Фашизмът в България, Европа и света е без право на

Фашизмът в България, Европа и света е без право на давност!

Това съобщи от парламентарната естрада в декларация от името на парламентарната група на БСП-ОБЕДИННЕНА ЛЕВИЦА доцент Наталия Киселова.

С акт на Организация на обединените нации, 27 януари е избран за интернационален ден за отбелязване на жертвите на Холокоста. Честването показва нашата принадлежност към актуалната човешка цивилизация, уточни тя.

И в словото си напомня поговорка на Хитлер, отразяваща философията на расизма: „ Светът не е за малодушните раси… “

Фашистките и полуфашистките страни се стремят към незаслужено неравноправие, споделя някогашният началник на Народното събрание.

Ето и цялостния текст на декларацията на ПГ БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА:

Вчера, 27-ми януари, отбелязахме един печален ден за възпоминание на жертвите на Холокоста. На 27 януари 1945 година е освобождението на един от най-ужасяващите немско-фашистки концлагери - Освиенцим (Аушвиц) - Биркенау. Лагерът е освободен от Червената войска. Третият райх е едно 12-годишно празненство на антихуманизма, противоправовостта и антиконституционализма.

С акт на Организация на обединените нации, 27 януари е избран за интернационален ден за отбелязване на жертвите на Холокоста. Честването показва нашата принадлежност към актуалната човешка цивилизация. Денят е отдаден на антифашистката битка, тъй като отрицанието на Холокоста и на расизма е вградено в темелите на актуалната ни цивилизация.
Важно е и през днешния ден, и в идващите дни, когато си спомняме тази дата, непрекъснато да мислим за опитите закононарушенията на Хитлеровия режим да бъдат омаловажени и даже някак оправдани. Именно по тази причина би трябвало непрекъснато да ги припомняме.
Днес по улиците на европейските градове рядко маршируват хора с кафяви униформи. Кафявите хрумвания обаче, се утвърждават, безшумно, незабелязано, омешани в огромното бърборене, което заличава границата сред жертва и главорез. Фашизмът е най-чудовищната политическа теория, която човечеството сътвори.

От къде стартира всичко?

През 1918 година Кайзерова Германия губи Световната война. В страната се разпростира мощна политическа рецесия. Германия се републиканизира и радикализира. Избуяват десни, извънредно десни и реваншистки организации. В една от тях, своето място намира и ефрейтор Адолф Хитлер. По-късно той ще се показва за първостроител на своята Немска националсоциалистическа работническа партия.
По един пределно демагогски метод националсоциалистите – членове на една ултрарасистка, първоначално малобройна партия, се пробват да изградят мост към работническите класи, подменяйки социално-политическата битка с расова такава. Тази измама коства скъпо на народите по-късно. Немският народ се подведе по милитаризма. Плати голяма цена, само че и доста други нации също я платихме.
Хитлеровият режим е самобитен връх в политическата измама. Той идва на власт с извънредно дясна, ултраелитарна политическа теория. Първият закон на профашисткото болшинство, импортиран в Райхстага се именува Закон за унищожаване на бедите на народа и страната, именуван още позволителен закон. С него се заличават съществени цивилен права, прокламирани във Ваймарската конституция, която към 1933 година е една от най-демократичните в света. Войната против Ваймарската конституция е политико-правен гръбнак на Хитлеровата политика през идващите 12 години.

Да напомним една поговорка на Хитлер, която отразява философията на расизма: „ Светът не е за малодушните раси… “. Още през 1922 година, в първата стратегия на Националсоциалистическата партия е записано, че „ поданството ще се дефинира от произхода “. По-късно националсоциалистическата теория афишира, че „ евреите не са жители на Райха и затова нямат право да гласоподават “. Исторически връх на немския расизъм е Конференцията край Ванзее. В една първокласна вила в изискванията на безспорна секретност петнадесет участници – с висши чинове от ГЕСТАПО и държавни топ специалисти през януари 1942 година, разискват хрумвания и детайлни проекти за „ дефинитивно решение на „ Еврейския въпрос “. За няколко часа там се обобщават хрумвания и визии за избиване на цялата европейска еврейска общественост. След всеобщото изтребване, осъществено от османските и турските управляващи над арменската общественост, хитлеризма осъществя насилствена депортация и най-мащабното изтребване на една етнорелигиозна група.
През последните три десетилетия в България, както и в цяла Източна Европа, се води неотклонна, по предписание лицемерна война против конституционализма. Успешните старания за дискредитация на правовата страна са злополучие, въодушевено от култа към неравенството. Свръхконцентрацията на благосъстоянията в дребен брой ръце унищожава националното единение. Фашистките и полуфашистките страни се стремят към незаслужено неравноправие.
35 години все на някой му пречат демократичните правила на нашата Конституция от 1991 година, а те би трябвало да се пазят.

Да напомним и още нещо. През 1933 година левите партии в Германия, в оня исторически момент, са затънали във вътрешни битки, до момента в който Хитлер се устремява към властта. Какво се случва след това е всеобщо известно.

Фашизмът в България, Европа и света е без право на давност!