След 10 години няма да има гора в Атика заради пожарите
Факторите, съдействали за бързото разгръщане на пожара в Североизточна Атика, както и аргументите, заради които районът е подложен на тестване съвсем всяко лято от огромни пожари, изясни професорът по ръководство на естествени бедствия Ефтимиос Лекас.
" Имаме работа с неповторим пожар, който еволюира от горски в градски. Някои фактори способстваха за това, като безспорната суша. Имахме дълъг интервал без дъжд, тъй че влагата в гората е съвсем нулева. Освен това, имахме гъста гора, която имаше доста огромни количества гориво. Третата причина е, че имахме работа с бурни ветрове, които доближиха пориви от 7 и 8 бофорта, всъщност резултат от продължаващата климатична рецесия ", изясни той, представен от кореспондента на Bulgaria ON AIR в Гърция Силвия Станчева.
" Четвъртият фактор, той е основен, е морфологията на почвата. Пожарът е тръгнал от Варнавас, където имаме възходящи течения заради южната река Евбой. Имаме резултата на комина, където огънят е бил захранван към върха на планината и по-късно имаме морфологични градиенти на юг, т.е. към Пентели. Многостранен релеф, който улесни бързото разпространяване на огъня. Отново резултатът на комина проработи и подхрани огъня, който набра огромна скорост. Когато огънят пресече границата на Пентели, той в действителност доближи Неа Пентели, Врилисия, Халандри, Патима ", разяснява господин Лекас.
По думите му температурата на околната среда се е повишила до към 650 градуса по Целзий.
" Това установихме от разтопяването на алуминиевите джанти на автомобила. Алуминият се топи при 650 градуса. Следователно имаме микроклимат, който се разви вътре в градивните блокове, сътвори възходящи ветрове и вихри, а в границите на завихрянето също имахме безконечен брой обекти, хванати в капан, които паднаха на задоволително разстояние от характерния фокус на огъня. Отсега нататък не би трябвало да губим нито едно дърво в Атика, акцентира професорът по ръководство на естествени бедствия в гръцкия народен университет в Атина.
По думите му е нужна е преправка на оперативните проекти и актуализация въз основата на новите данни.
" Останалата повърхност в границите на Атика е почти 1 000 000 акра. Необходимо е доста внимание. Предлагам основаването на взаимен комитет в района на Атика, който да се състои от полеви учени и от оперативни хора. Ако продължим да губим дървета, след 6-10 години няма да има гора в Атика ", уточни проф. Лекас.
" Имаме работа с неповторим пожар, който еволюира от горски в градски. Някои фактори способстваха за това, като безспорната суша. Имахме дълъг интервал без дъжд, тъй че влагата в гората е съвсем нулева. Освен това, имахме гъста гора, която имаше доста огромни количества гориво. Третата причина е, че имахме работа с бурни ветрове, които доближиха пориви от 7 и 8 бофорта, всъщност резултат от продължаващата климатична рецесия ", изясни той, представен от кореспондента на Bulgaria ON AIR в Гърция Силвия Станчева.
" Четвъртият фактор, той е основен, е морфологията на почвата. Пожарът е тръгнал от Варнавас, където имаме възходящи течения заради южната река Евбой. Имаме резултата на комина, където огънят е бил захранван към върха на планината и по-късно имаме морфологични градиенти на юг, т.е. към Пентели. Многостранен релеф, който улесни бързото разпространяване на огъня. Отново резултатът на комина проработи и подхрани огъня, който набра огромна скорост. Когато огънят пресече границата на Пентели, той в действителност доближи Неа Пентели, Врилисия, Халандри, Патима ", разяснява господин Лекас.
По думите му температурата на околната среда се е повишила до към 650 градуса по Целзий.
" Това установихме от разтопяването на алуминиевите джанти на автомобила. Алуминият се топи при 650 градуса. Следователно имаме микроклимат, който се разви вътре в градивните блокове, сътвори възходящи ветрове и вихри, а в границите на завихрянето също имахме безконечен брой обекти, хванати в капан, които паднаха на задоволително разстояние от характерния фокус на огъня. Отсега нататък не би трябвало да губим нито едно дърво в Атика, акцентира професорът по ръководство на естествени бедствия в гръцкия народен университет в Атина.
По думите му е нужна е преправка на оперативните проекти и актуализация въз основата на новите данни.
" Останалата повърхност в границите на Атика е почти 1 000 000 акра. Необходимо е доста внимание. Предлагам основаването на взаимен комитет в района на Атика, който да се състои от полеви учени и от оперативни хора. Ако продължим да губим дървета, след 6-10 години няма да има гора в Атика ", уточни проф. Лекас.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ