенсия
Финансовата нужда , а не стремежът към интензивност, е водеща причина за заетостта на възрастните хора в България – това излиза наяве от разбор на. В последното десетилетие тематиката за дейното остаряване и присъединяване на пенсионери на пазара на труда придобива все по-голямо значение в подтекста на застаряващото население както в България , по този начин и в Европа . Докато в редица западноевропейски страни изборът да се работи след пенсиониране постоянно се свързва с персонална интензивност и обществен принос, в България този избор по-често е подбуден от икономическа нужда .
През 2025 година дамите в България се пенсионират на 62 години и 4 месеца с най-малко 36 години и 8 месеца застрахователен стаж, а мъжете – на 64 години и 8 месеца с 39 години и 8 месеца стаж. Според, при започване на 2025 година над 1,4 млн. души получават персонална пенсия за възраст и стаж, със междинен размер от едвам 991,14 лева
По данни на за 2023 година, над 150 хиляди души във възрастовата група 50–74 години, които получават пенсия, остават на пазара на труда . От тях съвсем 95 хиляди не престават да работят по финансови аргументи, а към 47 хиляди показват персонална мотивация и предпочитание за обществена интензивност. Над 120 хиляди от работещите пенсионери са сред 55 и 64 години – възрастова група, включваща и лица с ранно пенсиониране (служители в Министерство на вътрешните работи, МО, учители и др.). От тази група съвсем 80 хиляди остават в трудова претовареност по стопански аргументи .
Най-голям брой от работещите пенсионери, стимулирани от финансови потребности, са със приблизително обучение – към 59 хиляди души. За разлика от тях, множеството пенсионери, които работят по персонална мотивация, имат висше обучение.
В европейски мащаб България е измежду страните с най-ниски разноски за пенсии на човек. През 2022 година този разход е бил едвам 3611 евро годишно . Освен това, през 2024 година 26,4% от пенсионерите у нас са изложени на риск от беднотия , до момента в който междинното за Европейски Съюз е 15,6%.
Въпреки възходящия брой работещи пенсионери в България, делът им остава релативно невисок по отношение на някои страни в Европейски Съюз. Данните демонстрират, че в страни с високи пенсии и по-нисък риск от беднотия, пенсионерите постоянно могат да си разрешат да работят по избор – не от потребност. В България обаче икономическите фактори остават преобладаващи при решенията на възрастните хора да останат на пазара на труда.
Присъединете се към нашия
Корупцията като смазка: когато системата работи, до момента в който рухне
