Филмът Боен клуб дължи феноменалния си успех на вдъхновяващата книга,

Раждането ти е грешка, която се опитваш да коригираш през целия си живот ~ БОЕН КЛУБ

Филмът " Боен клуб " дължи феноменалния си триумф на вдъхновяващата книга, по която е изработен. Американският публицист Чък Паланюк е един от най-скандалните модерни писатели, който базира романите си на презрението си към консуматорското общество. Избрали сме ви негови цитати от романите му " Боен клуб ", " Невидими изчадия ", " Приспивна ария " и други

Само след огромно злополучие можем да възкръснем. Едва когато загубим всичко сме свободни да вършим каквото желаеме. Нищо не е статично, всичко се развива, всичко се разпада.

Хората не желаят животът им да се оправи. Не желаят проблемите им да се решат. Драмите им. Нещата, които ги разсейват. Историите им да се разплетат. Кашите им да се оправят. Защото какво би им останало? Само огромното ужасно незнайно.

Винаги ще намериш някакво опрощение, с цел да не си живееш живота.

Само в случай че можехме да извиним това, което са ни сторили... да извиним това, което ние сме сторили на другите... в случай че можехме да оставим всичките си истории в предишното. Ролите си на злодеи или жертви. Само тогава, може би, ще спасим света.

Ти не си твоята работа. Ти не си парите, които имаш в банката. Ти не си колата, която караш. Ти не си наличието на портфейла си. Ти не си проклетият си костюм. Ти си всепокорният общочовешки отпадък.

Няма значение какъв брой си деликатен, възприятието, че си пропуснал нещо, постоянно ще го има, разпадащото се възприятие под кожата ти, че не си изживял всичко. Чувството, че когато най-вече е трябвало да обръщаш внимание, си бързал.

Когато не знаем кого да ненавиждаме, ненавиждаме себе си.

Нищо в мен не е същинско. Аз съм резултат от комбинирането на всички хора, които в миналото съм познавал.

Това, което желая, е да бъда необходим. Имам потребност да съм незаместим за някого. Някой, който ще погълне цялото ми свободно време, егото ми, вниманието ми. Някой привързан към мен. Взаимна взаимозависимост.

И най-после разбираш, че недоверието ти към бъдещето, те вкопчва в предишното.

Истинските ни открития идват от хаоса, от там където всичко наподобява и неверно и неуместно и безумно.

За това пиша, тъй като на живота може да се гледа единствено в ретроспекция. Не можеш да контролираш живота, само че най-малко можеш да контролираш твоята версия за него.

Всички умираме. Целта не е да живееш постоянно, а да създадеш нещо, което ще живее постоянно.

Въображаемото е по-силно от действителното, тъй като нещата в никакъв случай не могат да са толкоз идеални, както когато си ги въобразиш.

Можем да прекараме целия си живот, оставяйки света да ни споделя кои сме. Или да си решим сами.

Миналото ти е единствено един роман. Веднъж като го осъзнаеш, то няма повече власт над теб.

Всичко което вършим, отегчава Господ и той ни убива. Трябва да се научим в никакъв случай да не бъдем скучни.

Най-добрият метод е не да се борим, а да отминем. Не се опитвайте непрекъснато да оправите нещата. Това, от което бягаш, остава с теб най-дълго. Когато се бориш против нещо, единствено го правиш по-силно.

Може би самоусъвършенстването не е отговорът, може би самоунищожаването е отговорът.

Можеш да придобиеш власт над хората, като се преструваш на слаб. Контрастът кара хората да се усещат толкоз мощни. Да спасяваш хора, като ги оставиш те да те спасят.

Без същинския безпорядък няма да имаме същинска естетика. Докато нещата не могат да отидат на зле, не могат и да отидат на по-добре.

Хората би трябвало в действителност да се настрадат преди да поемат риска да вършат това, което в действителност обичат.

Разбери от какво се страхуваш и отиди да живееш там.

Никакво тъждество сред половете няма и не може да има. Когато мъжете стартират да раждат, тогава можем да приказваме за тъждество.

Нищо не влудява хората повече от това да видят някой да живее в действителност добър живот.

Разликата сред това по какъв начин човек наподобява и това по какъв начин си се показва самичък е голяма. Сигурно по тази причина вампирите живеят постоянно, тъй като не могат да се видят в огледалото.

Изкуството се ражда постоянно от тъгата. Никога от насладата.

Виждам най-силните и умните хора, които в миналото са живели. Виждам целият този капацитет. И го виждам пропилян. Дявол да го вземе, цяло потомство бензинаджии. Сервитьори. Роби с бели яки. Рекламите ни накараха да гоним коли и облекла. Работим служби, които ненавиждаме, с цел да купуваме отпадъци, които не ни трябват. Ние сме поколението Х на историята. Без цел и без място. Ние нямаме велика война. Нямаме огромна меланхолия. Нашата велика война е духовната. Нашата огромна меланхолия е нашият живот. Всички сме възпитани от малкия екран да имаме вяра, че един ден ще сме милионери, кино идоли или рок звезди. Но няма да бъдем. Малко по малко го разбираме. И това ужасно доста ни вбесява.