Димитър Живков за Живак: Болката и радостта на северозападния човек не може да остане смълчана
Фестивалът " София Моно " започва преди дни в парка на Военната академия " Г.С. Раковски " (бул. " Евлоги Георгиев " 82). По традиция там ще забележим едни от най-хубавите театрални постановки, моноспектакли и дребни форми. Сред тях е и " Живак " на Димитър Живков, като представлението ще се играе на 2 юли, петък. Вижте какво ни показа артистът за моноспектакъла си и по какъв начин пандемията е повлияла на изкуството.
Вече близо 10 години играеш моноспектакъла си " Живак ", кой беше Димитър Живков първоначално и кой е през днешния ден?
Ще ми се да мисля, че днешният Димитър все по този начин мечтае за сцената и магичните мигове по време на спектакъла. В същото време е малко по-мъдър, по-улегнал и по-добре си дава сметка за какво е на сцена и какво му коства. Ако пък по някакъв приказен метод днешният и тогавашният Димитър се срещнат, първият би посъветвал младата си версия да е още по-работлива, по-нахална, по-смела и безстрашна.
Смяташ ли, че посланията на представлението са настоящи и през днешния ден?
Убеден съм, че към днешна дата казусът за идентичността и задаването на въпросите: " Кой съм аз? Откъде пристигам и къде желая да отида? " са все по този начин настоящи, изключително в изискванията на пандемия и обществена изолираност, когато, без да имаме избор, останахме със личните си демони и чувството за нормалност мощно се изкриви.
Врачанският нрав и изказ будят смях, какво в действителност се крие зад този комизъм, което от време на време остава прикрито?
Често пъти повече болежка. Болка от тежкия живот, болежка от несбъднатите фантазии и невъзможността да бъдем щастливи. Болката, а и насладата на северозападния човек не може да остане притихнала или смълчана. Затова и крайностите в изразяването на страсти наподобява занимателно - тъй като постоянно е блестящо и изненадващо.
Кои са най-важните неща, които искаш да предадеш на публиката с представлението си?
Чувството за любов към ЧОВЕКА. Този, който виждаме в огледалото всеки ден, само че и към всички тези, които са част от живота ни. Защото всеки ден ни се потвърждава какъв брой къс е той.
Тази година за следващ път ще гледаме " Живак " на фестивала " София Моно " (на 2 юли). Каква е страстта да го играеш навън и след месеци без театрални постановки?
Да участваме на фестивала " София Моно " постоянно е вълнуващо и радостно, тъй като комбинацията от спектакъл навън, страхотната атмосфера на парка на Военната академия и срещата с толкоз доста хора е неповторима. Получава се страхотна комбинация във усещанията и на двете страни - откритото пространство и театралната условност; смяната на естествената светлина и театралното осветяване - всички сме изключително приповдигнати. За екипа на " Живак " е голяма наслада и привилегия, че за поредна година играем на " София Моно ".
Как пандемията промени театъра и мъчно ли е да се занимаваш с изкуство в днешно време?
Пандемията ни потвърди какъв брой сме нежни, в някои моменти ненужни, само че и ускори нуждата на същински обичащите изкуството да го търсят и пазят още повече. За мен, в тази обстановка на световна пандемия, моменти на обществена отдалеченост и изолираност, театърът още повече доби смисъл на избавление, отдушник, терапевт. Имах опция да играя до последно, преди огромните локдауни и да заиграя овреме след тях. Видях по какъв начин хората последователно се върнаха в залите, по какъв начин някои не устояха без театралните срещи и какъв брой сме значими едни за други.
Битката за всеки фен се ожесточи, тъй като се наложи и да го убеждаваме, че театърът не е рисково място. Че там се съблюдават разпоредбите, за разлика от градския превоз или огромните хранителни вериги.
Стана още по-ценно събитие, тъй като всичко е все по-непредвидимо. Но и тъкмо това е факторът, който заплашва всеки предстоящ план, изключително в частния бранш.
Имаш ли нов план, по който работиш?
Да, с изключение на да продължим да играем " Живак " със същия триумф, приготвям театър, само че като режисьор. Проектът е на казанлъшкия спектакъл " Любомир Кабакчиев ", работното заглавие е " Четири дами без 4G ", с създател Петър Влайков. Участват страхотни млади актриси от театъра в Казанлък и готвим премиерата за есента.
Вече близо 10 години играеш моноспектакъла си " Живак ", кой беше Димитър Живков първоначално и кой е през днешния ден?
Ще ми се да мисля, че днешният Димитър все по този начин мечтае за сцената и магичните мигове по време на спектакъла. В същото време е малко по-мъдър, по-улегнал и по-добре си дава сметка за какво е на сцена и какво му коства. Ако пък по някакъв приказен метод днешният и тогавашният Димитър се срещнат, първият би посъветвал младата си версия да е още по-работлива, по-нахална, по-смела и безстрашна.
Смяташ ли, че посланията на представлението са настоящи и през днешния ден?
Убеден съм, че към днешна дата казусът за идентичността и задаването на въпросите: " Кой съм аз? Откъде пристигам и къде желая да отида? " са все по този начин настоящи, изключително в изискванията на пандемия и обществена изолираност, когато, без да имаме избор, останахме със личните си демони и чувството за нормалност мощно се изкриви.
Врачанският нрав и изказ будят смях, какво в действителност се крие зад този комизъм, което от време на време остава прикрито?
Често пъти повече болежка. Болка от тежкия живот, болежка от несбъднатите фантазии и невъзможността да бъдем щастливи. Болката, а и насладата на северозападния човек не може да остане притихнала или смълчана. Затова и крайностите в изразяването на страсти наподобява занимателно - тъй като постоянно е блестящо и изненадващо.
Кои са най-важните неща, които искаш да предадеш на публиката с представлението си?
Чувството за любов към ЧОВЕКА. Този, който виждаме в огледалото всеки ден, само че и към всички тези, които са част от живота ни. Защото всеки ден ни се потвърждава какъв брой къс е той.
Тази година за следващ път ще гледаме " Живак " на фестивала " София Моно " (на 2 юли). Каква е страстта да го играеш навън и след месеци без театрални постановки?
Да участваме на фестивала " София Моно " постоянно е вълнуващо и радостно, тъй като комбинацията от спектакъл навън, страхотната атмосфера на парка на Военната академия и срещата с толкоз доста хора е неповторима. Получава се страхотна комбинация във усещанията и на двете страни - откритото пространство и театралната условност; смяната на естествената светлина и театралното осветяване - всички сме изключително приповдигнати. За екипа на " Живак " е голяма наслада и привилегия, че за поредна година играем на " София Моно ".
Как пандемията промени театъра и мъчно ли е да се занимаваш с изкуство в днешно време?
Пандемията ни потвърди какъв брой сме нежни, в някои моменти ненужни, само че и ускори нуждата на същински обичащите изкуството да го търсят и пазят още повече. За мен, в тази обстановка на световна пандемия, моменти на обществена отдалеченост и изолираност, театърът още повече доби смисъл на избавление, отдушник, терапевт. Имах опция да играя до последно, преди огромните локдауни и да заиграя овреме след тях. Видях по какъв начин хората последователно се върнаха в залите, по какъв начин някои не устояха без театралните срещи и какъв брой сме значими едни за други.
Битката за всеки фен се ожесточи, тъй като се наложи и да го убеждаваме, че театърът не е рисково място. Че там се съблюдават разпоредбите, за разлика от градския превоз или огромните хранителни вериги.
Стана още по-ценно събитие, тъй като всичко е все по-непредвидимо. Но и тъкмо това е факторът, който заплашва всеки предстоящ план, изключително в частния бранш.
Имаш ли нов план, по който работиш?
Да, с изключение на да продължим да играем " Живак " със същия триумф, приготвям театър, само че като режисьор. Проектът е на казанлъшкия спектакъл " Любомир Кабакчиев ", работното заглавие е " Четири дами без 4G ", с създател Петър Влайков. Участват страхотни млади актриси от театъра в Казанлък и готвим премиерата за есента.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ