Честит рожден ден, сър Антъни Хопкинс!
Филип Антъни Хопкинс е роден през 1937 година в навечерието на Новата година, в градчето Порт Толбър, Уелс, и още като дете демонстрира своя затворен темперамент. Предпочита да си стои у дома, да свири на пиано или пък да рисува, в сравнение с да си играе със своите връстници.
На Антъни му било мъчно в учебно заведение, тъй като имал дислексия, поради която не може да чете и написа вярно. Съучениците гледат на него по друг метод и го назовават Лудия Хопкинс.
Освен по рисуването и музиката, стартира да се увлича и по актьорската игра. През 1961 година го одобряват в Кралската академия по сантиментално изкуство в Лондон. 4 години по-късно го канят в Националния спектакъл, където на прослушването Антъни избира да чете пиесата „ Отело ”.
„ Аз просто изучавам репликите, излизам и ги споделям – елементарно е ”, споделя надареният артист. През 1966 година той прави дебюта си в киното с The White Bus ( „ Белият рейс ”).
Актьорът има пет номинации за " Златен глобус ", четири номинации и три награди на Британската академия, четири номинации и един извоюван „ Оскар “ за основната му роля на Ханибал Лектър.
През 2001 година е разгласен за „ Мъж на годината ” от Харвард. Актьорът разгневява английските медии с решението си да стане американски жител през 2000 година, макар че през 1993 година е почетен с рицарско звание от самата кралица Елизабет Втора.
Днес го почитаме с няколко негови цитата:
„ Бях ленив в учебно заведение. Истинска издънка. Идиот. Бях асоциален и не се вълнувах от останалите деца. Наистина неприятен възпитаник. Нямах никакъв мозък. Не знаех какво върша там. Затова и станах артист. ”
„ Веднъж попитах един йезуитски духовник коя е най-хубавата къса молитва, която той знае, и той ми сподели „ Майната му ”. В смисъл „ Майната му, всичко е в Божиите ръце ”.
„ Уелският народ има гений да играе, какъвто не се намира у англичаните. На англичаните им липсва сърце. ”
„ Да върви по дяволите този малоумен шоубизнес, този неуместен шоубизнес, тази цялостна загуба на време. Обръщам се обратно и виждам единствено пустота. Всичките тези години, прекарани в изкуствена среда. Всичко беше подправено. ”.
„ Мога да играя чудовища добре. Разбирам чудовищата. Разбирам лудите. ”
„ Актьорството още ми е прелестно, само че за мен няма повече провокации в него. Не, никакви провокации. Много по-заинтересован съм от рисуването и композирането на музика. Станах подобен, какъвто постоянно съм желал да бъда – професионален артист. Самостоятелен съм, правя си работата. Работя настойчиво, само че не влагам в нея,а в живота си. Докато ми заплащат в точния момент и имам добър сюжет с добър режисьор, се развличам. Това е всичко. "
На Антъни му било мъчно в учебно заведение, тъй като имал дислексия, поради която не може да чете и написа вярно. Съучениците гледат на него по друг метод и го назовават Лудия Хопкинс.
Освен по рисуването и музиката, стартира да се увлича и по актьорската игра. През 1961 година го одобряват в Кралската академия по сантиментално изкуство в Лондон. 4 години по-късно го канят в Националния спектакъл, където на прослушването Антъни избира да чете пиесата „ Отело ”.
„ Аз просто изучавам репликите, излизам и ги споделям – елементарно е ”, споделя надареният артист. През 1966 година той прави дебюта си в киното с The White Bus ( „ Белият рейс ”).
Актьорът има пет номинации за " Златен глобус ", четири номинации и три награди на Британската академия, четири номинации и един извоюван „ Оскар “ за основната му роля на Ханибал Лектър.
През 2001 година е разгласен за „ Мъж на годината ” от Харвард. Актьорът разгневява английските медии с решението си да стане американски жител през 2000 година, макар че през 1993 година е почетен с рицарско звание от самата кралица Елизабет Втора.
Днес го почитаме с няколко негови цитата:
„ Бях ленив в учебно заведение. Истинска издънка. Идиот. Бях асоциален и не се вълнувах от останалите деца. Наистина неприятен възпитаник. Нямах никакъв мозък. Не знаех какво върша там. Затова и станах артист. ”
„ Веднъж попитах един йезуитски духовник коя е най-хубавата къса молитва, която той знае, и той ми сподели „ Майната му ”. В смисъл „ Майната му, всичко е в Божиите ръце ”.
„ Уелският народ има гений да играе, какъвто не се намира у англичаните. На англичаните им липсва сърце. ”
„ Да върви по дяволите този малоумен шоубизнес, този неуместен шоубизнес, тази цялостна загуба на време. Обръщам се обратно и виждам единствено пустота. Всичките тези години, прекарани в изкуствена среда. Всичко беше подправено. ”.
„ Мога да играя чудовища добре. Разбирам чудовищата. Разбирам лудите. ”
„ Актьорството още ми е прелестно, само че за мен няма повече провокации в него. Не, никакви провокации. Много по-заинтересован съм от рисуването и композирането на музика. Станах подобен, какъвто постоянно съм желал да бъда – професионален артист. Самостоятелен съм, правя си работата. Работя настойчиво, само че не влагам в нея,а в живота си. Докато ми заплащат в точния момент и имам добър сюжет с добър режисьор, се развличам. Това е всичко. "
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ