Федералният резерв отново е в окото на бурята. Протоколите от

Федералният запас още веднъж е в окото на бурята. Протоколите от юлската среща демонстрираха ясно несъгласието, което витае измежду членовете на институцията – от една страна, опасенията за инфлация, която може да се окаже по-устойчива от предстоящото поради новите мита, а от друга – паниките, че пазарът на труда към този момент стартира да демонстрира пукнатини. За вложителите това е типичен сюжет на „ стагфлационна алтернатива “, в която няма лесни решения, а неверният ход може да коства скъпо.Повечето членове на Фед виждат по-голям риск в инфлацията, в сравнение с в отслабването на пазара на труда. Това единствено по себе си е показателно, тъй като последните данни сочат внезапно надолу ревизирани стойности на новооткрити работни места. И все пак в протоколите четем, че „ множеството “ остават в лагера на твърдите против инфлацията. Причината – митата, които сега се вкарват, може да не са повишили фрапантно цените още през днешния ден, само че бизнесът ясно е споделил на централната банка: няма да поемем тези разноски сами, ще ги прехвърлим на потребителите.Това значи, че американското домакинство е този, който ще заплати сметката. Историята дава многочислени образци. При комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай през 2018–2019 година в началото резултатът от митата изглеждаше стеснен, само че с времето цените в избрани сегменти набъбнаха осезаемо. Сега, при към този момент изтощени спестявания на семействата след дългия инфлационен цикъл от 2021–2023 година, опцията за бързо прекачване на разноските е още по-опасна.В протоколите се вижда и разделяне – двама членове даже са упорствали за неотложно намаляване на лихвите, нещо, което рядко се случва при съвещания на Фед. Но тяхното мнение остана в изолираност. Не проличава всеобща поддръжка за сходен ход още през септември. Това е и основният въпрос за пазарите – дали Джером Пауъл ще застане зад „ ястребите “, които желаят твърда линия, или ще стартира да отваря малка врата към облекчение на политиката.„ Няколко “ членове на Фед показват терзание от „ настойчиво висока инфлация “ и не считат, че тя ще бъде просто кратковременен резултат. Техният мотив е обвързван със разтърсвания във веригите на доставки и вградените в цените резултати от митата. Тази теза намира исторически аналог в 70-те години, когато шоковете от страна на предлагането доведоха до години на двойноцифрена инфлация и мъчителни рецесии. Разбира се, днешната стопанска система е доста по-гъвкава и глобализирана, само че логиката остава същата – в случай че ценовият напън идва от действителни бариери и разноски, централната банка има стеснен надзор посредством парична политика.Ситуацията се усложнява от политическия подтекст. Само два дни след срещата на Фед бе оповестен отчет за пазара на труда, който сподели надалеч по-слаб напредък на заетостта и даже извънредно огромни проверки надолу в предходните месеци. Това провокира политическа стихия – президентът Тръмп даже освободи ръководителя на Бюрото по трудова статистика, обвинявайки го за неприятните цифри. На този декор алтернативата на Фед става двойна – по какъв начин да отговори на икономическите данни, без да наподобява сякаш се поддава на политически напън.Реакцията на пазарите не закъсня. След слабия трудов доклад деривативните пазари внезапно усилиха залозите за септемврийско намаляване на лихвите. Това обаче не съответствува с формалния звук от протоколите. Затова идващият огромен миг ще бъде речта на Пауъл в Джаксън Хоул. Традиционно там ръководителите на Фед дават стратегическа посока и постоянно точно от това събитие потеглят огромните пазарни трендове.Инвеститорите сега се намират в междинна зона – от една страна, пораства вероятността за криза поради забавящия се пазар на труда и по-високите разноски от митата. От друга – инфлационните опасности лимитират свободата на Фед да работи бързо. Този двоен напън може да докара до висока волатилност в идните месеци. Историята демонстрира, че когато централната банка е разкъсвана сред два противоположни риска, постоянно се стига до закъснели решения. А пазарите не обичат закъснения.С други думи, новите протоколи не са просто отегчителен документ от съвещание. Те демонстрират централната алтернатива на 2025 година – дали да се борим с инфлацията, която може да се окаже по-упорита поради комерсиалната политика, или да спасим забавящата се стопанска система посредством по-ниски лихви. И двете решения имат цена. Но както постоянно, крайната цена ще бъде платена от потребителя – този, който вижда всеки месец сметките си по-високи, а спестяванията си по-малки.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.