Ерик-Еманюел Шмит кани на карнавал с животни
Фантазия в рими на Ерик-Еманюел Шмит, провокирана от шедьовъра на Камий Сен-Санс „ Карнавалът на животните “, господства в читателското царство тези дни. От щемпел излезе едноименната книга на писателя, отдадена на музикалната сюита на огромния френски композитор. Тя излиза за първи път в България с истинските си илюстрации, дело на изтъкнатата костюмографка и художничка Паскал Борде, и в превод на Валентина Бояджиева. Томчето с твърди корици е осъществено от издателство „ Лист “.
Мнозина знаят, че първата обич на огромния публицист, чиито книги са преведени на 48 езика, е точно към музиката. Той свири на пиано от 9-годишен и детската му фантазия е да стане композитор. Един ден обаче майка му го води на зрелище на „ Сирано дьо Бержерак “ с Жан Маре и от този момент театърът се трансформира в негова пристрастеност, а упоритостта му е да бъде публицист.
С днешна дата пиесите му се радват на топъл банкет, както от публиката, по този начин и критиците. Три пъти е удостояван с премия „ Молиер”, има и Гран при за спектакъл на Френската академия. Пиесите му се играят допълнително от 50 страни. Сред най-обичаните от тях са „ Господин Ибрахим и цветята на Корана”, „ Енигматични вариации”, „ Развратникът”, „ Оскар и розовата дама”, „ Хотел сред тоя и оня свят”.
„ Писателят, в който се трансфорах, е населяван от носталгията по музиканта, който оставих след себе си. Ако мога да изкарам един ден без да пиша или чета – рядко – в никакъв случай не го оставям да свърши без да чувам музика. „ Да чувам “, значи да основа празнина в себе си, която да бъде завладяна от музиката. Поддържам непрекъснат разговор с музиката, изкуството, което слагам над всички останали. Търся я в изреченията си, предлагам ѝ изреченията си в ария или опера, или си изобретявам книги, с цел да се чува по-добре “, признава в изявленията популярният създател.
Първата среща на Ерик-Еманюел Шмит с творбата на Сен-Санс е в юношеските му години. Открил я в акомпанимент на разнообразни рецитирани текстове, които основават връзка сред обособените мюзикални пиеси. „ И въпреки тези мнения да ме развеселяваха, те не добавяха нищо към музиката и не ме улесняваха при слушането ѝ “, изяснява писателят в предисловието на книгата си.
„ Текстът, който ви предлагам, в действителност споделя история, само че история, която, вместо просто да съпровожда нотите, кара ушите да се отворят, с цел да ги чуят по-добре. Музиката не показва света като картините, фотографиите и киното, тя има личен живот и свое изключително очарование; при все че може да се забавлява да възпроизвежда детайли от природата – реването на магарето, кукуригането на петела или кукането на кукувицата. Може да предлага форми, придвижвания, цветове, или пък да се подиграва с остарели мелодии, като ги трансформира в костенурки, слонове и динозаври. “
Според създателя си книгата ще заинтригува и децата, и възрастните, тъй като ги повежда на странствуване из закачливата и поетична глава на един музикант.
Мнозина знаят, че първата обич на огромния публицист, чиито книги са преведени на 48 езика, е точно към музиката. Той свири на пиано от 9-годишен и детската му фантазия е да стане композитор. Един ден обаче майка му го води на зрелище на „ Сирано дьо Бержерак “ с Жан Маре и от този момент театърът се трансформира в негова пристрастеност, а упоритостта му е да бъде публицист.
С днешна дата пиесите му се радват на топъл банкет, както от публиката, по този начин и критиците. Три пъти е удостояван с премия „ Молиер”, има и Гран при за спектакъл на Френската академия. Пиесите му се играят допълнително от 50 страни. Сред най-обичаните от тях са „ Господин Ибрахим и цветята на Корана”, „ Енигматични вариации”, „ Развратникът”, „ Оскар и розовата дама”, „ Хотел сред тоя и оня свят”.
„ Писателят, в който се трансфорах, е населяван от носталгията по музиканта, който оставих след себе си. Ако мога да изкарам един ден без да пиша или чета – рядко – в никакъв случай не го оставям да свърши без да чувам музика. „ Да чувам “, значи да основа празнина в себе си, която да бъде завладяна от музиката. Поддържам непрекъснат разговор с музиката, изкуството, което слагам над всички останали. Търся я в изреченията си, предлагам ѝ изреченията си в ария или опера, или си изобретявам книги, с цел да се чува по-добре “, признава в изявленията популярният създател.
Първата среща на Ерик-Еманюел Шмит с творбата на Сен-Санс е в юношеските му години. Открил я в акомпанимент на разнообразни рецитирани текстове, които основават връзка сред обособените мюзикални пиеси. „ И въпреки тези мнения да ме развеселяваха, те не добавяха нищо към музиката и не ме улесняваха при слушането ѝ “, изяснява писателят в предисловието на книгата си.
„ Текстът, който ви предлагам, в действителност споделя история, само че история, която, вместо просто да съпровожда нотите, кара ушите да се отворят, с цел да ги чуят по-добре. Музиката не показва света като картините, фотографиите и киното, тя има личен живот и свое изключително очарование; при все че може да се забавлява да възпроизвежда детайли от природата – реването на магарето, кукуригането на петела или кукането на кукувицата. Може да предлага форми, придвижвания, цветове, или пък да се подиграва с остарели мелодии, като ги трансформира в костенурки, слонове и динозаври. “
Според създателя си книгата ще заинтригува и децата, и възрастните, тъй като ги повежда на странствуване из закачливата и поетична глава на един музикант.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ