Фикрие Булунмаз, архитект и реставратор, ръководи екипа, възстановил църквата Св.

...
Фикрие Булунмаз, архитект и реставратор, ръководи екипа, възстановил църквата Св.
Коментари Харесай

В Пловдив чужденецът става свой за часове

Фикрие Булунмаз, проектант и реставратор, управлява екипа, възстановил църквата " Св. Стефан " в Истанбул

Фикрие Булунмаз пристигна в Пловдив, с цел да опише за реставрацията на „ Свети Стефан ” в Истанбул. Единствената православна желязна черква в света засия в цялостния си искра след 7-годишен ремонт. Той бе финансиран от Истанбулската огромна община - общата му стойност е към 2.5 млн. евро. За реставрацията спомага и българската страна.

" Св. Стефан " е един от главните знаци на историята на българската православна общественост в Истанбул. През 1849 година авторитетният османски общественик - българинът княз Стефан Богориди, подарява за български черковни потребности огромен двор с 3 постройки - една дървена и две каменни, в цариградския квартал „ Фенер “, сред площадите „ Балат “ и „ Фенер “, на самия бряг на Златния рог, покрай седалището на Вселенската патриаршия. Реалният градеж стартира десетилетия по-късно, когато България към този момент се е отделила в трибутарно княжество. Олтарът и истинските 6 камбани са от Русия. Освещаването на новия храм става на 8 септември 1898 година

- Арх. Булунмаз, за първи път ли идвате в Пловдив?

-И в България, и в Пловдив пристигам за първи път. Но във вашия град се усещам по този начин, като че ли съм си у дома. Седем години от живота си прекарах с плана и работата по  " Св. Стефан " в Истанбул. Досега не съм идвала в страната ви и това за мен е огромен пропуск. Сега, когато съм  в Пловдив, имам възприятието, че ви познавам от дълго време. Обиколила съм съвсем целия свят, само че едвам в този момент виждам какъв брой са огромни приликите сред турци и българи и какъв брой близки могат да са хора от разнообразни нации.

- Разкажете ни нещо, което не знаем за историята на „ Свети Стефан ”?

-На мястото преди имало дървена черква (1892 г.). Стигали до нея и по вода, с лодки, тъй като е ситуирана на брега на Златния рог. След години бутнали дървената черква и построили нова. За задачата имало даже конкурс - печели го " Рудолф Филип Ваагнер ", компания от Австро-Унгария. Когато подготвяли основите на терена, го укрепват с към 300 подпори. Знае се, че създател на плана е османският проектант с арменски генезис Ховсеп Азнавур, а тежащите близо 500 тона детайли са направени в Австро-Унгария от " Рудолф Филип Ваагнер ". И по този начин в 1898 година църквата отваря порти.

- Предизвикателство ли бе за вас този план?

-Разбира се, тъй като знаех, че на света има една Желязна черква. През 2018 година се навършват 120 години от построяването. А за мен тя беше нещо ново, което занапред трябваше да разгадая. Ето, да вземем за пример иконостасът - той е направен от злато и идва от Русия. Основите на олтара са от дърво. Носещата система е от желязо и мрамор и е докарана от Русия. Куполът е от цинк. Два от старите му детайли сме запазили преднамерено, с цел да припомнят за положението, от което стартира самата реституция на църквата. Това, което е неповторимо в нея обаче, е структурата  - тя е сглобявана, като разнообразни нейни елементи са дошли в Истанбул по вода. В момента, след реставрацията, ние от екипа  даваме най-малко още век и половина живот. 

- През какъв брой стадия мина самата реституция на храма?

-С годините водата съществено бе подкопала основите на храма. Когато отидохме на обекта, видяхме, че стоманените колони са проядени от наслойка и разяждане. Това се оказа най-сложното и тежко тестване за екипа ни. Започнахме с приземния етаж - там имаше огромни пукнатини в основите стени.  „ Отворихме ” ги и тъй като се демонстрираха процепи, ги възстановихме по технологията „ зашиване ” - инжектирахме ги със специфичен материал. Натъкнахме се на  ръждясали и пред разпад носещи колони и ръждясали релсови системи под подовата настилка. Старият бетон беше поел доста влага - поради близостта с морето - по тази причина го изкъртихме и заменихме с нов. В момента залата в приземието се употребява като художествена изложба - тук неотдавна се откри фотографска галерия, в този момент следва друга. Въобще залата и в бъдеще ще действа като изложбен център.

- Какви други намеси по постройката предприехте?

-Следващата ни задача бе да подменим главните носещи детайли. И да стабилизираме основите на църквата. Вътре имаше към този момент корозирали колони - тях също ги подменихме с нови. За всичко това са изразходвани към 88 тона желязо. После преминахме към възстановяване на външния тип на църквата, изчистихме мазилката от патината и боядисахме от горната страна. Основно почистихме покрива и го защитихме с цинково покритие. После обърнахме внимание на околния ландшафт, градината и обслужващите здания към църквата. Само метеорологичните условия, понякога, спъваха работата ни.

- Къде бях най-големите провали по постройката?

-Най-сериозно се оказа потърпевша входната врата. Мраморните стълби бяха потънали в земните маси, а носещите колони - корозирали. Конструкцията на постройката бе в отчайващо положение, а носещата колона на покрива - съвсем счупена. Така имаше заплаха от сриване още при първото по-силно земетресение. Много от детайлите бяха свалени и почистени на място или в специфичната ни лаборатория.  Работата ни бе като едно лего - значимо бе да подредим обособените елементи от пъзела и да създадем заварката.

- Как се чувствате през днешния ден, когато чувате, че сте сътворили „ перлата на Истанбул ”?

-Когато видя топлината и благодарността в очите на хората, ми става доста прелестно. И благодаря на Всевишния, че ми се е паднала тази чест тъкмо аз да направя реставрацията на „ Свети Стефан ”.

- От по кое време се занимавате с реституция?

-Вече 35 години се занимавам с реставрацията на църкви и джамии. Завърших Технически университет Йълдъз в Истанбул през 1982 година, след това опазих магистратурата си през 1985 година Омъжих се още до момента в който следвах и се стартира - магистратура, семейство, бебе... Но през днешния ден си споделям: Добре че тогава сключих брак, на по-късен стадий мъчно щях да се оправя с толкоз доста работа и фамилни задължения. През годините съм работила по реставрацията на църквата „ Света София ” в Истанбул и по Галата Мевлеви Хане в южния завършек на Истиклал. Това е музеят на въртящите се дервиши. В него има зала, където се извършва известната религиозна гала.   

- В момента по кой план работите?

-Сега ми се желае да си умря, потеглям да обикалям света!
Източник: marica.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР