Фридрих Ницше | Обичай съдбата
Философът, осмелил се да разгласи, че Бог е мъртъв. Мъжът, борил се с тежкото си психологично разстройство, който в пристъпи на лудост прегръщал коне по градските площади. Ницше подарява на света концепциите за Свръхчовека и новия морал – свят, в който оцеляват единствено мощните. Болестта и страданието са неговия извор на философия – тъй като единствено болката ражда просветление. Въпреки страданията " Обичай ориста! ", споделя Ницше.
§ Най-великите ни преживявания са нашите най-тихи мигове.
§ И най-силният сред нас постоянно няма сили да стори това, което в действителност знае...
§ Да се срамуваш от своята порочност, е първото ходило от стълбата, на върха на която ще се срамуваш от своята добродетелност.
§ Всички огромни проблеми изискват огромна обич, а на нея са способни единствено мощните, цялостни, позитивни духове, уповаващи се единствено на себе си.
§ Човекът е нещо, което би трябвало да се превъзмогне. Човекът е мост, а не цел. Човекът е въже, опънато сред звяра и свръхчовека – въже над бездна. Свръхчовекът е смисълът на земята.
§ Онова, което е най-презрително на света е " последният човек " – оскотял, пропаднал, обуздан, който избира да потъне в блатото на " щастието " ; избира мизерното наслаждение пред опцията да твори и да се развива: " Що е любов? Що е създание? Що е блян? Що е звезда? – така попита последният индивида и премигва.
§ Опасността за мъдрия е в това, че той повече от всеки различен е зависим на съблазънта – да се влюби в безразсъдното.
§ Благородният човек уважава в себе си мощния, също и този, който господства над себе си, който умее да приказва и да мълчи, който на драго сърце демонстрира към себе си суровост и грубост и изпитва респект към всяка суровост и грубост.
§ Мисълта за самоубийството е положително средство за утешение: с нея може да се преодолее някоя и друга тежка нощ.
§ При жена ли отиваш? Не забравяй камшика!
§ Това, което се прави в името на любовта, става отвън границите на положителното и злото.
§ Два са методите да се избавите от страдалчество – бърза гибел и дълга обич.
§ Не взаимната обич поставя завършек на нещастието от несподелената обич, а огромната обич.
§ Две неща желае същинският мъж – опасност и игра. Затова и търси дамата като най-опасната играчка.
§ С индивида се случва същото, което и с дървото. Колкото повече се стреми нагоре, толкоз по-дълбоко се впиват корените му в земята, надолу, в мрака и глъбините – към злото.
§ Още е свободен за велики души свободният живот. Наистина който има малко, толкоз по-малко ще го имат – хвала на дребната беднотия!
Снимки: tr.wikipedia.org
