От какво се подхранва инфлацията в САЩ и работи ли планът на Фед?
Федералният запас се сблъсква с двойната наклонност на нараснала икономическа интензивност и закъснение на инфлацията след последната промяна на лихвените проценти през юли.
Малко евентуално е този спор по отношение на придържането към обичайните стопански модели да повлияе значително на идното съвещание, на което се чака Фед да резервира актуалните лихвени проценти за цялостна оценка.
Някои настояват, че неотдавнашното внезапно повишение на дълготрайните лихвени проценти замества повишението на лихвените проценти от страна на Фед, което понижава непосредствената нужда от дейности. Този спор обаче може да повлияе на бъдещите решения, като евентуално докара до повишение на лихвените проценти през декември или по-късно въз основа на идните данни.
Конвенционалните модели, свързващи търсенето и предлагането за прогнозиране на инфлацията, може да се окажат изправени пред провокации. Въпреки че индикаторите сочат съвсем нулева разлика в производството, безработицата остава под оцененото от Фед дълготрайно ниво, а стопанската система набъбна доста над своя капацитет.
Показателите за инфлацията обаче се смекчиха. Това слага алтернатива: или растежът би трябвало да се свие, или инфлацията неизбежно ще се увеличи, което ще наложи по-нататъшно повишение на лихвените проценти.
Някои публични лица предизвестяват да не се следват прецизно историческите корелации, като се застъпват за метод, отчитащ изменящата се икономическа динамичност. Те считат, че възобновяване на предлагането и повишението на лихвените проценти от страна на Фед предотвратяват прегряването и евентуалния инфлационен напън.
Скептиците се опълчват на повишението на лихвените проценти само въз основа на постоянното търсене или данните за заетостта. Те изискват доказателства за стабилизиране на инфлацията.
Привържениците на обичайния модел се притесняват от непрекъснати прогнози за намаляваща инфлация, които не се сбъдват. Те имат вяра, че публичните упования за връщане на инфлацията от Фед на 2% ще повлияят върху определянето на заплатите и цените.
Резултатите от пазара на труда ще имат основно значение в този спор. Ако търсенето надвишава капацитета, свитият пазар на труда би трябвало да генерира инфлационен растеж на заплатите. Представителите на Фед ще наблюдават от близко прираста на обезщетенията за третото тримесечие. Въпреки постоянния напредък на заетостта ръководителят на Фед Джером Пауъл не е толкоз угрижен за прекалено свития пазар на труда, базирайки се на последните индикатори за напредък на заплатите, съответстващи на инфлационната цел на Фед от 2%.
В умозаключение, Федералният запас се сблъсква с нюансиран спор по отношение на ефикасността на стандартните стопански модели поради последните събития. Някои се застъпват за внимателен метод, отчитайки изменящата се динамичност на търсенето и предлагането, до момента в който други натъртват на историческите корелации.
Представянето на пазара на труда ще има основно значение при определянето на по-нататъшните дейности, което в допълнение усложнява обстановката.
Основният въпрос остава: Дали актуалната икономическа интензивност съставлява опасност за постигането на задачата на Фед за инфлация от 2%? Смята се,че точно този въпрос ще дефинира бъдещите решения по паричната политика.
