8 гръцки острова, 8 луксозни катамарана, 84 човека...
Февруари. Студено ми е и ми е малко скучно. Попадам на организация, която споделя клип от миналогодишен морски яхтен фестивал.8 гръцки острова, 8 първокласни катамарана, 4 супер диджея, цяла седмица музика, танци, прясна морска храна, стотици литри студено просеко и прекрасен живот в Йонийско море.Хм, наподобява тъкмо като за мен. Записвам се без да предлагам на никого. Искам да се впусна в това премеждие напълно сама, без взаимни отстъпки, вземане предвид, ангажименти и условности. 
18 юни събота. 6 часа, стадион Васил Левски. Автобуси с хора, отиващи на почивка. Не чувствам да са моята компания. Оглеждам се и ги виждам. Те са. микробус с веселяци с дребни сакове. Аз идвам с огромен куфар. Нашият водач е единият от четиримата диджея.Под всички седалки и в багажника има бутилки. Събрахме се и отпътувахме. Решихме да опитаме просекото, преди да се е стоплило. Стисках палци на границата шансът да не ми изневери, документите ми не бяха изрядни. Бях се подготвила за завършения и нямаше да се откажа елементарно. Музиката ни подгряваше за това, което ни предстоеше. 
Групата се събра на марината в Превеза. 8 катамарана, 4 диджея, два джета, уейк ръб, всички вероятни надуваеми играчки: лебеди, патета, 5-местно фламинго, еднорог. 84 индивида подготвени за завършения и няколко професионалиста, които да спомагат за съвършената организация на прочувствената седмица, която ми предстоеше. 
Пием узо в ресторанта на марината и гледаме любопитно какво се приготвя за нашето странствуване. Изглежда обещаващо. Зареждат катамараните с всичко належащо: морски блага, прясна риба, кашони просеко и транспортни сандъци с професионална музикална техника. 
Колоните са големи. Ще взривим плажовете, когато започват празненствата. Отново изваждам шанс. Падам се на катамаран с двама диджеи, колумбиец, режисьор, чиновник от системата, притежател на бийч бар, 24-годишна фея и други, до един разбирачи на живота и ценители на тънкия комизъм. Очаквах огромна забава и не останах разочарована.Инструктаж от капитана за отговорностите на всеки пътник. Оказа се доста занимателно и безконтролно корабоплаване, изключително на нашия катамаран.Отплаваме към първата локация, необитаем плаж. 8 катамарана вършат групировка и започва първото празненство. 
Скали надалеч от марината. Всички са станали рано и са пътували през целия ден. Никой не желае да си почива. Отивам на носа, с цел да направя нощни фотоси и слушам неритмичен плач на мотор. Тъмно като в рог е, само че разбирам, че е диво каране на джет в абсолютния мрак, в който нощното небе и черната вода се сливат без граница. Усещам свободата надвсякъде във въздуха. Хубаво ми е.Започва трафик на хора сред лодките, прескачане на въжета, всички се срещат, никой не помни имена обаче. 
Всяка заран освежаващо къпане в сините транспарантни води на Йонийско море. Утро с приятна музика и спираща дъха панорама, хубав бряг с извисени бели скали. Синьото синьо по крайбрежията на Лефкада е несравнимо с осналата част на Гърция и въобще Средиземно море. 
Ден трети или четвърти, в действителност ден следващ Искаш ли да те возя с джета? Да. Всъщност дано аз да карам. Много е хубаво, форсирам към хоризонта, музиката затихва, отдалечаваме се от катамарана. Усещам единствено вълните, вятъра, скоростта, мощността на джета, свободата. Оказвам се по-въодушевена, в сравнение с опитна и падаме във водата. Не е съществено. След къса пауза го подкарвам още веднъж. 
Всички сме със синки и охлузвания. Никой не съжалява за това. Мислим си, че са от прескачане сред лодките, може да е от изтощителното обяздване на еднорога и фламингото. Не всички употребяват нормалните входове на каютите. Все по-често се влиза и излиза през люковете. Всъщност най-контузен беше нашият началник готвач, който пропадна в някаква шахта, само че накуцвайки продължи да подготвя божествените си ястия за нас. 
Шеф готвачи, оставили за малко работата си в реномирани софийски заведения за хранене, с цел да бъдат част от това премеждие и да поднесат ястията си на нас, вместо на бяла завивка, на необятна опорна крачка на клатещите се на вълните катамарани. Бях обгрижвана и глезена. 
Когато сме на марина и всички се съобразяваме с комфорта на пасажерите на останалите лодки, единственият звук, към който има схващане, е от отварянето на шампанско. Този постоянен гърмеж в този момент ми липсва. Ден идващ Посрещам изгрева.Навсякъде по външните канапета и мрежи на катамараните спят хора. Тихо е, някой прохърква, чайките и лекият звук на вълните трансформират момента във магически.Правя няколко фрагмента и на пръсти се прибирам в каютата. 
Събуждам се малко по-късно от хубава музика, мирис на кафе и палачинки. Добро утро, Сияна, по какъв начин я предпочиташ? Със сладко от ягоди и сирене, благодаря. 
Ежедневното корабоплаване от един остров към различен е изпълнено с доста смях и танци, какъв шанс, че на моя катамаран има диджеи. Те са постоянно усмихнати и в положително въодушевление за празненство. Обичат адреналина, парашути, мотори, само че най-вече да подвигат тостове с шотове. 
Когато осемте катамарана създадат групировка, отвързваме джетовете и надуваемите играчки и пускаме комарите (дроновете изхвърчат, с цел да увековечат момента от въздуха).Оставяш предубеждения, грижи, съмнения, впускаш се в играта напълно себе си. Без минало и бъдеще, живот в сегашния миг. 
Наслада за всички сетива, аромати, усети, панорама, температура, музика, компания.На всеки катамаран си добре пристигнал, приходящите на твоя също.Организаторите съпреживяват с теб, горят в твоите страсти и безредици, усещаш, че сте близки по душа и светоусещане. Не се пестят и няма невъзможни условия за нашето благополучие през тази седмица. 
Унасям се на фламингото и течението ме отнася пред различен катамаран. Затварям очи и си мисля дали въобще нещо ми липсва в този идеален миг. Тогава слушам познатия тон от отваряне на просеко. Събираме се 9 човка, веселието продължава с цялостна мощ.Всяко на ден и вечерно празненство беше разтърсващо. Хора с общ вайб и темп, тюркоазеносиня вода или нощно небе обсипано със звезди. 
Тематичните празненства бяха три.Бяло, като обичаната ми гръцка анасонова напитка. Всички бяха спазили дрескода. Ослепително бяло, което искреше на неоновите лампи. 
Бохо - декорацията на празненство катамарана създаваше сюреалистично атмосфера. Мистично чувство, което музиката на диджея ускори оптимално и всички, облечени в мрежи, ресни, пера, танцувахме с ръце протегнати към небето.Розово - дами с предизвикателни розови бански, мъже с розови ленени ризи и моето обичано розово фламинго във водата. Розов джин с розов тоник на фона на розово-оранжевото залязващо слънце. Всичко ми харесва. 
Пред пулта на диджея в общия вайб на осемдесет индивида или напълно сама на палубата под звездното небе, това е ваканцията, в която чувствам себе си цяла и същинска. 
Седмица без служебни диалози, часовник и обувки. Само с няколко чифта бански, къси панталонки и слънцезащитен крем.Островите, които ми бяха познати, бяха Лефкада, Кефалония, Меганиси, Итака, Каламос и Кастос. 
Ден финален.Една седмица виждам света през пръските морска вода по слънчевите очила. Не ми се потегля. Освобождаваме катамараните с цветни мемоари, телефони цялостни със фотоси и видеоклипове, незабравими случки и доста смях. Изваждаме последните бутилки просеко от хладилника и отпътуваме за България. 
Наздраве за хубавите прекарвания. Уморени, само че обогатени от новите другарства, поемаме към нови хоризонти, последващи залези и изгреви, с ангажимента да се срещнем още веднъж някъде, където музиката още веднъж ще е мощна и силата обща. 
Вижте фотоси в ни.
18 юни събота. 6 часа, стадион Васил Левски. Автобуси с хора, отиващи на почивка. Не чувствам да са моята компания. Оглеждам се и ги виждам. Те са. микробус с веселяци с дребни сакове. Аз идвам с огромен куфар. Нашият водач е единият от четиримата диджея.Под всички седалки и в багажника има бутилки. Събрахме се и отпътувахме. Решихме да опитаме просекото, преди да се е стоплило. Стисках палци на границата шансът да не ми изневери, документите ми не бяха изрядни. Бях се подготвила за завършения и нямаше да се откажа елементарно. Музиката ни подгряваше за това, което ни предстоеше. Групата се събра на марината в Превеза. 8 катамарана, 4 диджея, два джета, уейк ръб, всички вероятни надуваеми играчки: лебеди, патета, 5-местно фламинго, еднорог. 84 индивида подготвени за завършения и няколко професионалиста, които да спомагат за съвършената организация на прочувствената седмица, която ми предстоеше. Пием узо в ресторанта на марината и гледаме любопитно какво се приготвя за нашето странствуване. Изглежда обещаващо. Зареждат катамараните с всичко належащо: морски блага, прясна риба, кашони просеко и транспортни сандъци с професионална музикална техника. Колоните са големи. Ще взривим плажовете, когато започват празненствата. Отново изваждам шанс. Падам се на катамаран с двама диджеи, колумбиец, режисьор, чиновник от системата, притежател на бийч бар, 24-годишна фея и други, до един разбирачи на живота и ценители на тънкия комизъм. Очаквах огромна забава и не останах разочарована.Инструктаж от капитана за отговорностите на всеки пътник. Оказа се доста занимателно и безконтролно корабоплаване, изключително на нашия катамаран.Отплаваме към първата локация, необитаем плаж. 8 катамарана вършат групировка и започва първото празненство. Скали надалеч от марината. Всички са станали рано и са пътували през целия ден. Никой не желае да си почива. Отивам на носа, с цел да направя нощни фотоси и слушам неритмичен плач на мотор. Тъмно като в рог е, само че разбирам, че е диво каране на джет в абсолютния мрак, в който нощното небе и черната вода се сливат без граница. Усещам свободата надвсякъде във въздуха. Хубаво ми е.Започва трафик на хора сред лодките, прескачане на въжета, всички се срещат, никой не помни имена обаче. Всяка заран освежаващо къпане в сините транспарантни води на Йонийско море. Утро с приятна музика и спираща дъха панорама, хубав бряг с извисени бели скали. Синьото синьо по крайбрежията на Лефкада е несравнимо с осналата част на Гърция и въобще Средиземно море. Ден трети или четвърти, в действителност ден следващ Искаш ли да те возя с джета? Да. Всъщност дано аз да карам. Много е хубаво, форсирам към хоризонта, музиката затихва, отдалечаваме се от катамарана. Усещам единствено вълните, вятъра, скоростта, мощността на джета, свободата. Оказвам се по-въодушевена, в сравнение с опитна и падаме във водата. Не е съществено. След къса пауза го подкарвам още веднъж. Всички сме със синки и охлузвания. Никой не съжалява за това. Мислим си, че са от прескачане сред лодките, може да е от изтощителното обяздване на еднорога и фламингото. Не всички употребяват нормалните входове на каютите. Все по-често се влиза и излиза през люковете. Всъщност най-контузен беше нашият началник готвач, който пропадна в някаква шахта, само че накуцвайки продължи да подготвя божествените си ястия за нас. Шеф готвачи, оставили за малко работата си в реномирани софийски заведения за хранене, с цел да бъдат част от това премеждие и да поднесат ястията си на нас, вместо на бяла завивка, на необятна опорна крачка на клатещите се на вълните катамарани. Бях обгрижвана и глезена. Когато сме на марина и всички се съобразяваме с комфорта на пасажерите на останалите лодки, единственият звук, към който има схващане, е от отварянето на шампанско. Този постоянен гърмеж в този момент ми липсва. Ден идващ Посрещам изгрева.Навсякъде по външните канапета и мрежи на катамараните спят хора. Тихо е, някой прохърква, чайките и лекият звук на вълните трансформират момента във магически.Правя няколко фрагмента и на пръсти се прибирам в каютата. Събуждам се малко по-късно от хубава музика, мирис на кафе и палачинки. Добро утро, Сияна, по какъв начин я предпочиташ? Със сладко от ягоди и сирене, благодаря. Ежедневното корабоплаване от един остров към различен е изпълнено с доста смях и танци, какъв шанс, че на моя катамаран има диджеи. Те са постоянно усмихнати и в положително въодушевление за празненство. Обичат адреналина, парашути, мотори, само че най-вече да подвигат тостове с шотове. Когато осемте катамарана създадат групировка, отвързваме джетовете и надуваемите играчки и пускаме комарите (дроновете изхвърчат, с цел да увековечат момента от въздуха).Оставяш предубеждения, грижи, съмнения, впускаш се в играта напълно себе си. Без минало и бъдеще, живот в сегашния миг. Наслада за всички сетива, аромати, усети, панорама, температура, музика, компания.На всеки катамаран си добре пристигнал, приходящите на твоя също.Организаторите съпреживяват с теб, горят в твоите страсти и безредици, усещаш, че сте близки по душа и светоусещане. Не се пестят и няма невъзможни условия за нашето благополучие през тази седмица. Унасям се на фламингото и течението ме отнася пред различен катамаран. Затварям очи и си мисля дали въобще нещо ми липсва в този идеален миг. Тогава слушам познатия тон от отваряне на просеко. Събираме се 9 човка, веселието продължава с цялостна мощ.Всяко на ден и вечерно празненство беше разтърсващо. Хора с общ вайб и темп, тюркоазеносиня вода или нощно небе обсипано със звезди. Тематичните празненства бяха три.Бяло, като обичаната ми гръцка анасонова напитка. Всички бяха спазили дрескода. Ослепително бяло, което искреше на неоновите лампи. Бохо - декорацията на празненство катамарана създаваше сюреалистично атмосфера. Мистично чувство, което музиката на диджея ускори оптимално и всички, облечени в мрежи, ресни, пера, танцувахме с ръце протегнати към небето.Розово - дами с предизвикателни розови бански, мъже с розови ленени ризи и моето обичано розово фламинго във водата. Розов джин с розов тоник на фона на розово-оранжевото залязващо слънце. Всичко ми харесва. Пред пулта на диджея в общия вайб на осемдесет индивида или напълно сама на палубата под звездното небе, това е ваканцията, в която чувствам себе си цяла и същинска. Седмица без служебни диалози, часовник и обувки. Само с няколко чифта бански, къси панталонки и слънцезащитен крем.Островите, които ми бяха познати, бяха Лефкада, Кефалония, Меганиси, Итака, Каламос и Кастос. Ден финален.Една седмица виждам света през пръските морска вода по слънчевите очила. Не ми се потегля. Освобождаваме катамараните с цветни мемоари, телефони цялостни със фотоси и видеоклипове, незабравими случки и доста смях. Изваждаме последните бутилки просеко от хладилника и отпътуваме за България. Наздраве за хубавите прекарвания. Уморени, само че обогатени от новите другарства, поемаме към нови хоризонти, последващи залези и изгреви, с ангажимента да се срещнем още веднъж някъде, където музиката още веднъж ще е мощна и силата обща. Вижте фотоси в ни. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ