Изборният успех на крайнодесните показа продължаващия разрив между Източна и Западна Германия
Филип Олтерман, „ Гардиън “
След рухването на Берлинската стена през ноември 1989 година някогашният западногермански канцлер Вили Бранд предвижда, че обединяването най-сетне ще разреши на „ това, което си принадлежи, да пораства дружно “.
Колко оптимистично звучи този облик на органично излекуване 35 години по-късно. Историческите резултати от изборите в Тюрингия и Саксония довечера рисуват картина на Германия, чиито източни и западни райони, в случай че не друго, се отдалечават от ден на ден и повече.
Крайнодясната, антиимигрантска партия Alternative für Deutschland - AfD (Алтернатива за Геарминия - АзГ) се носи на популистка вълна в най-голямата европейска стопанска система. Ако федералните избори се проведат на следващия ден, последните изследвания сочат, че партията може да стане втората по мощ група в Бундестага.
Но единствено в източните провинции АзГ може да претендира за мандат за сформиране на идващото държавно управление, както водачът ѝ в Тюрингия Бьорн Хьоке към този момент направи, откакто за първи път в историята си излезе отпред на изборите в провинцията с над 30% от гласовете.
И в нито една от западните провинции социологическите изследвания не плануват, че крайната десница ще насочи толкоз съществено предизвикателство към одобрените партии в център-дясно и център-ляво, както в Саксония, където прогнозите сочат, че АзГ ще се състезава с консервативния Християндемократически съюз (ХДС), като последният има дребна преднина в екзитполовете.
В Бранденбург, провинцията, която обкръжава столицата Берлин, АзГ също се чака да се трансформира в най-силната партия по-късно този месец.
Докато останалите партии съумяват да поддържат санитарния кордон към крайната десница и да ѝ попречат да получи болшинство, фантазиите ѝ за завладяване на властта евентуално ще останат единствено пожелателни. Въпреки това одобряването на АзГ като преобладаваща районна мощ повдига съществени и притеснителни въпроси за политическата еднаквост на Германия и за това по какъв начин тя да овладее възхода на сходни сили в бъдеще.
В продължение на години в Германия се приемаше, че откакто източните провинции „ догонят “ останалата част от страната в икономическо отношение, техните политически вероятности ще се изравнят. Според тези разсъждения възходът на АзГ е протестен избор против продължаващото неравноправие в приходите, заетостта и стандарта на живот.
Но стопанската система и демографията единствено ненапълно изясняват резултатите от гласуването на 1 септември. Населението на Изтока е по-възрастно от това на Запада, само че то към този момент не е демографски „ обезкървено “, както беше през последните години на Германската демократична република (ГДР) и последвалите две десетилетия. Всъщност от 2017 година насам всяка година от ден на ден хора мигрират от запад на изток.
Безработицата е по-висока, само че единствено с една дребна част - същинският контрастност тук е сред Северна и Южна Германия. През последните две години стопанските системи на източните провинции порастват по-бързо от тези на запад, защото международни играчи като Tesla и Intel са основали фабрики в източните земи. Нивата на имиграция в източните провинции, които отидоха до урните в неделя вечерта, са измежду най-ниските в цяла Германия.
Според изследване, оповестено от държавното управление на Олаф Шолц при започване на тази година, към 19% от източногерманците споделят, че се усещат изоставени. Това е два пъти повече, в сравнение с запад (8 %), само че въпреки всичко допуска, че 80 % от популацията на петте източни провинции не счита, че губи. Въпреки това забележителен брой от тях гласоподават за партия, която в своя тюрингски клон е приета за дясноекстремистка.
Роденият в Източна Германия социолог Щефен Мау употребява за тази наклонност понятието „ осификация “ (ossifikation) - заигравка с жаргонния термин за някогашните жители на Германска демократична република и биологичния развой, при който тъканта се втвърдява в кост. В своята неотдавнашна книга „ Ungleich Vereint “ (Неравностойно обединена) Мау написа, че Източна Германия гласоподава друго от Западна, точно тъй като към този момент е наваксала изоставането си и в този момент претендира за правото да отстоява своята лична еднаквост.
В книгата си Tausend Aufbrüche (Хиляда начинания), която тази година завоюва най-голямата немска премия за нехудожествена литература, родената в Германска демократична република историчка Кристина Морина споделя, че АзГ печели на изток, тъй като е съумяла да се възползва от характерното схващане за това какво значи народна власт, което се е формирало през 40-те години на комунистическо ръководство и остава друго от това на запад.
Това може да звучи парадоксално, защото Германска демократична република е била еднопартийна тирания без свободни избори и без разделяне на държавните управляващи. Въпреки това режимът в Германска демократична република претендираше за понятието „ народна власт “ за личните си цели, и то изрично.
„ Източна Германия също претендираше за себе си, че е намерила либерален отговор на националсоциализма “, сподели Морина в скорошно изявление за Guardian. „ Само че разказът на комунистите за това по какъв начин работи демокрацията беше надълбоко популистки, който претендираше, че е по-истински и по-представителен за действителните хора от демокрацията на Запад, която съгласно тях просто провежда класовите йерархии и съставлява ползите на капитала “.
Според нея историческият опит с този тип псевдодемокрация е едно от обясненията за какво АзГ съумява да активизира толкоз доста предходни негласували гласоподаватели в източната част на страната спрямо други партии.
За разлика от одобрените центристки партии, АзГ освен организира манифестации по време на акцията, само че и провежда spaziergänge, „ разходки “ из градските центрове, които имат за цел да припомнят за мирните митинги от понеделниците, съпътствали разпадането на социалистическа Източна Германия. Това е единствената партия в Германия, която приканва президентът да бъде избиран директно от жителите, а не посредством федерално заседание, и се застъпва за директна народна власт в швейцарски жанр с постоянни референдуми.
„ В предизборните си акции АзГ доста дейно се възползва от опит, който е необятно публикуван измежду източногерманците “, споделя Морина. „ Това, че не се чува мнението ти посредством гласоподаване, посредством ангажиране в политически партии, цивилен групи или профсъюзи, а посредством активизиране на масите за улични митинги “.
Има всички учредения да не имаме вяра на изказванието на АзГ, че просто съставлява друга демократична традиция. В основата на нейната история за овластяване лежи надълбоко расистко мислене, което трансформира източните хора в по-чисти германци, тъй като са се противопоставили на мултикултурализма и на всички хрумвания, които навлязоха в западногерманския дискурс след студентските революции от 1968 година
Но както Мау, по този начин и Морина допускат, че връщането на извънредно десните гласоподаватели може да се реализира единствено посредством директното им ангажиране с нетрадиционни и креативен средства, като да вземем за пример локални цивилен събрания. За да се спре и в последна сметка да се обърне наклонността на отдалечаване на Източна и Западна Германия, политическият център би трябвало да стартира да мисли ексцентрично./ БГНЕС
След рухването на Берлинската стена през ноември 1989 година някогашният западногермански канцлер Вили Бранд предвижда, че обединяването най-сетне ще разреши на „ това, което си принадлежи, да пораства дружно “.
Колко оптимистично звучи този облик на органично излекуване 35 години по-късно. Историческите резултати от изборите в Тюрингия и Саксония довечера рисуват картина на Германия, чиито източни и западни райони, в случай че не друго, се отдалечават от ден на ден и повече.
Крайнодясната, антиимигрантска партия Alternative für Deutschland - AfD (Алтернатива за Геарминия - АзГ) се носи на популистка вълна в най-голямата европейска стопанска система. Ако федералните избори се проведат на следващия ден, последните изследвания сочат, че партията може да стане втората по мощ група в Бундестага.
Но единствено в източните провинции АзГ може да претендира за мандат за сформиране на идващото държавно управление, както водачът ѝ в Тюрингия Бьорн Хьоке към този момент направи, откакто за първи път в историята си излезе отпред на изборите в провинцията с над 30% от гласовете.
И в нито една от западните провинции социологическите изследвания не плануват, че крайната десница ще насочи толкоз съществено предизвикателство към одобрените партии в център-дясно и център-ляво, както в Саксония, където прогнозите сочат, че АзГ ще се състезава с консервативния Християндемократически съюз (ХДС), като последният има дребна преднина в екзитполовете.
В Бранденбург, провинцията, която обкръжава столицата Берлин, АзГ също се чака да се трансформира в най-силната партия по-късно този месец.
Докато останалите партии съумяват да поддържат санитарния кордон към крайната десница и да ѝ попречат да получи болшинство, фантазиите ѝ за завладяване на властта евентуално ще останат единствено пожелателни. Въпреки това одобряването на АзГ като преобладаваща районна мощ повдига съществени и притеснителни въпроси за политическата еднаквост на Германия и за това по какъв начин тя да овладее възхода на сходни сили в бъдеще.
В продължение на години в Германия се приемаше, че откакто източните провинции „ догонят “ останалата част от страната в икономическо отношение, техните политически вероятности ще се изравнят. Според тези разсъждения възходът на АзГ е протестен избор против продължаващото неравноправие в приходите, заетостта и стандарта на живот.
Но стопанската система и демографията единствено ненапълно изясняват резултатите от гласуването на 1 септември. Населението на Изтока е по-възрастно от това на Запада, само че то към този момент не е демографски „ обезкървено “, както беше през последните години на Германската демократична република (ГДР) и последвалите две десетилетия. Всъщност от 2017 година насам всяка година от ден на ден хора мигрират от запад на изток.
Безработицата е по-висока, само че единствено с една дребна част - същинският контрастност тук е сред Северна и Южна Германия. През последните две години стопанските системи на източните провинции порастват по-бързо от тези на запад, защото международни играчи като Tesla и Intel са основали фабрики в източните земи. Нивата на имиграция в източните провинции, които отидоха до урните в неделя вечерта, са измежду най-ниските в цяла Германия.
Според изследване, оповестено от държавното управление на Олаф Шолц при започване на тази година, към 19% от източногерманците споделят, че се усещат изоставени. Това е два пъти повече, в сравнение с запад (8 %), само че въпреки всичко допуска, че 80 % от популацията на петте източни провинции не счита, че губи. Въпреки това забележителен брой от тях гласоподават за партия, която в своя тюрингски клон е приета за дясноекстремистка.
Роденият в Източна Германия социолог Щефен Мау употребява за тази наклонност понятието „ осификация “ (ossifikation) - заигравка с жаргонния термин за някогашните жители на Германска демократична република и биологичния развой, при който тъканта се втвърдява в кост. В своята неотдавнашна книга „ Ungleich Vereint “ (Неравностойно обединена) Мау написа, че Източна Германия гласоподава друго от Западна, точно тъй като към този момент е наваксала изоставането си и в този момент претендира за правото да отстоява своята лична еднаквост.
В книгата си Tausend Aufbrüche (Хиляда начинания), която тази година завоюва най-голямата немска премия за нехудожествена литература, родената в Германска демократична република историчка Кристина Морина споделя, че АзГ печели на изток, тъй като е съумяла да се възползва от характерното схващане за това какво значи народна власт, което се е формирало през 40-те години на комунистическо ръководство и остава друго от това на запад.
Това може да звучи парадоксално, защото Германска демократична република е била еднопартийна тирания без свободни избори и без разделяне на държавните управляващи. Въпреки това режимът в Германска демократична република претендираше за понятието „ народна власт “ за личните си цели, и то изрично.
„ Източна Германия също претендираше за себе си, че е намерила либерален отговор на националсоциализма “, сподели Морина в скорошно изявление за Guardian. „ Само че разказът на комунистите за това по какъв начин работи демокрацията беше надълбоко популистки, който претендираше, че е по-истински и по-представителен за действителните хора от демокрацията на Запад, която съгласно тях просто провежда класовите йерархии и съставлява ползите на капитала “.
Според нея историческият опит с този тип псевдодемокрация е едно от обясненията за какво АзГ съумява да активизира толкоз доста предходни негласували гласоподаватели в източната част на страната спрямо други партии.
За разлика от одобрените центристки партии, АзГ освен организира манифестации по време на акцията, само че и провежда spaziergänge, „ разходки “ из градските центрове, които имат за цел да припомнят за мирните митинги от понеделниците, съпътствали разпадането на социалистическа Източна Германия. Това е единствената партия в Германия, която приканва президентът да бъде избиран директно от жителите, а не посредством федерално заседание, и се застъпва за директна народна власт в швейцарски жанр с постоянни референдуми.
„ В предизборните си акции АзГ доста дейно се възползва от опит, който е необятно публикуван измежду източногерманците “, споделя Морина. „ Това, че не се чува мнението ти посредством гласоподаване, посредством ангажиране в политически партии, цивилен групи или профсъюзи, а посредством активизиране на масите за улични митинги “.
Има всички учредения да не имаме вяра на изказванието на АзГ, че просто съставлява друга демократична традиция. В основата на нейната история за овластяване лежи надълбоко расистко мислене, което трансформира източните хора в по-чисти германци, тъй като са се противопоставили на мултикултурализма и на всички хрумвания, които навлязоха в западногерманския дискурс след студентските революции от 1968 година
Но както Мау, по този начин и Морина допускат, че връщането на извънредно десните гласоподаватели може да се реализира единствено посредством директното им ангажиране с нетрадиционни и креативен средства, като да вземем за пример локални цивилен събрания. За да се спре и в последна сметка да се обърне наклонността на отдалечаване на Източна и Западна Германия, политическият център би трябвало да стартира да мисли ексцентрично./ БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ