Федералният резерв на САЩ отново е на кръстопът – този

...
Федералният резерв на САЩ отново е на кръстопът – този
Коментари Харесай

Фед и епохата на шестте трилиона: когато балансът се превръща в стратегия

Федералният запас на Съединени американски щати още веднъж е на кръстопът – този път не във връзка с лихвите, а на самата архитектура на своята финансова мощност. След години на количествено стягане и редуциране на активи, институцията се изправя пред елементарен, само че предопределен въпрос: какъв брой огромен би трябвало да бъде международният център на ликвидността? Отговорът, както признават даже някогашни членове на борда, е евентуално „ към шест трилиона $ “.На пръв взор това звучи като механически подробност – балансова конструкция, а не политическа тематика. Но зад цифрата стои цялата логичност на актуалния капитализъм. От 2008 година насам Фед не просто контролира пазарите – той ги поддържа живи. След финансовата рецесия, след пандемията и в този момент, на прага на нов цикъл на намаления, салдото на централната банка се трансформира в механизъм за доверие. В свят, в който парите се движат със скоростта на логаритмите, съществуването на „ задоволително “ запаси към този момент е не просто парична политика – това е инфраструктура на сигурността.Фед се пробва да премине от режим на „ изобилни “ към „ задоволителни “ запаси – терминологично разграничение, което крие голяма смяна във философията. Изобилието значи избавление непременно. Достатъчността – равновесие, при което банките имат нужния буфер, само че пазарът носи отговорността за личното си дишане. В момента запасите в системата са спаднали под 3 трилиона $, а портфейлът на Фед към момента надвишава 6 трилиона. Тази композиция наподобява като точката на симетричност, към която Джером Пауъл и екипът му се стремят.Но зад стабилната фасада стои напрежение. Част от шефовете упорстват салдото да бъде сгънат още, тъй че пазарите да възвърнат „ естествените сигнали “ за стрес и ликвидност. Това би означавало връщане към модела на „ нищожни запаси “ – свят, в който банките сами усещат натиска, вместо да разчитат на избавителен механизъм. Привържениците на този метод имат вяра, че по-малък Фед би означавал по-здрав пазар. Но историята от 2019 година – когато краткосрочните лихви избухнаха след прекомерно нападателно стесняване – сподели противоположното.Сегашната среда е надалеч по-сложна. Дълговете са по-високи, а геополитическата неустановеност е по-дълбока. Ликвидността не е просто инструмент – тя е О2. В този подтекст шестте трилиона не са агресия, а стабилизатор. Да се откажеш от тях би било като да спреш генератора по време на стихия, с цел да провериш дали мрежата може да издържи сама.Фед към този момент не е просто страж на ценовата непоклатимост. Той е проектант на доверие. Неговият баланс е новата форма на политическо въздействие – по-тиха от лихвите, само че по-дълбока от думите. В свят, където частният капитал се движи незабавно сред континентите, точно салдото на централната банка се трансформира в последния „ имобилен обект “.Критиците ще кажат, че това е рискова взаимозависимост – че пазарите към този момент не реагират на риска, а на упованието за избавление. И евентуално са прави. Но модерната стопанска система от дълго време не е система на равновесие, а система на следена асиметрия. Ако през XX век властта се измерваше в индустриални мощности, през днешния ден тя се мери в способността да се основава ликвидност.Фед може да спре количественото стягане още този месец и да стартира да реинвестира изтичащите облигации в краткосрочни съкровищни бонове. Това няма да е просто техническа смяна – ще е сигнал, че системата е избрала непрекъснатата поддръжка пред опита с недостига. Оттук нататък дебатът няма да бъде дали салдото е огромен или дребен, а какъв вид непоклатимост купуват тези шест трилиона.Защото, в случай че има нещо, което 2020-те демонстрираха, то е, че стопанската система към този момент не е циклична, а психическа. Фед не просто печата пари, той печата убеденост. А в свят, в който доверието е най-оскъдният запас, това може да се окаже единственият актив, който никой не желае да продаде.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Източник: infostock.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР