Фердинанд Порше – лудият учен, който изпревари времето си с век
Фамилията Порше е известна. Разпознава се под формата на редица суперавтомобили, преглежда се като документ за качество, скорост и естетическа автомобилна хубост. Преди да се появи именитата автомобилна марка, която ще направи възторг в Льо Ман (и до през днешния ден държи върха за най-вече извоювани състезания) Фердинанд има редица сполучливи инженерни планове. И до момента в който светът приказва с особена респект за хора като Едисън и Тесла, Порше като че ли остава някъде обратно със своите коли. Постиженията му, въпреки и да изпреварват събитията с към 100-150 години, през днешния ден са леко забравени или пропуснати.
Историята на дребния Фердинанд стартира на 3 септември 1875 година в Масердорф, Австрия. От най-ранна възраст Фердинанд обръщал изключително внимание на електричеството, другата пристрастеност са колите, изключително откакто татко му бил тенекиджия и постоянно двамата прекарвали много време. На 18-годишна възраст към този момент бил видян от компанията Bela Egger & Co. Същата по-късно ще бъде прекръстена Brown Boveri – през днешния ден е известна с развиването на електрически мрежи, роботика и доста други. Работата била добре платена, само че любознанието на момчето било голямо и щом свърши работният ден, Порше отивал в Имперското техническо учебно заведение в Райхенберг.
Интересното е, че даже и да не получава тапия за инженер, един от първите му планове е основаването на електромотор за задвижване на автомобил. Днес автомобилната компания Porsche разполага с 918 Spyder – същински шедьовър, който употребява невероятна хибридна мощ. Лонер-Порше се задвижвал с два електромотора, а цената на тази историческа иновация е феноменална, изключително във време, в което петролът не е гледан под микроскоп и рядко някой се вълнувал от фактори като междинен разход.
Интересното е, че още тогава моделът бил приспособен за надпревари, само че Порше просто изпреварил епохата, едвам 100 години по-късно стартира да се приказва за Формула Е. Първият електрически автомобил бил факт, само че Фердинанд желал да бъде първи и с други автомобилни достижения, по тази причина заложил на идващия си огромен план – хибридът. И тъй като липсвали задоволително надеждни скоростни кутии за колите, младият инженер решил да създаде системата за локомотиви. От електрическите автомобили се продават към 300 модела и са създадени даже рейсове.
Със скорост от 56 км/ч, машините даже съумели да счупят няколко локални върха за скорост. Порше стартира да се състезава и печели премия през 1905 година за най-впечатляващи инженерни решения. Съдбата ще го срещне даже с Франц Фердинанд по време на военната работа. Младият Порше става негов персонален водач, само че не на шофьорското място, когато Фердинанд е убит. По това време стартира да кипи и една нова пристрастеност – високите скорости. До 1922 година брилянтните хрумвания на конструктора се трансформират в победи – спортните му коли печелят 43 от 53 вероятни надпревари. С този триумф, Фердинанд залага своята последваща забавна цел – националната кола. В този интервал колите са разкош за богатите, а той желае да даде шофирането на всеки човек. Идеята въпреки всичко не подхожда на Даймлер и през 1929 година двете страни ще се разделят. Малко след огромната меланхолия идва време за основаването на лични планове.
През 1931 година Порше се открива в Щутгарт и отваря вратите на своята дизайнерска и консултанстска компания за мотори и коли. С малко финансова поддръжка предлага работа и на някои от своите положителни другари, с цел да стартират първата стъпка към основаването на гигантска автомобилна компания. Сред определените бил и синът Фери Порше, който от най-ранна възраст се отглежда с любовта към механиката. Със свободата в свои ръце, Фердинанд бързо почнал да работи върху основаването на дребна градска кола за всеки. Машината през днешния ден е позната като, само че преди да стане факт ще изтече доста вода. С финансовата рецесия на хоризонта, съвсем никой не можел да влага дълго време в прохождащата новооткрита компания. В тези тежки времена се ражда и именития Автомобилен съюз, където с общи сили се събират марки като Audi, DKW, Horch и Wanderer.
Изпълнителният шеф барон Клаус декор Йорцен имал потребност от модел за представянето на автомобилното ревю в Берлин и надлежно се доверил за следващ път на своя добър другар и измъчен създател на автомобилна компания. Това дало и толкоз нужния финансов въздух на Фердинанд да стартира да работи, само че напиращата война доста бързо щяла да промени проектите на конструктора. Както се досещате, новото амплоа също е тъкмо толкоз сполучливо, колкото са и автомобилит. Раждането на не е изключително елементарно начинание, изключително откакто Tatra завежда правосъдни каузи за копирането на системата за въздушно изстудяване, предопределена за коли с мотор в задната част.
Под натиска на Хитлер, Фердинанд кандидатствал за немско поданство (премахвайки „ нечистите “ фамилни връзки) и доста скоро получил цялостен достъп до всички вероятни чинове. Той е регистриран в Национал Социалистическата Немска работническа партия, също така е и член на SS. Дори има няколко съществени армейски чина по време на войната. Много скоро немските инженери ще нарекат някогашния авто конструктор – вманиачен академик. През 1942 година стартира създаването на танкове – пазарът на коли не бил толкоз вкусен.
Войната свършила и заводите трябвало да се преквалифицират още веднъж, този път за произвеждане на коли. Бившият конструктор бил помолен да продължи работата си за Volkswagen във Франция и по този начин да изплаща военни репарации. В един миг даже бил потърсен за консултация по създаването на нов модел Renault 4CV, само че тов бързо се разрастнало като доста сериозен спор и шефът (бивш участник във войната) бързо намерил причина да откаже асистенцията. На 15 декември 1945 година управляващите го арестуват автомобилния конструктор като военнопрестъпник. Докато той прекарва 22 месеца в пандиза, синът му продължава с всички опити да задържи компанията и да я резервира.
Порше е освободен откакто потвърждава, че при него не са работили военнопленници. Впрочем точно синът Фери Порше съумява да наложи компанията като авто производител и освен като дизайнер. Животът на инженерът, лудият академик, почитателят на високи скорости и основателят на националната кола, завършва през 1951 година на 75-годишна възраст. Макар и да не съумява да извърши всички софтуерни провокации, Фердинанд оставя на света доста съществено завещание – децата си. Фамилията продължава делото на татко си и през днешния ден можем да забележим редица инженерни решения, както и съществено количество трофеи в автомобилния спорт. И всичко това стартира единствено като една пристрастеност!