Без крила е 1000% честен филм: Ники Илиев
Филмът Гунди заплаха или опция е за Вас в навечерието на премиерата на Без крила?
За мен всяка заплаха е опция. Със сигурност ненапълно е добре, тъй като стимулира нашия екип да вложи повече старания в рекламата на кино лентата ни, който ще има премиера на 4 декември. Усилия да работим повече по постпродукцията, да вдигнем нашето равнище. Надявам се да проработи и интуитивно – Гунди вкара в кината доста хора, които се надяваме да изискат да гледат още една вълнуваща спортна история. Иначе, надали даже Иван и Андрей са очаквали триумфът на кино лентата им да бъде толкоз огромен. Хем им изпитвам завист благородно за резултатите, хем не – в случай че решат да вършат идващ филм, ще им бъде доста мъчно да реализират триумфа на Гунди, с който всички ще го съпоставят. Такъв комерсиален удар се прави един път на 20 - 30 години у нас. Трудно ще се откри и друга такава почитател база за филм...
Ние просто направихме най-хубавото, на което сме способни. Честно казано, значимото съпоставяне за мен е сред новия и предходните ми филми.
Без крила май е безусловно друг от филмите Ви до момента? Най-малко, тъй като е биографичен и не е комедия...
Не всичко е действително в Без крила. Да кажем, че сме въодушевени от историята на Мишо Христов. В нея обаче са вплетени и доста мои хрумвания – метафизичен, житейски и всевъзможни, както и хрумвания на Башар Рахал, с който дружно стоим зад плана. Ключът към историята е друг. Гледам го не просто като описване на биографията на човек, който губи ръцете си и става първенец, все пак. За мен е една история за приемането на себе си. Това е тематика, която ме вълнува от години и е лайтмотивът на кино лентата. Разказваме за вътрешната битка със себе си, за това, че успеха не е единствено изкарване на гнева и експанзията на терена.
Има ли въпреки всичко и нещо смешно?
Няма нищо смешно. Филмът е по-суров и по-реалистичен, 1000% почтен.
Това не е ли по този начин нареченият „ фестивален филм ”?
Не, щеше да бъде готино да беше и фестивален, само че бих го нарекъл " свястно мейнстрийм кино, което въодушевява ". Взех решението какъв да бъде, преди да стартираме работа. Башар искаше нещо фестивално, а аз не бях уверен. Срещнахме се със Сашо Донев, който е един от най-големите познавачи, а той ни сподели, че фестивалите обичат истории за триумфа. Това означаваше героят ни да бъде показан като жертва, а аз желаех, без да бъдем идеалисти, да покажем по какъв начин макар нещастието, човек би могъл да преодолее тъмната си страна. Един фестивален филм следва да бъде и политкоректен, а аз желаех да си го създадем свободно и артистично.
В тази история с превъзмогването да не би да разказвате за самия себе си?
Аз съм приел като урок неуспеха си с Нокаут да вземем за пример. Така че новият ми филм Без крила споделя и за мен. Мисля, че както при триумф човек държи да се похвали пред целия свят, по същия метод е добре да дава отговор и за неуспеха си, да каже – този път не се получи.
Защо в новия филм я няма бандата звезди от предходните Ви продукции?
Нямаше да бъде съществено да употребявам същите лица, както в комедиите. Защото този филм е друг и в него участват същински персонажи. За функциите на действително съществуващите герои сме търсили артисти, които да припомнят за тях даже физически. Много значима беше и спортната форма. Наум Шопов в основната роля е в отлична спортна форма, с доста здрави крайници е и наподобява на Мишо Христов. Лео ( Леарт Докле ), който играе неговия треньор, е работил с мен в 2 сериала – Братя и С река на сърцето. Той постоянно дава доста от себе си. Свърза се с същинския воин и го изучи. Двамата с Наум упражняваха в продължение на 7 месеца. Първите два снимачни дни ги направихме на същинско паралимпийско съревнование в Дубай. Стефани ( Обадяру ) пък има първата си огромна роля в нашия филм. Не беше елементарно да се откри момиче, което хем е тъмнокожо, хем приказва отличен български език. Любовната й история с основния воин е измислена – трябваше ни да покажем двамата герои, които са разнообразни от всички останали в близост и това ги сплотява.
Защо Вие не играете в Без крила, за разлика от предходните Ви филми?
Нямаше подобаваща роля за мен в този филм. Иначе не съм се отказал да играя по принцип. Казах си, че е добре да отпочина малко и да се съсредоточвам върху режисурата, което беше и значимо за кино лентата. Сцените на националния стадион, зает от нас за две нощи, бяха много сложни за слагане и снимане по характерен метод. Едва успяхме да се вместим в това малко време.
И тази Ваша продукция ли беше отрязана от Националния кино център, както е бил и филмът за Гунди?
Без крила е първият ми филм, който завоюва дотация, въпреки и нискобюджетна. Предполагам, че тематиката на кино лентата оказа въздействие. Досега съм рязан 14 или 15 пъти от НФЦ. Винаги доста съм се старал със сюжета при всяко несполучливо кандидатстване, а в този момент стана толкоз елементарно. Започнах да пиша, до момента в който снимах сериала С река на сърцето във Видин. Пращах 2-3 седмици по малко от бъдещия сюжет на Башар. Той сподели – подаваме го. И получихме най-високата оценка... После подобрихме сюжета в работния развой.
Достатъчно ли бяха парите от дотацията?
Става въпрос за 450 000 - 460 000 лв. при бюджет от 600 000 лева, което е една концепция над множеството ми досегашни филми. Парите не са доста, само че е ОК за упоритостите, които имахме за този план. И ни спести напъните да търсим пари всеки ден.
Колко фенове трябват, с цел да бъде един български филм доходоносен?
Над 80 000 - 90 000 фенове в кината могат да създадат един български филм да излезе на плюс, в случай че е юридически непретенциозно. Това значи към 1 милион лв. доходи. От тях 200 000 - 300 000 лева остават за продукцията. Ако човек влага лични пари, мъчно може да реализира доходност. При някакъв упорит и огромен в нашите разбирания план - примерно за 4-5 милиона лв. бюджет, е несъмнено, че ще си изгуби парите.
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
За мен всяка заплаха е опция. Със сигурност ненапълно е добре, тъй като стимулира нашия екип да вложи повече старания в рекламата на кино лентата ни, който ще има премиера на 4 декември. Усилия да работим повече по постпродукцията, да вдигнем нашето равнище. Надявам се да проработи и интуитивно – Гунди вкара в кината доста хора, които се надяваме да изискат да гледат още една вълнуваща спортна история. Иначе, надали даже Иван и Андрей са очаквали триумфът на кино лентата им да бъде толкоз огромен. Хем им изпитвам завист благородно за резултатите, хем не – в случай че решат да вършат идващ филм, ще им бъде доста мъчно да реализират триумфа на Гунди, с който всички ще го съпоставят. Такъв комерсиален удар се прави един път на 20 - 30 години у нас. Трудно ще се откри и друга такава почитател база за филм...
Ние просто направихме най-хубавото, на което сме способни. Честно казано, значимото съпоставяне за мен е сред новия и предходните ми филми.
Без крила май е безусловно друг от филмите Ви до момента? Най-малко, тъй като е биографичен и не е комедия...
Не всичко е действително в Без крила. Да кажем, че сме въодушевени от историята на Мишо Христов. В нея обаче са вплетени и доста мои хрумвания – метафизичен, житейски и всевъзможни, както и хрумвания на Башар Рахал, с който дружно стоим зад плана. Ключът към историята е друг. Гледам го не просто като описване на биографията на човек, който губи ръцете си и става първенец, все пак. За мен е една история за приемането на себе си. Това е тематика, която ме вълнува от години и е лайтмотивът на кино лентата. Разказваме за вътрешната битка със себе си, за това, че успеха не е единствено изкарване на гнева и експанзията на терена.
Има ли въпреки всичко и нещо смешно?
Няма нищо смешно. Филмът е по-суров и по-реалистичен, 1000% почтен.
Това не е ли по този начин нареченият „ фестивален филм ”?
Не, щеше да бъде готино да беше и фестивален, само че бих го нарекъл " свястно мейнстрийм кино, което въодушевява ". Взех решението какъв да бъде, преди да стартираме работа. Башар искаше нещо фестивално, а аз не бях уверен. Срещнахме се със Сашо Донев, който е един от най-големите познавачи, а той ни сподели, че фестивалите обичат истории за триумфа. Това означаваше героят ни да бъде показан като жертва, а аз желаех, без да бъдем идеалисти, да покажем по какъв начин макар нещастието, човек би могъл да преодолее тъмната си страна. Един фестивален филм следва да бъде и политкоректен, а аз желаех да си го създадем свободно и артистично.
В тази история с превъзмогването да не би да разказвате за самия себе си?
Аз съм приел като урок неуспеха си с Нокаут да вземем за пример. Така че новият ми филм Без крила споделя и за мен. Мисля, че както при триумф човек държи да се похвали пред целия свят, по същия метод е добре да дава отговор и за неуспеха си, да каже – този път не се получи.
Защо в новия филм я няма бандата звезди от предходните Ви продукции?
Нямаше да бъде съществено да употребявам същите лица, както в комедиите. Защото този филм е друг и в него участват същински персонажи. За функциите на действително съществуващите герои сме търсили артисти, които да припомнят за тях даже физически. Много значима беше и спортната форма. Наум Шопов в основната роля е в отлична спортна форма, с доста здрави крайници е и наподобява на Мишо Христов. Лео ( Леарт Докле ), който играе неговия треньор, е работил с мен в 2 сериала – Братя и С река на сърцето. Той постоянно дава доста от себе си. Свърза се с същинския воин и го изучи. Двамата с Наум упражняваха в продължение на 7 месеца. Първите два снимачни дни ги направихме на същинско паралимпийско съревнование в Дубай. Стефани ( Обадяру ) пък има първата си огромна роля в нашия филм. Не беше елементарно да се откри момиче, което хем е тъмнокожо, хем приказва отличен български език. Любовната й история с основния воин е измислена – трябваше ни да покажем двамата герои, които са разнообразни от всички останали в близост и това ги сплотява.
Защо Вие не играете в Без крила, за разлика от предходните Ви филми?
Нямаше подобаваща роля за мен в този филм. Иначе не съм се отказал да играя по принцип. Казах си, че е добре да отпочина малко и да се съсредоточвам върху режисурата, което беше и значимо за кино лентата. Сцените на националния стадион, зает от нас за две нощи, бяха много сложни за слагане и снимане по характерен метод. Едва успяхме да се вместим в това малко време.
И тази Ваша продукция ли беше отрязана от Националния кино център, както е бил и филмът за Гунди?
Без крила е първият ми филм, който завоюва дотация, въпреки и нискобюджетна. Предполагам, че тематиката на кино лентата оказа въздействие. Досега съм рязан 14 или 15 пъти от НФЦ. Винаги доста съм се старал със сюжета при всяко несполучливо кандидатстване, а в този момент стана толкоз елементарно. Започнах да пиша, до момента в който снимах сериала С река на сърцето във Видин. Пращах 2-3 седмици по малко от бъдещия сюжет на Башар. Той сподели – подаваме го. И получихме най-високата оценка... После подобрихме сюжета в работния развой.
Достатъчно ли бяха парите от дотацията?
Става въпрос за 450 000 - 460 000 лв. при бюджет от 600 000 лева, което е една концепция над множеството ми досегашни филми. Парите не са доста, само че е ОК за упоритостите, които имахме за този план. И ни спести напъните да търсим пари всеки ден.
Колко фенове трябват, с цел да бъде един български филм доходоносен?
Над 80 000 - 90 000 фенове в кината могат да създадат един български филм да излезе на плюс, в случай че е юридически непретенциозно. Това значи към 1 милион лв. доходи. От тях 200 000 - 300 000 лева остават за продукцията. Ако човек влага лични пари, мъчно може да реализира доходност. При някакъв упорит и огромен в нашите разбирания план - примерно за 4-5 милиона лв. бюджет, е несъмнено, че ще си изгуби парите.
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ