"Бийтълс" завинаги
Филмът се споделя единствено Yesterday - като гениалното парче на " Бийтълс " и Пол Маккартни, само че в българското групово схващане " Вчера " е един различен филм, на Иван Андонов (макар в него също да звучат песните на Джон, Пол, Джордж и Ринго). Затова този на Дани Бойл финишира на наш екран със свободно дописаното " Вчера си е за през вчерашния ден ".
Концепцията на сюжета по концепция на Джак Барт и написан от Ричард Къртис ( " Наистина обич ", " Четири сватби и едно заравяне " ) е, меко казано, съобразителна. Как би изглеждал свят, в който никой не е чувал за " Бийтълс " и песните им? Това фантастично съмнение вършат създателите на кино лентата и не че в една друга действителност ливърпулската четворка въобще не се е раждала - във " Вчера си е за през вчерашния ден " извънреден токов удар оставя цялата земя на мрачно в продължение на 12 секунди. В същия момент неуспелият кръчмарски музикант Джак, който кара колелото си из Съфолк, е ударен от рейс. След като лампите още веднъж светват и той се свестява, се оказва, че е единственият... на планетата, който си спомня Let It Be, She Loves Me, Strawberry Fields Forever, Hey Jude и Eleanor Rigby! Ни гугъл, ни демон. " Ролинг стоунс " ги има, само че дружно с концепцията за " Бийтълс " е изчезнала да вземем за пример кока-колата и още някои по-дребни попкултурни явления. Помни ги единствено нашият човек.
Той е английски индиец (Химеш Пател, можеше да минем и без тази политкоректност). Не го бива кой знае какъв брой в композирането и пеенето, само че пък има чудесна другарка - Ели (Лили Джеймс). От откритието, че никой с изключение на него не знае за " Бийтълс ", до решението е единствено една крачка - той си записва текстовете на всичките им шлагери, които си спомня, и за една нощ се трансформира в най-обичания създател на песни на планетата. Та кой би устоял?
Колко дълго ще удържи измамата, има ли и други на земята, които не страдат от " бийтълсова " амнезия, каква е цената на славата и коства ли си да загърбиш любовта поради кариерата - всички тези въпроси задава филмът на Дани Бойл. Режисьорът на " Трейнспотинг ", " Беднякът милионер ", " Проектът Съншайн " и " Стив Джобс " е потвърдил гъвкавостта и продуктивността си в многочислени жанрове, само че " Вчера си е за през вчерашния ден " носи типичния печат на филмите, подписани от Ричард Къртис. Той е прочувствен, носталгичен, с хубава музика, лек, необиждащ никого комизъм и ненатрапчива потиснатост, малко захаросан, само че най-после всички са щастливи, в това число публиката.
Повествованието на моменти е леко спънато и бих споделила, че изборът на Пател за ролята не е добър. Той не има изключително блестящо актьорско наличие, а и певческият му гений е несъвършен. От друга страна, концепцията, че не медиаторът, " ракетата притежател ", посредством която великите песни на " Бийтълс " доближават до човечеството, е значим, а самите те, е правдива и сама по себе си занимателна. Лили Джеймс е чудесна, на място е и Кейт Маккинън като безскрупулна продуцентка. Суперзвездата на днешния ден Ед Шийрън играе себе си - той точно е решаващият глас, с цел да излезе на огромната сцена смотаният юноша с хубавите песни (автобиографично намигане?). Добре че първият избор за ролята - Крис Мартин, я е отказал.
Онова, което издига " Вчера си е за през вчерашния ден " над елементарната музикална комедия е, несъмнено, музиката. Песните на " Бийтълс " са незабравими и изобретателният сюжет на кино лентата ясно акцентира тази аксиома. След триумфа на " Бохемска рапсодия " и " Рокетмен ", които разказваха историите на двама велики музиканти от края на XX век благодарение на шлагерите им, редно беше киното да отдаде респект и на пионерите, без които през вчерашния ден щеше да е доста по-скучно и безшумно. Днес и на следващия ден - също.
Концепцията на сюжета по концепция на Джак Барт и написан от Ричард Къртис ( " Наистина обич ", " Четири сватби и едно заравяне " ) е, меко казано, съобразителна. Как би изглеждал свят, в който никой не е чувал за " Бийтълс " и песните им? Това фантастично съмнение вършат създателите на кино лентата и не че в една друга действителност ливърпулската четворка въобще не се е раждала - във " Вчера си е за през вчерашния ден " извънреден токов удар оставя цялата земя на мрачно в продължение на 12 секунди. В същия момент неуспелият кръчмарски музикант Джак, който кара колелото си из Съфолк, е ударен от рейс. След като лампите още веднъж светват и той се свестява, се оказва, че е единственият... на планетата, който си спомня Let It Be, She Loves Me, Strawberry Fields Forever, Hey Jude и Eleanor Rigby! Ни гугъл, ни демон. " Ролинг стоунс " ги има, само че дружно с концепцията за " Бийтълс " е изчезнала да вземем за пример кока-колата и още някои по-дребни попкултурни явления. Помни ги единствено нашият човек.
Той е английски индиец (Химеш Пател, можеше да минем и без тази политкоректност). Не го бива кой знае какъв брой в композирането и пеенето, само че пък има чудесна другарка - Ели (Лили Джеймс). От откритието, че никой с изключение на него не знае за " Бийтълс ", до решението е единствено една крачка - той си записва текстовете на всичките им шлагери, които си спомня, и за една нощ се трансформира в най-обичания създател на песни на планетата. Та кой би устоял?
Колко дълго ще удържи измамата, има ли и други на земята, които не страдат от " бийтълсова " амнезия, каква е цената на славата и коства ли си да загърбиш любовта поради кариерата - всички тези въпроси задава филмът на Дани Бойл. Режисьорът на " Трейнспотинг ", " Беднякът милионер ", " Проектът Съншайн " и " Стив Джобс " е потвърдил гъвкавостта и продуктивността си в многочислени жанрове, само че " Вчера си е за през вчерашния ден " носи типичния печат на филмите, подписани от Ричард Къртис. Той е прочувствен, носталгичен, с хубава музика, лек, необиждащ никого комизъм и ненатрапчива потиснатост, малко захаросан, само че най-после всички са щастливи, в това число публиката.
Повествованието на моменти е леко спънато и бих споделила, че изборът на Пател за ролята не е добър. Той не има изключително блестящо актьорско наличие, а и певческият му гений е несъвършен. От друга страна, концепцията, че не медиаторът, " ракетата притежател ", посредством която великите песни на " Бийтълс " доближават до човечеството, е значим, а самите те, е правдива и сама по себе си занимателна. Лили Джеймс е чудесна, на място е и Кейт Маккинън като безскрупулна продуцентка. Суперзвездата на днешния ден Ед Шийрън играе себе си - той точно е решаващият глас, с цел да излезе на огромната сцена смотаният юноша с хубавите песни (автобиографично намигане?). Добре че първият избор за ролята - Крис Мартин, я е отказал.
Онова, което издига " Вчера си е за през вчерашния ден " над елементарната музикална комедия е, несъмнено, музиката. Песните на " Бийтълс " са незабравими и изобретателният сюжет на кино лентата ясно акцентира тази аксиома. След триумфа на " Бохемска рапсодия " и " Рокетмен ", които разказваха историите на двама велики музиканти от края на XX век благодарение на шлагерите им, редно беше киното да отдаде респект и на пионерите, без които през вчерашния ден щеше да е доста по-скучно и безшумно. Днес и на следващия ден - също.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ