Не, не живеем в компютърна симулация
Фенове на паметния филм Матрицата изпаднаха във екстаз от догатката на създателят на Тесла и SpaseX Илън Мъск, че има възможност да живеем в гигантска компютърна симулация.
Ново проучване на физици от Оксфорд, оповестено в списание Scientific Advances потвърждава, че животът и действителността в която живеем не са артикул на компютърна симулация. Учените стигат до това умозаключение, като изследват нова връзка сред гравитационните аномалии и изчислителната трудност.
Шансовете да се намираме в базова действителност са 1 на милиарди
Поддръжниците на симулираната галактика, каквито са Мъск и астрофизикът Ниил деГрас Тайсън, постоянно се базират на възходящата изчислителна трудност на актуалните компютри като удостоверение на опцията действителността да бъде емулирана. Според симулираната галактика, станала известна през 2003 година с помощта на английския физик Николъс Бостром, е доста евентуално напреднала цивилизация да сътвори също толкоз напреднал компютър, който да може да пресъздаде предходна цивилизация, предходна в тази ситуация за нас значи модерна цивилизация, нещо като опит с гигантска виртуална действителност. Нещо като известните през днешния ден компютърни игри с интерактивни симулации на антични цивилизации.
В компютърна симулация ли живеем?
Според новото проучване обаче, да се сътвори такава голяма симулирана галактика просто не е допустимо. Причината е обикновена, просто няма толкоз частици в известната ни галактика, които могат да поддържат мощността на компютър, който е нужен за симулация от подобен великански мащаб.
Екипът от Оксфорд се опита да разбере какво е нужно, с цел да се конструира компютърна симулация, задоволително мощна, с цел да се проявят квантови резултати с доста тела. С други думи тук става дума за физически връзки изискващи голямо голям брой от интерактивни частици. По – тъкмо, учените от Оксфорд са употребявали особеност, известна като квантов резултат на Хол (Hall), употребявайки техника, наречена квантово Монте Карло – изчислителен способ, който употребява инцидентни проби за проучване на комплицирани квантови системи.
Така те схващат, че за тъкмо моделиране на квантовите явления, настъпващи да вземем за пример в металите, симулацията би трябвало да бъде извънредно комплицирана. Сложността се усилва експоненциално, защото броят на частиците, нужни за симулация в цялостен размер, нараства неимоверно. Колкото по-голяма е симулацията толкоз по-голяма мощ от компютъра изисква. Накратко, това физически е невероятно, освен това даже за модел единствено на част от вселената.
Искаш да излезеш от Матрицата? Ето по какъв начин да го направиш в 6 стъпки
„ Да се складира информация единствено за двеста електрона е нужна компютърна памет изискваща повече атоми от съществуващите във вселената. Така не може да се изключи опцията, някои присъщи физически свойства да попречват ефикасните типичен симулации на квантовите системи с доста тела “, пишат учените от Оксфорд.
Това физическо ограничаване е задоволително, с цел да предотврати всевъзможни свръх-интелигентни същества от бъдещето, извънземни или някакви други, да основават такава завладяваща и комплицирана галактика като нашата. Обратно на това, което настояват Мъск и Тайсън, евентуално днешният прогрес в технологиите се дължи на човешкият разсъдък, а не на някаква авансово програмирана действителност на мегалитен корав диск от бъдещето, настояват физиците от Оксфорд.
