Европа се щура като патица без глава, объркана от изчезването на вчерашния свят
След съглашението, подписано със Съединените щати на Доналд Тръмп на 27 юли в Шотландия, Европа навлиза в своя " век на унижението ". Това твърди в изявление за френския ежедневник Le Figaro икономическият публицист и колумнист за TF1-LCI и RTL Франсоа Лангле.
LE FIGARO: Като част от съглашението с Тръмп, Европейският съюз се съгласи да наложи цени до 15% върху съвсем целия си експорт за Съединените щати и нито получава нещо в подмяна, нито постанова контрасанкции. Възможен ли беше различен резултат?
ФРАНСОА ЛАНГЛЕ: Не, това съглашение е всичко друго, само че не и изненадващо. То въплъщава салдото на силите сред Америка на Тръмп и Европа: всичко за мен, останалото за теб. Това е разследване от новата роля, която Съединените щати заемат в международните каузи, " непокорната свръхсила ", по думите на американския учен Майкъл Бъкли. Тоест, мощ номер едно, която няма друга упоритост с изключение на да се укрепва за сметка на другите, започвайки с някогашните си съдружници - те са тези, които оферират най-хубава възвръщаемост на изнудването, тъй като са слаби. Най-поразителното в тази спекулация е, че Европейският съюз е благополучен. Унижен и удовлетворен. Въпреки че с изключение на митата, Брюксел потъпква личните си политики, с цел да угоди на Тръмп.
Така той се съгласи да влага 600 милиарда в Америка, до момента в който отливът на вложения е точно главният проблем, емфатичен от отчета Драги... Той се ангажира да купува американски оръжия, като в същото време приканва страните-членки да укрепят своята отбранителна индустриална база...
Той се ангажира да купува камиони с американски газ, до момента в който работи за нулеви въглеродни излъчвания! Що се отнася до хипотетичната " предсказуемост ", предлагана от съглашението на експортьорите, това са цялостни нелепости. Човек, наказан на 10 години затвор, явно може да се поздрави с предсказуемостта на изискванията си на живот през идващото десетилетие.
LE FIGARO: Лондон получи от Белия дом най-ниската допустима митническа ставка досега (10%). Допринася ли тази " победа " за дискредитирането на Европейския съюз?
ФР. ЛАНГЛЕ: Търговията на Съединени американски щати с Обединеното кралство не е в недостиг, което може да изясни по-благоприятното отношение, което Лондон получи. В йерархията на кралствата, подвластни от Американската империя, ние заемаме междинна позиция сред Обединеното кралство, което се оправя по-добре, и Япония, от която Тръмп получи заплащането на няколкостотин милиарда непосредствено в американската хазна. И всички тези, които в този момент са застрашени от 30% или 40% удар, в случай че не реализиран съглашение тази седмица.
LE FIGARO: Това, че Европейският съюз не е в мощна позиция, може ли да се изясни с обстоятелството, че той не управлява никоя от стратегическите си позиции в мащаба на световната стопанска система?
ФР. ЛАНГЛЕ: Да, без подозрение. Трябва да се помни, че Европейският съюз не е основан да упражнява въздействие на международната сцена. Основната цел на Брюкселската комисия е да следи държавите-членки, с цел да подсигурява, че те съблюдават разпоредбите на единния пазар и конкуренцията. Брюксел беше основан, с цел да отстрани границите и икономическия шовинизъм в границите на Съюза. Изграждането на този обединен пазар беше също така потребна подготвителна стъпка за преодоляване на глобализацията, изключително за Франция и нейната администрация.
Но времената се менят. Глобализацията се трансформира по своя темперамент и обхват; фрагментира се заради преориентацията на преобладаващата мощ към нейните изключителни ползи за сметка на международния ред. Глобализацията е невъзможна без самопровъзгласил се стопанин на света. Следователно Комисията би трябвало да се осланя на границите и да практикува един тип европейски шовинизъм, с цел да отбрани държавите-членки в огромната борба сред империите. Тя не е способна да го направи, тъй като това би изисквало да се откаже от договорите. Затова тя тича в близост като обезглавена патица, дезориентирана от изгубването на вчерашния свят.
Силна Европа е фантазия, поддържана от федералисти, които към момента желаят да спасят фантазията си. Това е последният стадий на отказване, преди да се одобри действителността: Европа навлиза в своя " век на унижението ", сходно на Китай през 1842 година, след Опиумната война. Тръмп, тъкмо както британците от това време, принуждава пристанищата ни да отворят. С тези съглашения Европа подписа Нанкинския контракт, който подчини Поднебесната империя на английските търговски ползи.
Но в отбрана на Брюксел, би трябвало да се каже, че казусът е по-сериозен от самата Комисия. Самите жители са тези, които се опълчват на властта и жертвите, които тя би изисквала от тях. " Не се изплашихме ", е декларирал Еманюел Макрон незабавно след подписването на това съглашение за капитулация. Проблемът с това да те е боязън, несъмнено, е че имаш средства за възмездие, само че на първо място зависи дали ще имаш желанието да ги използваш.
Брюксел прекара седмици в създаване на наказателни контрамерки за Съединените щати, обяснявайки, че ние няма да ги използваме... Бюрократите изобретиха комерсиалната версия на револвера с капси. Още по-лошо, френските чиновници обясниха в навечерието на съглашението, че няма да има ответни цени, тъй като икономистите са пресметнали, че те ще бъдат нездравословни за нашите консуматори!
LE FIGARO: Не цели ли Тръмп с тези цени най-вече да реалокира производството в Съединените щати?
ФР. ЛАНГЛЕ: Да, той желае да отслаби световния напредък. Той отхвърля позицията на " консуматор от последна инстанция ", която постоянно е била заемана от господарите на света - Съединените щати през 20-ти век, Англия през 19-ти. Напротив, той желае да реиндустриализира страната си. Ето за какво той желае мита и слаб $, с цел да насърчи производителите от целия свят да се открият в Съединените щати. Той няма да спре дотук. Тези мита ще бъдат употребявани, с цел да принудят сътрудниците да преоценят валутите си или да финансират американския дълг гратис, с известните облигации с нулев ваучър, поддържани от един от вдъхновителите на Тръмп, Стивън Миран.
Другата цел е, несъмнено, бюджетна. Митата ще изпълнят хазната на Вашингтон. Само съглашението с Европа би могло да ѝ обезпечи спомагателни 100 милиарда $ годишно. Това е належащо за финансиране на " Големия и хубав бюджет " - данъчните облекчения, признати от Конгреса предишния месец. И в двата случая това е хищническа тактика: Америка източва вложенията, с цел да напоява почвата си, и финансовите запаси на други страни, с цел да ги преразпредели към своите компании под формата на данъчни облекчения.
LE FIGARO: Не надценяваме ли успеха на Тръмп? Европейските задължения за покупки и вложения нямат никаква друга стойност с изключение на политическа...
ФР. ЛАНГЛЕ: Вярно е, че цифрите са толкоз безумни, че не са достоверни. Урсула фон дер Лайен се ангажира с покупки на полутечен газ за 250 милиарда евро годишно, до момента в който ние, за цяла Европа, сега сме под 100 милиарда евро... Но това към момента основава напън за идващите години и безспорно това е задачата на американските договарящи.
Колкото и неразумни да са, тези суми явно са признати от Европа. И с изключение на съображенията за числа, би трябвало да се научи един урок: достъпът до интернационалните пазари си има цена, тъй като има стойност. И тази цена се повишава от избирането на Тръмп. Следователно Европа би трябвало да намерения за цената на достъпа до личния си пазар, един от най-големите в света, и за това по какъв начин да договаря бъдещи търговски съглашения.
LE FIGARO: Какво можем да чакаме съответно в търговски проект?
ФР. ЛАНГЛЕ: Въпросът е кой ще заплати митата. Логично е американският консуматор да се сблъска с по-високи цени на вносните артикули. Не с 15%, тъй като разноските за дистрибуция съставляват до една трета от крайната цена. В реалност, всеки от участниците в комерсиалната верига - експортьор, транспортьор, вносител, дистрибутор и консуматор - ще бъде подложен на напън да понижи маржовете си или да заплати малко повече.
Разпределението на тези старания ще варира според от салдото на силите на пазара, който варира доста според от бранша. Всичко това би трябвало да понижи комерсиалните потоци към Америка. Въздействието върху растежа във Франция обаче ще бъде по-малко тежко, в сравнение с в Германия и Италия, които са по-експортно насочени, както към този момент е видно от данните за второто тримесечие на 2025 година
LE FIGARO: Кои браншове ще бъдат най-засегнати?
ФР. ЛАНГЛЕ: Компаниите, които създават първокласни артикули, могат да устоят както на нарастване на цените, по този начин и на стесняване на маржовете си, които са обилни. От друга страна, за млечните артикули и сирената, едни от главните ни износни артикули, потребителите ще бъдат по-малко склонни да заплащат. Износителите ще би трябвало да поемат финансовата загуба, в случай че не желаят да изгубят пазарен дял. Същото важи и за козметиката, която също е една от мощните ни страни в износа.
Високият клас ще оцелее с помощта на силата на марките и имиджа " създадено във Франция ", само че се чака продуктите за всеобщия пазар, които са по-чувствителни към цената, да пострадат. Автомобилната промишленост е наранена единствено индиректно, защото не изнасяме френски коли през Атлантика. Френските производители на съоръжение, подизпълнители на европейски производители, обаче биха могли да пострадат от натиска върху немските експортьори.
Във всички тези области производителите ще се опитат да създават повече в Съединените щати, с цел да избегнат налози. Това би могло да докара до нова вълна от офшоринг. И най-после, някои браншове, като да вземем за пример фармацевтичната промишленост, остават в неопределеност, защото митническият им режим към момента не е избран.
LE FIGARO: Можем ли в този момент да чакаме маргинализация на Европейската комисия? Ще се трансформира ли фон дер Лайен в приятелката, която държавите-членки към този момент не одобряват?
ФР. ЛАНГЛЕ: Търговските въпроси постоянно са разделяли Европа, както сред държавите- членки, които нямат едни и същи ползи, по този начин и сред секторите в границите на една и съща страна. Този път обаче континентът не е в действителност разделен; той е разграничен сред примирени губещи и облекчени губещи. Облекчени, тъй като са се страхували от по-лошо - силата на Тръмп е, че е смекчил договорката по време на договарянията, откакто е заплашил с още по-строги наказателни цени.
Отвъд мрънкането, няма действително предпочитание да се оспори съглашението, утвърдено от ръководителя на Комисията. Освен това, няколко от комерсиалните сътрудници на Съединените щати към този момент са глътнали хапчетата си: Япония, Южна Корея и всички чакащи в коридора на Белия дом...
Китай в този момент е единственият, който се изправя против Америка. Да се надяваме, че тази спекулация най-малко ще е разкрила на Европа, нейните жители и нейните водачи мащаба на измененията, които се случват в интернационалните връзки. В засилващата се борба всичко е стратегическо, в това число комерсиалните въпроси. Всичко си има цена. Всичко е лост за придобиване на въздействие или запаси.
Това изисква наша лична гражданска война в идеологията и дейностите, след четиридесет години, в които свободната търговия се смяташе за естествено положение на интернационалните връзки, без значение от политическите въпроси и преференциална за всички. Търговията се връща на мястото си, подчинена на политическите цели. От тази позиция Тръмп ни учи на мъчителен, само че доста потребен урок.
Ако употребявам афоризма на икономиста Марк дьо Ситиво, в дългата история на ритниците в задника, не постоянно кракът е най-виновен.
