За червеите от А до Я
Фауната на Земята ни предлага необикновено многообразие от типове. Някои от тях незабавно приковават погледа ни с големите си размери, красивата си външност или някаква причудлива специфичност, която внезапно ги отличава от другите.
Има обаче и такива измежду тях, които са мъчно забележими от индивида, само че въпреки всичко са спечелили човешкото внимание. Такъв е казусът с червея. В Древен Египет са оповестили най-малкото нисше трипластно животно за свещено. В Древна Елада Аристотел ги нарекъл червата на земята. Самият Дарвин им отредил почтено място в историята на света с изказванието, че слузестите създания изиграли значима роля в международното развиване.
Произход на червеите
С просто устроения си мозък червеите показват поразителни качества. Червеите се числят към разред нисши многочетинести животни и се разделят на три съществени вида: плоски, кръгли и прешленести червеи. Предполага се, че те са предшественик на всички мекотели, членестоноги и бодлокожи.
Многообразието им подсказа дълга еволюция и наличие на Земята, през което са се приспособили добре към разнообразни форми на живот. Болшинството червеи живеят независимо, само че някои са се приспособили към паразитна форма на битие. Те паразитират върху други животни или върху индивида. Към паразитите спадат нормално кръглите червеи, които живеят както във водна среда, по този начин и на сушата. Те са противници на бактериите.
Ще разгледаме по-подробно историята и присъщите особености на непаразитните земни червеи, защото те се оказват ненадейно потребни за индивида и естествената среда.
Устройство на червея
Всички червеи имат издължено тяло, което се състои от сегменти, сходни на дребни гевречета, прилепени компактно едно до друго. Всяка сегментирана част се задвижва от две групи мускули. Първата група е ситуирана под кожата и образува пръстен към тялото на нисшето трипластно. Под този пласт по дължината на червейчето се намира втората група мускули. Животното се движи като разтяга и свива тези противоположни мускулни групи и мести ритмично сегмент след сегмент под формата на вълна.
Ако бъде взет в ръка, се вижда по какъв начин червеят се гърчи и извива. Причината са сетивните му органи, ситуирани по тялото му. Те са съвсем 2 хиляди единствено на една сегментирана част. Чрез тези органи червеят има възприятие за досег, разграничава усети и усеща светлината.
Червеят се захваща за почвата или околната му среда благодарение на дребни влакънца. На всеки от сегментите му има такива четинки, които работят като греблата на лодка. Той гребе с тях във всяка посока, употребявайки един ред власинки, а в случай че бъде изплашен, може да забие единия си край и да прибере незабавно другия.
Когато птица откъсне задния завършек на червея, той просто пораства още веднъж, само че в никакъв случай новопоявилите се елементи няма да надвишат броя на изгубените. Според учените всеки сегмент има дребен електрически заряд и с него червеят възвръща изгубени елементи, до момента в който доближи авансово заложения си общ заряд.
Хилядите сетивни органи и комплицираните мускулни системи са свързани с мозъчния ганглий, който се намира в края на червея, където е устата му. Опитите демонстрират, че с изключение на физически качества червеите имат лимитирани благоприятни условия да запомнят и това им оказва помощ да заобикалят заплахите.
Снимка: pixabay.com На повърхността червеите са слузести и това ги прави отблъскващи за хората. Тази повърхностна специфичност обаче им разрешава да дишат. Те нямат дихателна система. Червеите дишат с цялата си кожа, а за задачата тя би трябвало да е влажна. Тя е пореста като състав и кръвоносните съдове покрай повърхностния кожен пласт поемат кислорода от въздуха или от наситената с О2 вода и отделят въглероден двуокис. Обмяната на газове може да стане единствено през мокра обвивка. Ако червеят изсъхне, той постепенно ще се задуши.
Има и още една специфичност, на която хората стават очевидци постоянно. Когато червей бъде заловен в капан в личния си тунел по време на пороен дъжд, запасите от кислорода във водата бързо се изчерпват и това е причина червеите да излизат на открито при проливен дъжд. Ако останат вътре, те ще се задушат. Ние пък ги назоваваме поради тази специфичност дъждовни червеи.
Видове червеи
На Земята има към 1800 типа червеи. Те обитават всички елементи на планетата като се изключи най-сухите и най-студените. Под саваните на Южна Африка може да се открият единствено 70 червейчета на квадратен метър почва, а в горите на Канада на същата повърхност броят им може да доближи до 700.
Начин на живот на червеите
С изключение на полярните области и пустините, във всички други земния райони могат да се срещнат земни червеи. В целия свят са известни 3 хиляди типа от тях, в Европа се срещат единствено 400 типа като в обработваемите земи се срещат единствено от 4 до 11 типа.
Земните червеи избират глинестите почви. Те са хермафродити и се развиват постепенно, изключение вършат единствено тези в почвата под окапалите листа на дърветата.
През годината се развива единствено едно потомство, което образува най-вече до 8-12 пашкула (яйца). В взаимозависимост от типа си, тези нисши жители на земята живеят от 2 до 8 години. Полово зрелите се познават по гениталното поясче към тялото.
Най-активни са през март и април, както и през септември и октомври. През лятото, в сухото и горещо време доста типове се заравят в по-дълбоките земни пластове и изпадат в положение на инертност.
През по-студените интервали на зимата червеите се отдръпват в незамръзналите елементи на тунелите си и метаболизмът им се забавя мощно. През топлите зимни дни стават още веднъж дейни. Те могат също да мигрират в обработваемите площи от близки необработваеми земи. Миграцията му е до 20 метра годишно.
Хранене на земните червеи
Храненето на земния червей е най-важната част от неговия живот за хората. Червеите се хранят главно с мъртви растителни частици. През нощта те гълтам по тревата елементи, които са се развили по почвената повърхнина и вкарват мъртви растителни частици в тунелите си за авансово храносмилане от почвените микроорганизми за време от 2 до 4 седмици. Земният червей няма зъби и по тази причина не може да яде корени. За да се развие обаче се нуждае от доста хранителни субстанции.
Когато се движат в самата почва, тези дребни животни са като дребни орачи. Проправяйки си път, те ядат тор, почва и гниеща растителност, като отделят голямо количество отпадъчни субстанции. Изчислено е, че в Англия годишно те отделят по 20 това отпадъчни артикули на един хектар повърхност, а към Нил по 2500 тона на хектар.
Храносмилателната система на червея преработва по този начин питателните субстанции, че растенията могат да ги усвояват и по тази причина отпадъчните артикули от тях са потребни за растителните типове, те усилват плодородието. Вредните микроорганизми в почвите умират, откакто преминат през храносмилателната система на червея. Хранейки се, червеите прочистват почвата. Те са съвършената рециклираща машина на природата, тъй като живеят измежду боклуци и създават хранителни субстанции.
Ползи от червеите
Има доста изгоди от червеите. Забележителните качества на червея се употребяват в преправянето на отпадъчни артикули. В Австралия половин милиард червея се употребяват за преправка на отпадни води от компания там. Червеите се държат в специфични отделения и се хранят със свински и човешки тор, смесени със смляна отпадъчна хартия и други органични субстанции. Всеки ден те изяждат количества до 100 % от личното им тегло, произвеждайки богат на хранителни субстанции артикул за растенията, който се продава.
Червеите се употребяват и за храна от хората. Те съдържат същите потребни аминокиселини, които има и в говеждото месо. Червейчетата в изсъхнало положение се състоят от 60 % белтъци, 10 % мазнини, съдържат калий и фосфор. Някъде ги пържат, другаде ги ядат сурови.
Те са храна и за доста скотски типове. Голяма част от морските животни, както и редица сухоземни типове се хранят или главно с тях, или са част от менюто им.
Някои обстоятелства за червеите
Гигантският австралийски дъждовен червей може да стигне метър и половина дължина. Той е заплашен скотски тип.
Червеите гребат почвата с власинките си като с гребла.
Тези нисши животни обезпечават плодородието на почвата.
Земните червеи аерират почвата и усъвършенстват просмукването на водата в нея.
Те са съвършен биоконтрол от природата. Подпомагат по-доброто асимилиране на въглерода и ограничение на парниковите газове, с което оказват благотворно въздействие върху измененията на климата.
