Философията на Ницше е една от най-провокативните, но и често

Философията на Ницше е една от най-провокативните, само че и постоянно е разбирана неправилно. Когато четем Ницше, би трябвало да разберем изцяло прочетеното, преди да си извадим поуките, които философът е имал поради.

Философията на Ницше е сложна. Езикът му не е това, което типично бихме очаквали и по тази причина е малко по-трудно да се схване смисъла незабавно. Но когато един път разберете, става съвсем невероятно да го игнорирате.

Предлагаме ви някои от неговите хрумвания, показани посредством цитати, които най-често се оказват неверно интерпретирани и тяхното значение. Те не просто предизвикат мисълта, само че са и ентусиазъм, използвани са в всекидневието както за философите, по този начин и за всички останали.

Колко малко ни би трябвало, с цел да сме щастливи! Звукът на гайдата. Без музика животът би бил неточност. Германецът даже си показва Бог да пее песни.

Философията на Ницше отдава голямо значение на насладата от живота. В този откъс Ницше насочва вниманието ни към обстоятелството, че гайдите рядко провокират благополучие у този, който ги чува и ни припомня за значимостта на музиката.

Казва, че германците си показват Бог да пее песни, хвърляйки светлина върху обстоятелството, че ние виждаме „ положителните “ неща като светли и радостни. За германеца (типично въображаем като супер порядъчен сухар) да вижда положителното като нещо, което пее – това е отпратка към насладата, която носи музиката за всички, които я чуват.

Ние обичаме живота, не тъй като сме привикнали да живеем, а тъй като сме привикнали да обичаме.

Лесно е да станем пасивни в всекидневието си. Рядко се откъсваме от ежедневната рутина и привикваме да назоваваме това „ живот “. Това обаче не ни прави щастливи. Вероятно това е имал поради Ницше.

Онова, с което не сме привикнали, са нещата, които обичаме: любовта на фамилията, приятелите, да бъдем с другите. Трябва да отделяме повече време за тези, които обичаме и да живеем живота, който обичаме.

Мислите са сенките на нашите усеща – все по-мрачни, празни и елементарни.

Мислим прекалено много, когато възприятията ни заливат. Започваме да мислим най-лошото и да преглеждаме прекалено сложността на обстановката и възприятията на другите. Така надуваме рецесията в мислите си и тя ни се вижда по-лоша, в сравнение с в действителност е.

Този откъс от философията на Ницше ни припомня, че тези мисли не са нашата действителност . Те са сянка на метода, по който се усещаме. Трябва да разпознаваме възприятията си и да разбираме, че мислите ни не са същински облик.

Трябва да отделяме време, с цел да разделяме възприятията от мислите си. Ако сме тъжни за нещо, е изцяло естествено да премисляме най-лошите елементи, само че това не е действителност. Трябва да се изправяме пред обстановката в същинската й действителност с бистра глава, а не в мрака, в който мисилите ни са я развили.

Това че Бог се трансформира в човек ни насочва единствено към това, че човек би трябвало да търси спасението не във вечността, а по-скоро да откри своя парадайс на земята.

Ницше е сериозен към съществуването на Бог, даже пита дали „ индивидът е една от грешките на Бога или Богът е една от грешките на индивида “. Този откъс обаче е доста подходящ, тъй като съдържа концепцията, че неразривната съгласуваност сред Бога и индивида значи, че раят може да съществува на земята и таман към това би трябвало да се стремим.

Вместо да чакаме да попаднем в парадайса откакто се споминем, ние би трябвало да създадем парадайс за себе си до момента в който сме живи и да му се любуваме. Отвори си време за нещата, които обичаш, за хората, които обичаш и гледай да си сигурен, че се наслаждаваш на живота.

Бракът, това е волята на двама да основат един, който е повече от тези, които са го основали.

Философията на Ницше акцентира значимостта на брака. Не единствено е значим като израз на любовта, само че и като обединение на двама души в едно. Веднъж обединени, те са по-силни, отколокото са били преди този момент.

Това е в действие освен за брака, само че и за връзките въобще. Когато сме дружно, би трябвало да се обичаме и да се поддържаме във всяко отношение, тъй като точно това е, което ни прави освен това спрямо времето, когато сме сами. Заедно сме по-силни, в сравнение с разграничени.

И ние би трябвало да считаме всеки ден, в който не сме танцували най-малко един път, за загубен. И би трябвало да назоваваме всяка истина неистина, в случай че не е била съпроводена с най-малко един смях.

Отново Ницше ни насочва към значимостта на това да се любуваме на живота. Губим си дните без смях и без наслаждение. Философията на Ницше може да е объркваща, само че крепко успеем да я инкорпорираме в всекидневието си, ще живеем по-удовлетворени. Ще се научим да се радваме на дребните неща. Надяваме се тези цитати да са предизвикали тематики за размисъл, а още от Ницше може да намерите тук.

Инфо: learning-mind.com