Света го движат не политиците, а парите. Парите покваряват дребния човек, извисяват големия ~ Атанас БУРОВ
Финансист, посланик, политик, народен представител в 10 национални събрания, ръководител на Народното събрание, министър в четири разнообразни държавни управления. Атанас Буров е считан е за една от най-влиятелните фигури в българския политически живот през първата половина на 20-ти век, а поради политическите си речи и съвременни европейски практики, които постанова у нас, е наименуван „ идеолог на българската буржоазия “.
За парите, народа и властта, споделено от Атанас Буров.
Парите покваряват дребния човек, извисяват огромния. Ако имаш разум, само че нямаш пари, ти си нищо, в случай че нямаш разум, а имаш пари, отново си нищо. С разум и пари можеш да постигнеш всичко.
Българинът може да забогатее единствено с упорита работа. С нищо друго. Проклятие на съдбата ли е или нещо друго е, само че е по този начин.
Как може един народ да се гордее с трудолюбието си, като от 365 дни в годината 270 са празници.
Народът има правилно възприятие за властта – той обича тая власт, която му подсигурява земята, демокрацията и справедливостта. Такава власт обаче в България в никакъв случай не е имало – защото в случай че има едното – няма другото.
Власт не пада от закани. От обиди. От мърморене. Властта пада единствено когато се наруши салдото на живота и естествените закони на живота на индивида.
Пари при пари отиват, само че не многото при дребното, а дребното при многото.
Слободията на младите, разпуснатостта на старите, огромното благосъстояние на едни, беднотията на други – всички тези съставни елементи на живота основават семената на рецесията. А изобилието не е положително – то води към излишества. Излишествата – към духовна разхайтеност на нравите.
Животът е една битка. Не единствено битка, не! Животът на всеки човек е едно Ватерло, една страхотна борба. И то жестока, безпощадна борба. Особено за нас, за банкерите. Всеки се ражда на този свят с дарбите и с пороците си. Банкерът е роден да се блъска дене и ноще, да мисли даже когато яде, да мисли даже когато спи, да мисли когато е в банката си. В природата нищо не се дава безплатно. Само едно нещо се дава безплатно – зестрата на момата, при нас, при християните.
Българският политик неизбежно свързва властта с пържолата, бута, дамата, парата, златото. Парата е признакът на властника в България. Той желае пари, пари, пари. Иска злато, злато, злато. Иска къщи, къщи, къщи. Иска вили, вили, вили. Иска коли, коли, коли. И не за своя сметка - а за сметка на партията си, на страната си, на народа си. Това властогонство е гневна болест – който е ухапан веднаж от нея – умира цялостен живот, като гневен. И е гневен за власт – срам и срам, само че е по този начин.
Евлогий Георгиев не е пиел, не е пушел. А първата работа на българина, като позабогатее – и то на българина полуинтелигент – е да пропуши и да почне да пие. Пиянството става народен въпрос в България.
В историята влизат единствено тези хора, които са живели без заплата и не са били на щатна държавна работа.
Простите банкери и нации са елементарни, тъй като не умеят да ценят парата.
Учен може да стане единствено човек с доста пари и доста предпочитание за обучение. Трябва да вземем за пример английския способ на култура. Та държавата дава гратис главно обучение с доста приятна и ясна стратегия за децата: с повече пеене и изобразяване, с повече спортуване и по-малко наставление и обучение.
Детето научава първо песента за майката: ”Майчице, добра ”, а по-късно – британския химн, след това песента за краля или за кралицата. Три песнички се учат там преди молитвите. У нас свещениците се постановиха първо да се чете молитва преди обучение.
Някога на Народното събрание се плащаше единствено на съвещание. Има ли те там, получаваш заплата. Няма ли те, нищо не вземаш. Ама бил си болен, нищо – да не си се разболявал. Трябва да пазиш здравето си и да си здрав. Както волът на равнищата оре и би трябвало да е здрав, да тегли ралото, по този начин и депутатът би трябвало да е здрав.
Спечелената пара в България е сладка, в чужбина – горчива. Парата в България е към нас, само че кой да я завоюва, кой да я види. Тук, тука е облагата, защото без помощ отнякъде богат не се става.
Бъди интелигентен и спестовен, разигравай парата, не я хвани като баба във възела. Парата при пара върви, пара пара прави, когато правиш нещо мъдро и прозорливо.
Разчитай постоянно на себе си, на волята си, на мозъка си, на сръчността си, на приятелите си. И най-важното, на парите си. Да се научиш първо да ги уважаваш и да ги командуваш.
Ако си юрист, умри, само че завоюва делото на своя доверител. Умри, само че завоюва. Ако си търговец, уважавай клиента си, той ти носи хляба и парите. Цени го като човек, като твой другар. Търговията е учебно заведение за вежливост. Не прави мръсно и сечено на индивида, който е до тебе и ти оказва помощ в търговията. Ако ти му окажеш помощ през днешния ден, той ще ти помогне на следващия ден. Не бъди отмъстителен – забравяй обидите. От едното влезнало, в другото излязло. Дума дупка не прави.
Няма ли почитание към армията, полицията и Народното събрание – горко му на този народ. Първо хората би трябвало да извършват отговорностите си, а след това да търсят правата си. Ако в Парламента заседават умни, настоятелен, съществени хора, които имат хубава работа и приходи, те няма да протакат съвещания и да слушат нелепости на самозвани оратори-бърборковци. Светът се крепи на закона.
Българинът ще стане популярен жител на света в деня, когато зареже най-долното си качество – постоянно да гледа да мине фино и да не си заплати заслужено за това, което получава.
На българина всичко би трябвало да му се дава равномерно и в никакъв случай да не му се заплаща доста високо. Защото, като забогатее, той се не помни. Удря го на обир, разгул, разврат, покер. Става озлобен и злорад. Губи човешки облик. Българинът прости за всичко, само че не и на преуспяващите. Или на тези, които стоят над него. Българинът с пари се счита за доста по-умен от този, който ги няма.
Ние би трябвало да бъдем европейци, в случай че чувствуваме, че имаме потребност от Европа… В името на свещените ползи на България, в името на кървавите премеждия на народа ни дано да си дадем дума да създадем всички старания, с цел да можем да се представим пред европейската социална съвест. (от тирада, произнесена в Народното събрание на 6 юни 1933 г.)
Какво е трудолюбието? Глад, боязън от утрешния ден, жадност за пари – това са пружините, това са моторите, които тласкат шайбата на трудолюбието. Не е вътрешната нужда. Казват, че българският народ бил работлив. Народ, който има по календар 169 черковни и публични празници, не е работлив. Черквата в България, колкото и положително да е направила, разврати този прекрасен наш народ, направи го безделник.
Политиката има свои закони. Тя не търпи интелигентните на трона си. Тя желае полуинтелигентни. Полудипломати, полуполитици. Тя желае сурови мъже, с тежки юмруци. В политиката значима е маскировката, а не същността. Света го движат не политиците, а парите. Политиците са били единствено щурманите на параходите. Параход без платна, без вятър, без пара, без бензин не върви. Това са парите.
Каква политика предлагам? – политика на търпеливо очакване, политика на непрекъсната доказателство за нашето лоялно миролюбие и нашето предпочитание и воля да бъдем разбрани от нашите съседи; политика на непосредственост и търсене поддръжка у всички велики страни без изключение.
Снимки: presstv.bg, dnesbg.com
