Фалшивата невзискателност е по-коварна от безграничното самочувствие.

Признавам, че скромността може да е върха на елегантността. Искрено скромният човек е въплъщение на човешкия лукс, който постоянно остава противопоставен на вулгарното самовлюбване. Опростено казано, скромните хора са тези, които имат по-безлична самокритика, заобикалят да притеглят внимание към себе си, дейностите им са сдържани и смирени. Чакай, чакай.. И аз желая нещата да са елементарни, а не хората, само че нещата са съразмерно елементарни по отношение на това, какъв брой е лекомислен човек. Водата може да носи лодката, само че може и да я преобърне. В този ред на мисли

скромността е качество, което може те понесе към триумфа, само че може и да те завлече към дъното на безличността или нарцисизма.

За скромните, както за умрелите, се споделят единствено хубави неща или нищо, тъй като тези хора просто са си такива. Дали обаче при скромните това качество изпъква толкоз блестящо тъкмо тъй като се пазят от хубави приказки за триумфите си,  или се опасяват от неприятни такива, когато ги заслужават?

Одеждите на скромността не са наложително изкушаващо привлекателни, тъй като тя има способността да се разраства, с цел да омаловажава както персоналните достижения, по този начин и непознатите. „ Скромността краси индивида “, до момента в който не се вгледаш в нея. Тогава ще видиш, че по-честото й проявяване съставлява симулирана версия, която е изискана форма на фукане.

Скромността е надеждно помагало, суетна украса на незначителност, която удовлетворява персоналния егоизъм.

Не съм й разрешавала да се отнася за мен и се надявам това в никакъв случай да не се случи, тъй като е най-безплодната форма за създаване на имидж, липса на откровеност и втълпяване, че те бива във всичко, когато не ставаш за нищо. Няма нищо по-измамно от привидната невзискателност. Зад нея нормално се крие неуважение на непознатото мнение, липса на качества. Защото скромните хора смаляват триумфите си, тъй като не биха позволили да приказват за неуспехите си.

Скромността е за хора не които нямат други качества, а които не могат да се радват на тези качества и подследствията от тях.

Научени са да моделират визиите за морал, триумф и честност, като прибягват до това пристойно проявяване на суетата. От най-дребните неща най си проличава.

Преобразила си се образно и, когато те обсипват с похвали, въздъхваш, говорейки за кусурите си, вместо откровено да споделиш удовлетворението от забележимата смяна. Не искаш да го натрапваш в лицето на индивида, който ти споделя право в очите, че го вижда? Или е фасон за още един комплимент…

Шефовете се досещат какъв брой си незаместим във компанията, получаваш покачването, за което си мечтал толкоз време, само че вместо да споделяш щастието си, го прикриваш зад непрекъснатите недоволства по какъв начин след него са те натоварили с планини от задания.  Премълчаваш мотивацията си, методите да се подготвяш прецизно и всичко, което си преодолял, с цел да достигнеш въпросната позиция. Тъпо е, тъй като си проличава какъв брой се кефиш на триумфа си, и всичките ти достижения бледнеят зад непрекъснатите съображения да не ти завиждат.

Ако не споделяш опита си след реализиран триумф, тъй като се страхуваш от завистливи очи, то ти се превръщаш в самовлюбена хранилка за привидна невзискателност.

Вероятно си прав, тъй като превъзходството води до изолираност. Хората в действителност завиждат и от тази изолираност ще се нуждаеш, в случай че не искаш да си просто скромна маска, заобиколена от завистници. Фалшивата невзискателност е по-коварна от безграничното самочувствие, тъй като то най-малко е откровено, а тя е подмолна.

Успешният човек може да си разреши да не е ненужно непретенциозен или хвалещ се пред тези, които устояват на естествените му пориви, описващи възвишенията и спадовете в живота.

През всички стадии на развиване в живота на човек ще съществуват неща, които той би трябвало да бъде, само че които няма да успее да е. Унищожително за развиването е да се осланяш на скромничене, когато то няма място там където всички виждат триумфа ти, а ти се опитваш да го прикриеш, премълчиш и по този метод го превръщаш в още по-бляскаво и дразнещо достижение.

По-добре е да ти липсват качества, в сравнение с дребното такива, които притежаваш, да не съумяваш да използваш по предопределение. Това води до безсъдържателност, която не заслужава опрощаване. Затова ти избираш дали да си естествено непретенциозен, неестествен, потаен или свободен.