Паника на бързи обороти
Георги ЧАНКОВ
Любимата на всички европейци баба кацна на летището в Пловдив след час и нещо обезверени опити на Баширов и Петров да ѝ счупят метлата в придвижване. Поради пословичната им несръчност обаче (помним, че умориха от апетит котката на Скрипал и отровиха гащите на Навални), кацането станало по разписание. Минало в действителност толкоз безпрепятствено и без външни дразнители, че началникът на летището не забелязал нищо неправилно.
Можел е най-малко от вежливост да чуе обезверените вопли, които дохвърчаха от мазето на Комисията по досиетата без ретранслатор. Техният източник ще направи добре, в случай че не чете Файненшъл таймс, до момента в който си сърба супата от броколи. Може да го сполети ориста на Бон Скот, а това ще бъде печален ден за българската народна власт.
Важното е, че визитата мина в мир и обич, като любовта преобладаваше. Самотникът от Банкя допря внимателно устни до бабината повърхнина, а наблюдаващите означиха избран прогрес в стила, друг от неподправения директен метод по отношение на непоклатимата госпожа Херо преди време. Самотата му идва допълнително на този човек – няма кой да донесе прясно изпечена баница по пеньоар на баклавички рано заран.
Европейската баба пък вероятно не знае рецептата, само че това без друго не е нейна работа – нейната работа е да поръси със светена вода новия цех за бинтове, лигавчета и други творби от памук. Фронтова страна сме, въпреки всичко, без нас успеха над Тъмната страна на Луната няма по какъв начин да пристигна. И госпожа Корнелия на вятъра се нервира – едната трета оръжие за Украйна вероятно ще си я впише в бележника отново същият отшелник, до трите спрени съветски енергийни плана. Той знае по какъв начин да се оправи, в случай че, обратно на Повелята на Историята, северният вятър непредвидено продуха дъното на панталона му. Ще пъхне в джоба следващото куче и ще отлети на челобитие в Кремъл. Ако портиерът не го пусне да влезе, ще изчака три дни необут пред вратите, единствено на мая и пелмени, като Хайнрих IV в Каноса. Накрая ще целуне кутре или пръстен (в никакъв случай вратле!) и ще преведе сполучливо България през въртопите на Третата международна война.
Но няма да се наложи. Както означи чичо Митко, шефът на българския банков водопад, еврото, което „ изисква… единодушие “ (ама в действителност ли?), е „ котва за нашето европейско бъдеще. “ Много правилно! В изискванията на паричен съвет ние сме в дребна лодка, вързана с дебело въже за кораба на еврозоната и го следваме безропотно измежду всички въртопи на разпадащата се Бретън-Уудска система. Досега въпреки всичко имахме свободата да срежем въжето при положение, че корабът се надене на канара в океана от бюджетни дефицити. От тази опция към този момент се отхвърляме с общонародно тържествуване и се качваме напряко на борда, заедно с духовата музика. Там ще останем закотвени за безконечни времена в пристанището на европейското имперско блаженство, което има вяра, че слънцето изгрява от Запад и осветява през крив макарон бойните полета на Донбас.
