Българин е главният готвач в ресторант №1 за 2017 г.
Филип Захариев е основен готвач в ресторант номер едно за 2017 година съгласно един от най-реномираните уеб сайтове за пътувания и кулинария. Увлича се от готварство още от дребен. След гимназията записва курс и стартира първите си стъпки в кухнята в ресторант във Видин.
„ Дълъг път беше. Намериха ми работа в прекрасен ресторант в София. Оттам, от Видин до София, в София изкарах още 3-4 години на работа и по този начин се получи, че отпътувах за Италия с един готвач, с който работех в София.
След това работи в Русия и Финландия. През 2015 година идва и предлагането да стане основен готвач в Свалбард, град с население към 2000 души, където оптималната температура е под нулата 8 месеца в годината, а в близост се разхождат бели мечки и северни елени.
Ресторантът, който оглавява е в една от най-старите здания в града.
„ Историята на ресторанта ме заплени… тази постройка, която е била остарял миньорски склад. Била е конюшна също. Сградата е единствената, която е оживяла от Втората международна война, тъй като тогава нацистите, като са пристигнали в Саутбарт, целия град са го изравнили със замята, всички къщи са били опожарени като нашия ресторант, някакъв склад е бил, се намира на един хълм на един стръмен път, до който е бездна и е малко отвън града.
И когато са се качвали нагоре, до момента в който са опожарявали всичко, малко преди да стигнат до тази постройка, са пуснали сирените от кораба да се връщат.
До горе даже няма канализационна система, ние имаме човек за всичко, който ни кара водата. До ресторанта имаме друга малака постройка, в която складираме и виновността. И имаме 3000 литра вода, които за няколко дни ги харчим.
И с ескадромата, с която също чистим пътя до горе, тъй като той е частен и общината не го поддържа, с тази ескадрома ни се носи водата ", споделя Захариев пред БТВ.
„ Дълъг път беше. Намериха ми работа в прекрасен ресторант в София. Оттам, от Видин до София, в София изкарах още 3-4 години на работа и по този начин се получи, че отпътувах за Италия с един готвач, с който работех в София.
След това работи в Русия и Финландия. През 2015 година идва и предлагането да стане основен готвач в Свалбард, град с население към 2000 души, където оптималната температура е под нулата 8 месеца в годината, а в близост се разхождат бели мечки и северни елени.
Ресторантът, който оглавява е в една от най-старите здания в града.
„ Историята на ресторанта ме заплени… тази постройка, която е била остарял миньорски склад. Била е конюшна също. Сградата е единствената, която е оживяла от Втората международна война, тъй като тогава нацистите, като са пристигнали в Саутбарт, целия град са го изравнили със замята, всички къщи са били опожарени като нашия ресторант, някакъв склад е бил, се намира на един хълм на един стръмен път, до който е бездна и е малко отвън града.
И когато са се качвали нагоре, до момента в който са опожарявали всичко, малко преди да стигнат до тази постройка, са пуснали сирените от кораба да се връщат.
До горе даже няма канализационна система, ние имаме човек за всичко, който ни кара водата. До ресторанта имаме друга малака постройка, в която складираме и виновността. И имаме 3000 литра вода, които за няколко дни ги харчим.
И с ескадромата, с която също чистим пътя до горе, тъй като той е частен и общината не го поддържа, с тази ескадрома ни се носи водата ", споделя Захариев пред БТВ.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ