От Газа, през Сирия, та до разширяване през Баку на Авраамовите споразумения
На конгрес „ Срещите на века на Турция ” в Истанбулския конгресен център Ердоган споделя „ нищо от Сирия до Газа, от Персийския залив до спора в Украйна не може да стане без присъединяване на Турция ”.
А дали Анкара изнася мир и непоклатимост по света, както твърди турският президент, е различен въпрос. За Ердоган страната му обезпечава бъдеще, в което никое потомство не е пропиляно и мирът, сигурността и просперитетът доминират в цялата турска география. Всъщност не излиза наяве до каква степен стига турската география, само че е реалност, че в Анкара доста деликатно наблюдават процесите по света и намират метод да се вклинят в събитията.
Именно по тази причина е мъчно да се преглътне изявление на Нетаняху, който декларира, че „ нито турски войски, нито турски компании ” ще бъдат позволени в Газа. Съгласно проект на Тръмп Турция би трябвало да взе участие в следвоенната работна група за Газа, а Хамас изиска турски военни сили да бъдат настанени там като гаранция за сигурност. Тел Авив приема това за „ опасност ”, макар че Тръмп бил застанал на страната на Ердоган в този случай. Нетаняху изрично се опълчва на влизането на турски войски в Газа и е определил тази позиция за „ алена линия ” за Израел.
Независимо, че в Шарм ел-Шейх, Египет, на 16 октомври е показан проекта на Тръмп за Газа и там е конкретизирано наличието на Турция измежду интернационалните сили, които ще бъдат ситуирани в анклава. Уточнено и при срещата за завършек на военните дейности в Газа на Тръмп с Ердоган в египетския курорт. В турските медии изтичат информации за паниката на публични лица във Вашингтон по отношение на изявленията на Нетаняху, тъй като това несъмнено може да провали реализирането в цялост на проекта на Тръмп.
Тел Авив предпочитали Турция и Катар да се ангажират единствено с цивилен и филантропични функционалности като даване на помощ. Нямало потребност от присъединяване на тези страни в Газа, тъй като ще получават политическо въздействие, ще засилят връзките с Хамас и това ще „ заплаши ползите за сигурност на Израел ”. Според Нетаняху „ всяко турско и катарско наличие е директна опасност за израелския суверенитет и районната непоклатимост ”. От своя страна вицепрезидентът на Съединени американски щати Ванс при срещите си в Тел Авив тези дни изрично споделя, че „ няма да оказваме напън върху Израел за разполагане на задгранични сили в Газа ”.
И още, че „ няма да притиснем Израел ”. Въпросът остава провесен, само че Анкара не обича да си оставя коня в реката. Близкият изток, в това число Газа, са приоритет във външната ѝ политика.
Но приоритет е и обстановката в Сирия. Опасенията, че в Сирия ще бъде прибавен моделът от Ирак след 2003г принуждава Анкара да акцентира при всички срещи на свои представители отвън страната, че „ иракският модел няма да проработи в Сирия ”. За Турция единствено кръгове близки до организациите на сирийските кюрди и ПКК се пробват да запазят този модел на дневен ред и в Сирия.Твърдят, че Израел е водещата измежду тези сили.Но имало и други сили зад Израел, които „ тънко, без афиширане поддържат този дневен ред ”.
Целта е да се откри районно държавно управление в популации с кюрди район на Сирия, сходно на обстановката в Ирак.Това е модел на районно ръководство, който е самостоятелен във вътрешните работи, зависещ на централно ръководство във външен проект, има лични въоръжени сили и споделя естествените запаси съразмерно на популацията. Точно този модел е прибавен след западната инвазия в Ирак през 2003г. Според Анкара този модел е неупотребим за Сирия в доста връзки. Има демографски разлики, тъй като в Иракски Кюрдистан популацията е най-вече кюрдско, а в регионите с кюрди в Сирия живеят и много араби.
Турците настояват, че Ракка, Дейр ез-Зор и Хасеке са арабски градове, само че там се разпореждат сирийски кюрди. Един тип в Сирия няма обединен кюрдски пояс, което се оспорва от самите кюрди. Пък и до каква степен това е съображение да се твърди, че е спънка за основаване на самостоятелна част от Сирия е противоречиво. Защото в Иракски Кюрдистан живеят и асирийски, туркменски, язидски и други етнически групи, което не е спънка за независимо ръководство. А кюрди в Сирия има и в Дамаск, и Алепо. Да се акцентира ролята на Барзани, който Анкара финансира дълги години, за реализиране на автономност на Иракски Кюрдистан /още през 1970г с поддръжка на Англия, Съединени американски щати и Израел/ също не е кой знае какъв аргумент.
Но е реалност, че сегашният Иракски Кюрдистан има легитимност въз основа на съглашението от 1970г и настоящето държавно управление в столицата Ербил е основано след войната в Персийския залив през 1991г от Съединени американски щати. На правилото „ разделяй и владей ”. Никога не се знае по кое време ще потрябва за напън тъй наречените кюрдски въпрос.
Анкара смята, че сирийските кюрди като цяло са под въздействие на ръководещите в Дамаск, а Турция има съществена роля за слагане на новото държавно управление под нейния личен чадър. За Анкара организацията на сирийските кюрди YPG е клон на ПКК и това е осъществено още през 2003 година. Властта им се официализира след загубата на надзор от страна на Асад над границата с Турция след 2011 година
Турците несъмнено разчитат, че в този момент не е 1991г, нито 2003-та, когато Съединени американски щати се намесват едностранно и са се пробвали да открият собствен ред със мощ. Още повече, че нито Русия, нито Турция, да не приказваме за Ирак и Иран, не са се отдръпнали от района пред американските начинания. Това твърди и Джеймс Джефри, някогашен дипломат на Съединени американски щати в Анкара, който е бил формален представител и за Сирия, и за Ирак. Каквото и да се споделя, този въпрос е прекомерно мъчителен за Турция и той постоянно участва в анализите и прогнозите на специалисти, институции и медии в страната на Ердоган.
Но в последно време вниманието е ориентирано и към неотдавнашната среща на Тръмп с Вартоломей, където са обсъждани тематики за „ религиозната независимост и позицията на православния свят ”. Турците назовават Вартоломей „ патриарха от Фенер ”, само че не пропущат да посочат, че времето за срещата е определено преднамерено и е „ обръщение към евангелската база във вътрешната политика на Съединени американски щати ”. Подготвеният законопроект е необвързващ, само че обслужва „ политиката на меката религиозна мощ на Белия дом ”. А законопроектът в действителност е импортиран в Конгреса на Съединени американски щати и изброява Турция измежду страните, „ които подценяват религиозните ограничавания ” т.е. религиозната независимост.
Де го чукаш, де се пука! Явно напън върху Анкара поради други нейни решения, които не харесват на Вашингтон. Затова се цитират и компликации при „ приемане на позволения за престояване на религиозни малцинства ”.Възниква въпрос за какво православието още веднъж е тематика за разговор или просто за разглеждане и то с присъединяване на Вселенския патриарх Вартоломей?
В тази връзка интерес съставлява и идната Европейска равинска конференция на 3-6 ноември в Баку, Азербайджан, която се финансира от Бавария и Израел. Фокусът на конференцията са Авраамовите съглашения. Равини от Съединени американски щати, Израел и Европа ще са в Баку за създаване на „ пътна карта за задълбочаване и разширение на съглашения сред няколко арабски страни и Израел ”. Алиев също ще приказва на конференцията, която е част от тъй наречените междурелигиозен разговор. А има информации, че Азербайджан ще е измежду страните, които ще подпишат Авраамовите съглашения. Конференцията ще се управлява от равин Голдшмит, който е бил основен равин в Русия до 2023г, само че Москва го е присъединила измежду тези, които получават пари от чужбина и той предпочел да напусне страната.
В Анкара пишат, че „ евентуално не е желал Русия да следи разходването на парите, които е получавал от непознати страни ”. После е обвинил Путин в „ властнически темперамент ” и е посъветвал евреите да изоставен Русия. Има негови изяви, които са подкрепени със фотоси на Путин, Ердоган и Раиси, които той назовава диктатори. Тези, които поддържат Хамас и са властнически режими.
Тук е редно да се напомнят думи на Том Барак, дипломат на Съединени американски щати в Анкара, който декларира „ единствено си помислете по какъв начин Турция, Израел, Персийският залив, Сирия, Ливан, Ирак, Йордания, Азербайджан, Армения дружно се комбинират и основат най-могъщия район на света. А за какво не ”. Чрез Авраамовите съглашения, които към този момент са подписани от Судан, Мароко, ОАЕ и Бахрейн.
С една дума –междурелигиозната дипломация сплотява равини, имами, духовници оттатък националните и публични граници. Значи не стигат районните войни. Ще има и религиозни ли? Защото такива обединявания надали ще се одобряват безпроблемно от страни с изразен суверенитет и непреклонност към самостоятелност и своя си цивилизация.Какво ли още го чака светът през днешния ден?
