Притча за Ферас и коня
Ферас се върнал вкъщи късно през нощта, само че не бил сам… Бил намерил кон и го водел със себе си.
— Чий е този кон? — попитал го татко му.
— Видях го да обикаля свободно, по тази причина взех решение да го взема със себе си — дал отговор Ферас, а след това попитал дали може да задържи коня.
— Разбира се, че не. Сигурен съм, че в този момент стопаните му го търсят под дърво и камък.
Ферас траял да умолява татко си да задържи коня, само че той не давал и дума да се каже. Позволил конят да остане вкъщи за през нощта, а на сутринта Ферас трябвало да извърши волята на татко си.
Тази нощ Ферас не могъл да заспи… Искал да остане колкото се може по-дълго с животното. На сутринта споделил на татко си:
— Дойде време да върна коня на стопанина му. Но по какъв начин да го намеря? Аз не знам къде живее? — споделил той на сутринта на татко си.
Баща му се усмихнал необятно и рекъл: — Ферас, синко, просто върви след коня. Той ще те води при стопанина му.
Ферас се приготвил за път, само че надълбоко в сърцето си не бил уверен, че постъпва правилно… Искал да задържи коня, само че въпреки всичко направил както му заръчал татко му. Конят търсел вярната посока, като препускал ту наляво, ту надясно, до момента в който стигнал до селото. Когато селяните го видели, се втурнали към него и сърдечно благодарили на Ферас, че им е върнал изгубеното животно. За признателност Ферас получил безценен подарък.
Когато се върнал у дома, бащата го попитал дали е върнал коня. Той кимнал:
— Направих тъкмо както ми сподели и конят ме заведе до дома си — след това се замислил надълбоко и добавил. — Знаеш ли, баща, желая да ти кажа нещо: когато открих коня, доста се зарадвах и се надявах да ми позволиш да го задържа. Но в този момент съм доста по-щастлив, тъй като помогнах на селяните да открият коня си и знам, че ти беше изцяло прав, когато ме накара да го върна.
Баща му се усмихнал и споделил:
— Да, синко, би трябвало да знаеш, че щастието се реализира, като даваш и помагаш на другите. Това осмисля живота ни и го изпълва с обич. Когато си оказал помощ на тези хора, ти си се зарадвал и това е бил първият ти урок. Вторият ти урок е, че си следвал коня и той е намерил елементарно стопанина си. Трябва да одобряваме хората такива, каквито са, и да не се опитваме да ги променяме. Ако искаш другите да те одобряват, първо ти приеми тях. За да те почитат, и ти ги уважавай. Ако искаш да ти се усмихват, би трябвало и ти да се усмихваш. Ако искаш обич, би трябвало да обичаш. Ако вземаш, давай и не очаквай нищо в подмяна.
