И. Мъск: „Шансът да не живеем в симулация е едно към милиарди.“
Философът и математик от Оксфордския университет Ник Бостром се счита за „ бащата на актуалната догадка за симулация на действителността “.В свое проучване, още през 2003 година Бостром декларира, че „ нашата действителност е компютърна симулация, основана от високо развита цивилизация “.
Астрономът от Колумбийския университет Дейвид Кипинг, изучавайки тази идея, обръща особено внимание на три аспекта, по-известни като „ трилемата на Бостром “, всеки от които може да бъде самостоятелен сюжет на действителността:– Обикновено цивилизациите се самоунищожават, преди да имат опция да основат симулации на действителността.– Напредналите цивилизации не се интересуват от основаване на симулации на действителността.
– Почти несъмнено живеем в компютърна симулация.Бостром изяснява, че най-малко едно от трите изказвания би трябвало да е правилно. Това е напълно разумно.Кипинг комбинира първите две догатки, тъй като водят до еднакъв резултат – ние не живеем в симулация. По този метод вероятността да живеем в компютърна симулация е 50 %.Кипинг споделя:„ Не клоня към нито едно от изказванията, само че се пробвам да класифицирам данните, с които работя. “Дори дете може да се досети за вероятността от 50 %, само че за какво е толкоз значимо в този случай?Ако пристигна денят, когато човечеството може да сътвори симулация на действителността, даже и да е много крива и небрежна, тогава вероятността ние самите да сме в симулация към този момент ще бъде повече от 50 %. Това се изяснява с „ правилото на матрьошката “, обсъждан от Бостром и Кипинг.
Матрьошките са набор от дървени кукли с намаляващ размер, които се слагат една в друга. Те се отделя в средата, отварят се и разкриват по-малка фигура от същия тип вътре, която на собствен ред има друга фигура в себе си и т.н.Колкото повече разнообразни действителности са вградени в симулацията, толкоз по-мощен би трябвало да бъде компютърът, виновен за работата на такава „ матрьошка “. Въпреки това, колкото по-нататък „ симулационните герои “ слизат в „ заешката дупка “, толкоз по-малко мощ им е нужна, с цел да основат свои лични симулации.Четете още: Може ли съзнанието да бъде трансферирано на дигитален притежател?Да предположим, че с цел да създадем най-надеждната действителност, ще използваме правилото на квантовите суперпозиции („ картината на действителността “ ще съществува единствено сега, когато има наблюдател), което доста ще спести изчислителни запаси.Ако този метод се окаже ефикасен и генерираната симулация наподобява доста надеждна, тогава ние, като следим симулацията извън, можем да се опитаме да намерим „ повреди в нашата лична Матрица “.Освен това има опция героите от основаната от нас симулация в даден миг също да се замислят за нереалността на протичащото се и да се опитат да стартират да основават свои лични симулации.В този миг „ заешката дупка “ ще стане по-дълбока и нашите изводи за нереалността на протичащото се ще получат безапелационни доказателства.Днес е невероятно да се потвърдят или опровергаят сходни изказвания. Ако създадем своя лична симулация, преди да настъпи цивилизационен колапс, тогава най-вероятно живеем в симулация, която някой различен е основал.Имайки поради скоростта, с която технологиите за виртуална действителност навлизат в живота ни, към този момент сме на крачка от генерирането на паралелни действителности.Както споделя Илон Мъск: „ Шансът да не живеем в компютърна симулация е едно към милиарди. “
Астрономът от Колумбийския университет Дейвид Кипинг, изучавайки тази идея, обръща особено внимание на три аспекта, по-известни като „ трилемата на Бостром “, всеки от които може да бъде самостоятелен сюжет на действителността:– Обикновено цивилизациите се самоунищожават, преди да имат опция да основат симулации на действителността.– Напредналите цивилизации не се интересуват от основаване на симулации на действителността.
– Почти несъмнено живеем в компютърна симулация.Бостром изяснява, че най-малко едно от трите изказвания би трябвало да е правилно. Това е напълно разумно.Кипинг комбинира първите две догатки, тъй като водят до еднакъв резултат – ние не живеем в симулация. По този метод вероятността да живеем в компютърна симулация е 50 %.Кипинг споделя:„ Не клоня към нито едно от изказванията, само че се пробвам да класифицирам данните, с които работя. “Дори дете може да се досети за вероятността от 50 %, само че за какво е толкоз значимо в този случай?Ако пристигна денят, когато човечеството може да сътвори симулация на действителността, даже и да е много крива и небрежна, тогава вероятността ние самите да сме в симулация към този момент ще бъде повече от 50 %. Това се изяснява с „ правилото на матрьошката “, обсъждан от Бостром и Кипинг.
Матрьошките са набор от дървени кукли с намаляващ размер, които се слагат една в друга. Те се отделя в средата, отварят се и разкриват по-малка фигура от същия тип вътре, която на собствен ред има друга фигура в себе си и т.н.Колкото повече разнообразни действителности са вградени в симулацията, толкоз по-мощен би трябвало да бъде компютърът, виновен за работата на такава „ матрьошка “. Въпреки това, колкото по-нататък „ симулационните герои “ слизат в „ заешката дупка “, толкоз по-малко мощ им е нужна, с цел да основат свои лични симулации.Четете още: Може ли съзнанието да бъде трансферирано на дигитален притежател?Да предположим, че с цел да създадем най-надеждната действителност, ще използваме правилото на квантовите суперпозиции („ картината на действителността “ ще съществува единствено сега, когато има наблюдател), което доста ще спести изчислителни запаси.Ако този метод се окаже ефикасен и генерираната симулация наподобява доста надеждна, тогава ние, като следим симулацията извън, можем да се опитаме да намерим „ повреди в нашата лична Матрица “.Освен това има опция героите от основаната от нас симулация в даден миг също да се замислят за нереалността на протичащото се и да се опитат да стартират да основават свои лични симулации.В този миг „ заешката дупка “ ще стане по-дълбока и нашите изводи за нереалността на протичащото се ще получат безапелационни доказателства.Днес е невероятно да се потвърдят или опровергаят сходни изказвания. Ако създадем своя лична симулация, преди да настъпи цивилизационен колапс, тогава най-вероятно живеем в симулация, която някой различен е основал.Имайки поради скоростта, с която технологиите за виртуална действителност навлизат в живота ни, към този момент сме на крачка от генерирането на паралелни действителности.Както споделя Илон Мъск: „ Шансът да не живеем в компютърна симулация е едно към милиарди. “
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ