Княз Фердинанд се жени за княгиня Елеонора, а тя се омъжва за България
Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мари Сакс Кобург Гота, определен за княз на България от Третото Велико национално заседание на 25 юни 1887 година, и Елеонора Каролина Гаспарина Луиза, принцеса декор Рейс и Шлайц-Кьостриц, имат любопитна венчавка. Те подписват брак два пъти - католически - на 17 февруари (28 февруари нов стил) през 1908 година, и повторно - на 1 март 1908 година в замъка Остерщайн, излиза наяве от информацията на отдел " Справочна " на Българска телеграфна агенция.
Елеонора е втора брачна половинка на княза, който се дами за нея след гибелта на първата си жена - Мария Луиза Бурбон-Пармска, с която имат четири деца – княз Борис Търновски, княз Кирил Преславски, княгиня Евдокия и княгиня Надежда.
Втората брачна половинка на Фердинанд е родена на 22 август 1860 година в Требшен край Цулихау в Германия. Дъщеря e на Принц Хайнрих IV Рейс и на принцеса Луиза цу Грайс. Леля на Елеонора е херцогиня Мария декор Макленбург – брачна половинка на великия княз Владимир Владимирович, който е чичо на съветския император Николай Втори. По тази линия идва концепцията за брак на княз Фердинанд с Елеонора. По време на едно от визитите на великия княз Владимир Владимирович неговата брачна половинка великата княгиня Мария Павловна, родена Херцогиня Мекленбург-Щрелиц, предлага на вниманието на княз Фердинанд личността на немската княгиня Елеонора от старинния жанр на Рейското херцогство. Великата княгиня акцентира огромното й достойнство и състрадание, наред с изключителната й невзискателност и отдаденост.
През януари 1908 г. годежът им е разгласен публично. Датата на сватбата е избрана за 17 февруари по остарял жанр (28 февруари по нов) през 1908 година В рамките на това време е трябвало да се решат редица въпроси, като най-важният измежду тях е за религиите на бъдещите съпрузи.
Княгиня Елеонора е лутеранка, а Фердинанд - католик, над който тегнело ненапълно отделяне, наложено от Светия трон.
Католическата венчавка е осъществена на 17 февруари (28 февруари по нов стил) 1908 година в 9:15 часа в църквата “Свети Августин ” в Кобург, а протестантската гала – на 1 март 1908 година в замъка Остерщайн, на брега на Бели Елстер по скатовете на Хайнберг над град Гера, столица на Рейското херцогство.
Римското каноническо право разрешавало отлъчването да бъде краткотрайно анулирано. Тогава на разкаялия се виновник казвали: Освобождаваме те, с следващо възобновяване на действието. Така, след церемонията, отлъчването на Фердинанд още веднъж влезнало в действие. Условието за това било Фердинанд да не дава отговор по време на лутеранската брачна гала. Първоначално пасторът на Гера отхвърля да извърши церемонията, разбирайки, че княз Фердинанд няма да произнесе обредното “Да! ”. След дълги и комплицирани канонически договаряния пасторът склонява да одобри само отговора на княгинята. Той знаел, че Фердинанд няма да отговори на въпроса взема ли Елеонора за жена с „ Да “, а ще мълчи. Затова се обърнал към младоженците с въпроса: Вие съгласни ли сте да станете мъж и жена. Отговорила му с „ Да “ единствено Елеонора. След церемонията тя получава купата „ княгиня на българите “, а няколко месеца по-късно, след оповестяването на независимостта на България от Османската империя на 22 септември 1908 година, купата ѝ е изменена на „ кралица на българите “.
„ Фердинанд се дами за Елеонора, а Елеонора се омъжва за България “ – провиденчески декларира в деня на венчавката съветската княгиня Мария Павловна. Пристигането на новата княгиня е признато с наслада от страна на българския народ. Княгиня Елеонора стъпва за първи път на българска земя на 21 март 1908 година На пристанището тя е посрещната с самун и сол от възторжени българи и е приветствана от митрополит Василий. На 25 март 1908 година тя е посрещната от столичани.
От самото начало Елеонора се отдава в работа на Българския червен кръст и редица благотворителни институти. Едно от първите ѝ дейности е да подари предоставените ѝ от Министерския съвет като брачен подарък 150 000 лв.. Цялата сума е употребена за изграждане на детски санаториум за лекуване на костна туберкулоза край Варна. Високообразована и начетена, тя проявявала интерес към българското историческо минало, към културни монументи на словото, живописта и архитектурата. Това я насочва към Боянската черква, за чиято реституция подарява персонални средства.
Отзиви за сватбата се пазят в архивите на Българската телеграфна организация.
В преписка от Берлин, 14 февруари(стар стил), 1908г. / " Волф " четем: Принцеса Елеонора Рейс-Кьостриц отпътува тая вечер за Гера (Германия).
Според " Локал-Анцайгер " немският император ще се съставлява на сватбата на негово Царско Височество Княз Фердинанд от принц Август-Вилехлм
Гера, същия ден
Тая утрин на 10 часа Негово Царско Височество Княз Фердинанд дойде тук със специфичен влак. Негово Царско Височество беше изказал предпочитание да няма церемониален прием; при все че на гарата бяха излезли да го срещнат принц Хенрих XXVII, регент на княжеството Рейс, командата на гарнизона полк. Белов, обиколен от своя щаб, камергерит декор Люцов и декор Кученбах, адютантите, кметът на Гера и представители на Министерския съвет. Негово Царско Височество се съпровожда от пълномощния министър господин Станчов, от граф Бурбулон, от генерал-адютанта Марков и от граф Кленшан.
Датата е 16 февруари 1908 година, Кобург, същия ден
Тая утрин на 9 часа и четвърт в черквата " Св. Августин " един католически духовник извърши венчалния ритуал на Негово Царско Височество Княз Фердинанд и принцеса Елеонора Рейс-Кьостриц. Негово Царско Височество заставам дълго в черквата, молещ се до идването на годеницата си, която бе заведена пред олтара под звуците на органа от принц Хенрих ХХIV Рейс-Кострицки, принц Хенрих XVIII Рейски и принцеса Доротея Рейска.
Обръща се внимание и на одеждите на Елеонора и Фердинанд - " Годеницата беше облечена в бял копринен тоалет и носеше дълъг воал. Негово Царско Височество беше в българска офицерска униформа и носеше кордона на ордена на Кобургския дом ".
Принцовете и принцесите се наредили отляво и отдясно на олтара. Свещеникът приказва върху оня откъс от посланието на Апостол Павел към Ефесяните, в който се споделя, че брачната половинка би трябвало да напусне татко и майка, с цел да живее при своя брачен партньор. След като се прочете с спокоен глас " Отче наш ", стана разменянето на пръстените. Официални очевидци бяха за Негово Царско Височество Княза - принц Филип Сакск-Кобруг-Готски, а за принцеса Елеонора -Хенрих ХХIV Рейс-Кострицки. На 10 часа всички се завърнаха в Гера.
Гера, 17 февруари, 1908г. / " Волф "
В черквата на замъка " Остерщайн " се извърши венчавката на Негово Царско Височество Княз Фердинанд и на принцеса Елеонора Рейс-Кьостриц по протестантски обряд. От замъка сватбеното шествие се насочи към черквата. Между присъстващите се намираше принц Август Вилхелм, представител на немския император. Принцесата беше в бяла копринена рокля, Князът - носеше униформата на български военачалник. След венчавката стана разменянето на пръстените. Церемонията се свърши с изпяването на една черковна ария.
В замъка поканените дефилираха пред младоженците. След това се даде дине (тържествена вечеря) от 60 куверти на поканените. Улицата от замъка до Гера бяха богато украсени със стълбове, на които висяха гирлянди и се развяваха немски, рейски и български флагове. Вечерта се даде фамилно дине и по-късно е имало представление-гала в княжеския спектакъл, който бе превъзходно декориран с цветя.
Кобург, същия ден/ " Волф "
Техни Царски Височества Княз Фердинанд и Княгиня Елеонора дойдоха тук. Те ще се бавят малко.
В информация от Виена, 4 март, 1908 година / кор. бюро четем:
Императорът одобри на пладне Негово Царско Височество Княз Фердинанд на специфична визита, която търпя половин час. Князът е благодарил на императора за поздравленията, които Негово Величество е изпратил по случай женитбата.
Букурещ, 6 март / Ром. организация отбелязва:
Техни Царски височества българските владетели дойдоха тая вечер тук с Ориент-експреса, който имаше три часа забавяне заради неприятното време. Довечера в двореца се дава фамилно дине, на следващия ден в двореца " Котрочени " ще се даде обяд. Утре вечер в двореца ще има огромно дине.
Елеонора е втора брачна половинка на княза, който се дами за нея след гибелта на първата си жена - Мария Луиза Бурбон-Пармска, с която имат четири деца – княз Борис Търновски, княз Кирил Преславски, княгиня Евдокия и княгиня Надежда.
Втората брачна половинка на Фердинанд е родена на 22 август 1860 година в Требшен край Цулихау в Германия. Дъщеря e на Принц Хайнрих IV Рейс и на принцеса Луиза цу Грайс. Леля на Елеонора е херцогиня Мария декор Макленбург – брачна половинка на великия княз Владимир Владимирович, който е чичо на съветския император Николай Втори. По тази линия идва концепцията за брак на княз Фердинанд с Елеонора. По време на едно от визитите на великия княз Владимир Владимирович неговата брачна половинка великата княгиня Мария Павловна, родена Херцогиня Мекленбург-Щрелиц, предлага на вниманието на княз Фердинанд личността на немската княгиня Елеонора от старинния жанр на Рейското херцогство. Великата княгиня акцентира огромното й достойнство и състрадание, наред с изключителната й невзискателност и отдаденост.
През януари 1908 г. годежът им е разгласен публично. Датата на сватбата е избрана за 17 февруари по остарял жанр (28 февруари по нов) през 1908 година В рамките на това време е трябвало да се решат редица въпроси, като най-важният измежду тях е за религиите на бъдещите съпрузи.
Княгиня Елеонора е лутеранка, а Фердинанд - католик, над който тегнело ненапълно отделяне, наложено от Светия трон.
Католическата венчавка е осъществена на 17 февруари (28 февруари по нов стил) 1908 година в 9:15 часа в църквата “Свети Августин ” в Кобург, а протестантската гала – на 1 март 1908 година в замъка Остерщайн, на брега на Бели Елстер по скатовете на Хайнберг над град Гера, столица на Рейското херцогство.
Римското каноническо право разрешавало отлъчването да бъде краткотрайно анулирано. Тогава на разкаялия се виновник казвали: Освобождаваме те, с следващо възобновяване на действието. Така, след церемонията, отлъчването на Фердинанд още веднъж влезнало в действие. Условието за това било Фердинанд да не дава отговор по време на лутеранската брачна гала. Първоначално пасторът на Гера отхвърля да извърши церемонията, разбирайки, че княз Фердинанд няма да произнесе обредното “Да! ”. След дълги и комплицирани канонически договаряния пасторът склонява да одобри само отговора на княгинята. Той знаел, че Фердинанд няма да отговори на въпроса взема ли Елеонора за жена с „ Да “, а ще мълчи. Затова се обърнал към младоженците с въпроса: Вие съгласни ли сте да станете мъж и жена. Отговорила му с „ Да “ единствено Елеонора. След церемонията тя получава купата „ княгиня на българите “, а няколко месеца по-късно, след оповестяването на независимостта на България от Османската империя на 22 септември 1908 година, купата ѝ е изменена на „ кралица на българите “.
„ Фердинанд се дами за Елеонора, а Елеонора се омъжва за България “ – провиденчески декларира в деня на венчавката съветската княгиня Мария Павловна. Пристигането на новата княгиня е признато с наслада от страна на българския народ. Княгиня Елеонора стъпва за първи път на българска земя на 21 март 1908 година На пристанището тя е посрещната с самун и сол от възторжени българи и е приветствана от митрополит Василий. На 25 март 1908 година тя е посрещната от столичани.
От самото начало Елеонора се отдава в работа на Българския червен кръст и редица благотворителни институти. Едно от първите ѝ дейности е да подари предоставените ѝ от Министерския съвет като брачен подарък 150 000 лв.. Цялата сума е употребена за изграждане на детски санаториум за лекуване на костна туберкулоза край Варна. Високообразована и начетена, тя проявявала интерес към българското историческо минало, към културни монументи на словото, живописта и архитектурата. Това я насочва към Боянската черква, за чиято реституция подарява персонални средства.
Отзиви за сватбата се пазят в архивите на Българската телеграфна организация.
В преписка от Берлин, 14 февруари(стар стил), 1908г. / " Волф " четем: Принцеса Елеонора Рейс-Кьостриц отпътува тая вечер за Гера (Германия).
Според " Локал-Анцайгер " немският император ще се съставлява на сватбата на негово Царско Височество Княз Фердинанд от принц Август-Вилехлм
Гера, същия ден
Тая утрин на 10 часа Негово Царско Височество Княз Фердинанд дойде тук със специфичен влак. Негово Царско Височество беше изказал предпочитание да няма церемониален прием; при все че на гарата бяха излезли да го срещнат принц Хенрих XXVII, регент на княжеството Рейс, командата на гарнизона полк. Белов, обиколен от своя щаб, камергерит декор Люцов и декор Кученбах, адютантите, кметът на Гера и представители на Министерския съвет. Негово Царско Височество се съпровожда от пълномощния министър господин Станчов, от граф Бурбулон, от генерал-адютанта Марков и от граф Кленшан.
Датата е 16 февруари 1908 година, Кобург, същия ден
Тая утрин на 9 часа и четвърт в черквата " Св. Августин " един католически духовник извърши венчалния ритуал на Негово Царско Височество Княз Фердинанд и принцеса Елеонора Рейс-Кьостриц. Негово Царско Височество заставам дълго в черквата, молещ се до идването на годеницата си, която бе заведена пред олтара под звуците на органа от принц Хенрих ХХIV Рейс-Кострицки, принц Хенрих XVIII Рейски и принцеса Доротея Рейска.
Обръща се внимание и на одеждите на Елеонора и Фердинанд - " Годеницата беше облечена в бял копринен тоалет и носеше дълъг воал. Негово Царско Височество беше в българска офицерска униформа и носеше кордона на ордена на Кобургския дом ".
Принцовете и принцесите се наредили отляво и отдясно на олтара. Свещеникът приказва върху оня откъс от посланието на Апостол Павел към Ефесяните, в който се споделя, че брачната половинка би трябвало да напусне татко и майка, с цел да живее при своя брачен партньор. След като се прочете с спокоен глас " Отче наш ", стана разменянето на пръстените. Официални очевидци бяха за Негово Царско Височество Княза - принц Филип Сакск-Кобруг-Готски, а за принцеса Елеонора -Хенрих ХХIV Рейс-Кострицки. На 10 часа всички се завърнаха в Гера.
Гера, 17 февруари, 1908г. / " Волф "
В черквата на замъка " Остерщайн " се извърши венчавката на Негово Царско Височество Княз Фердинанд и на принцеса Елеонора Рейс-Кьостриц по протестантски обряд. От замъка сватбеното шествие се насочи към черквата. Между присъстващите се намираше принц Август Вилхелм, представител на немския император. Принцесата беше в бяла копринена рокля, Князът - носеше униформата на български военачалник. След венчавката стана разменянето на пръстените. Церемонията се свърши с изпяването на една черковна ария.
В замъка поканените дефилираха пред младоженците. След това се даде дине (тържествена вечеря) от 60 куверти на поканените. Улицата от замъка до Гера бяха богато украсени със стълбове, на които висяха гирлянди и се развяваха немски, рейски и български флагове. Вечерта се даде фамилно дине и по-късно е имало представление-гала в княжеския спектакъл, който бе превъзходно декориран с цветя.
Кобург, същия ден/ " Волф "
Техни Царски Височества Княз Фердинанд и Княгиня Елеонора дойдоха тук. Те ще се бавят малко.
В информация от Виена, 4 март, 1908 година / кор. бюро четем:
Императорът одобри на пладне Негово Царско Височество Княз Фердинанд на специфична визита, която търпя половин час. Князът е благодарил на императора за поздравленията, които Негово Величество е изпратил по случай женитбата.
Букурещ, 6 март / Ром. организация отбелязва:
Техни Царски височества българските владетели дойдоха тая вечер тук с Ориент-експреса, който имаше три часа забавяне заради неприятното време. Довечера в двореца се дава фамилно дине, на следващия ден в двореца " Котрочени " ще се даде обяд. Утре вечер в двореца ще има огромно дине.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ