Мъжът, който преплува света
Фернандо Магелан споделя, че ще приключи борбата самичък. Все отново точно той подцени предизвестията на своя съдружник, филипинския държател, отхвърля помощта на 1000 туземци и взима 60 от членовете на едва квалифицирания си екипаж, с цел да се изправят против популацията на остров Мактан. След заповед за отдръпване, единствено няколко от членовете на екипажа на Магелан не престават да се бият дружно с него; останалите бягат, когато постоянно самоуверения капитан става жертва на копията на гневните поданици на Мактан.
Виктория – единственият транспортен съд, който съумява да се върне в Испания
Тази трагична гибел се вписва в забележителния живот на Магелан – живот, в който той изминава хиляди километри с лодка и плава из морета, незнайни до момента на европейците. Но нещо се случва с Магелан по време на пътуването му по света. Поведението му се трансформира трагично от началото до края на пътешествията му, съгласно сведения на Антонио Пигафета, италиански навигатор, който Магелан наема да пази подробни документи за неговите пътувания.
„ Когато се приготвя, [Магелан] явно съумява да притегли доста хора към него и е доста предан към португалските си другари “, споделя историкът Хелън Надар от университета в Аризона. „ По време на пътешествието той обаче става доста по-различен човек. Започва да се отнася грубо с офицерите си. Става и доста сърдит, тъй като някои от хората му му се опълчват. “
Повечето от обстоятелствата, които знаем за живота и пътешествията на Магелан, идва от сведенията на Пигафета, дружно с някои португалски държавни документи. Но въздействието, което Фернандо Магелан има както върху света на проучванията, по този начин и като цяло върху света, е несъмнено.
Къщата, в която Фернандо живее в Португалия
Роден с благородна кръв в Португалия през 1480 година, като младо момче Магелан работи в дома на кралицата, където научава за новите открития, протичащи се по света: за Бартоломеу Диаш, който обикаля нос Добра вяра, за Вашку да Гама, който пътува до Индия и за Христофор Колумб, който открива Америка. Докато пораства, Магелан непринудено плава дружно с едни от най-хубавите капитани на дълги пътувания до непознати земи.
Някъде по това време процъфтява международната промишленост за търговия с подправки. Противно на общоприетото разбиране, европейците високо правят оценка подправките не поради способността им да маскират нискокачеството месо, а тъй като обогатяват храната. „ Правят го поради усета “, споделя Надар. „ Месото им е било по-свежо, в сравнение с нашето, тъй като те колят животни всеки ден. “ Джей Левенсън, организатор на смитсонската галерията Саклер и Музея на африканското изкуство, споделя, че подправките дават и обществен статус. „ Те бяха толкоз сложни за извличане, че бяха знак на авторитет “, споделя той. „ Много хора даже не знаеха къде се намират островите, откъдето идват подправките. “
Португалия и Испания се конкурират освен за доминиране в производството на подправки, само че и за въздействие в другите колонии по света. Португалският крал Мануел остава все по-разочарован от възходящата мощ на Испания на Изток, изключително в молуките, нормално известни и като Островите на подправките, и се ядосва, когато Магелан дава своята честност на Испания и предлага на крал Чарлз V проект да откри различен маршрут до Индия. Този маршрут би разрешил на корабите да преминат от Атлантическия океан към към този момент откритото Южно море през Южна Америка.
Магелан към този момент е плавал под знамето на Португалия няколко пъти, само че крал Мануел отхвърля да го компенсира, когато пирати плячкосват кораба му. По-късно Магелан се бори в Северна Африка в името на родината си, само че и тогава не получава никакво възнаграждение.
След като Магелан убеждава крал Чарлз да поддържа проекта му, той поставя клетва за честност към Испания, нарушавайки обещанието си към Португалия. „ Сега към този момент той не може да се върне в Португалия, тъй като ще бъде екзекутиран “, споделя Надар. „ Това се смята за безспорна държавна измяна, може би още повече заради голямото съревнование сред Испания и Португалия по това време. “
На 10 август 1519 година Чарлз изпраща Магелан на неговото странствуване с пет кораба и слага 265 мъже под негово командване. Повечето от тези членове на екипажа са нарушители, тъй като доста опитни моряци отхвърлят да поддържат Фернандо – може би заради обстоятелството, че е португалец, настояват някои историци.
Пътуването се оказа мъчно. Туземците, населяващи южния завършек на Южна Америка, са доста враждебно настроени към испанците. Преди това те залавят и изяждат различен, по-малко прочут испански откривател. Когато Магелан и неговият екипаж най-сетне откриват натурален проход сред Атлантическия и Тихия океан (сега прочут като Магелановият проток), те считат, че това е единствено огромен залив, доста сходен на тези, които към този момент бяха срещали. За да е сигурен, че не е пролив, Магелан изпраща два кораба със строга заповед да се върнат в границите на пет дни. През това време обаче над флота мина огромна стихия. Докато Магелан се приготвя да тръгне на петия ден, двата кораба се връщат и споделят, че мястото в действителност е пролив.
Магелановият пролив
33 дни и 550 километра по-късно, Магелан и неговият екипаж стигат до това, което по това време е известно като Ново море, което Магелан назовава Тихи океан поради спокойните му води. Подобно на множеството европейци по това време, обаче Магелан счита, че Азия е доста по-близо до Южна Америка, в сравнение с в действителност е. Екипажът чака да откри доста острови по пътя, откъдето да вземе храна, вода и други нужди, само че това не се случва. Капитанът в допълнение утежнява нещата като насочва флота прекомерно надалеч на север, евентуално с цел да избегне среща с португалски кораби, и по този начин удължава пътуването.
Екипажът живее без прясна храна повече от три месеца. Силен дъжд и мощен вятър усложняват пътуванията им, а мъжете са изумени от заболявания, макар напъните да запазят корабите си чисти. По време на плаването Магелан губи 19 членове на екипажа и един транспортен съд.
Когато стигнат до Филипините, които първоначално считат за Островите на подправките, Магелан към този момент е нервозен и емоционален. Той не намира никакви подправки и вместо това взема решение „ да стане извънреден европейски търговец и чиновник за един от островите във Филипините “, споделя Надар. Историческите сведения демонстрират, че той се причислява към един островен държател в опит да завладее различен филипински остров. В най-достоверната версия за случилото се по-нататък се споделя, че Магелан упорства единствено да се вкарат 60 полувъоръжени мъже в това, което през днешния ден е известно като „ Битката за Мактан “ и отхвърли всякаква помощ извън, с цел да покаже на туземците какъв брой е несломим. Испанците бързо са победени и Магелан е погубен. Останалите членове на екипажа потеглят назад към Испания, само че единствено 18 мъже и един транспортен съд се връщат.
