РУСОФОБИЯ 2.0: реалност, страх или геостратегия?
Доц. д.н. Вилиян КРЪСТЕВ
Русофобията, създавана и популяризирана от Запада през днешния ден, не е ново събитие. Тя е подвластна на историческа инерция в геополитическото съревнование, в което съветската държавност играе роля на непреодолима бариера за господството на Запада .
А знае се, че Западът покорява света и постанова своя повсеместен модел в него не поради цивилизационно предимство по отношение на другите, а поради предимство в използването на проведено принуждение. Провалите във всички опити Русия да бъде подчинена от западна мощ отприщват неволен боязън и ненавист, изразявани посредством предразсъдъци, суеверия, неуместни легенди и оскърбителни квалификации.
Русофобията като агитация набира висока скорост по време на Студената война, когато демократичния модел на Запада е възпрян от мощта на Съюз на съветските социалистически републики в положение на геополитически паритет на планетарно равнище. Именно геополитическия паритет стои в основата русофобията да се трансформира в благонадежден инструмент на Запада за практикуване на въздействие и напън, с цел да се подкопае доверието, да се насади злост, да се всее опасност и ненавист към всичко съветско. Под водачеството на Съединени американски щати в западния свят русофобията придобива такива мащаби, че пронизва забележителна част от западната просвета и диктува медийния и политическия дискурс.
„ Студената и гладна външна страна ”, „ Горна Волта с нуклеарни ракети ”, „ Империята на злото ” са известни русофобски легенди от Студената война, култивиращи в публичното схващане непредпазливост, боязън и злоба към Съветска Русия. По основаването на тези пропагандни парадокси десетилетия наред се е трудил, несъмнено, и Холивуд. Само в интервала от края на 40-те до 60-те години на предишния век основната „ фабрика за илюзии ” създава повече от 4 хиляди кино лентата, представящи Съветския съюз като „ котило на шпиони ”, „ затвор на народите ” и „ чудовище за човечеството ”.
Известно е, че Централно разузнавателно управление на САЩ и Департаментът по национална сигурност на Съединени американски щати координират и даже финансират тази активност в сгода на американските геополитически ползи. И при все че, че през същия интервал Съюз на съветските социалистически републики става ревнив бранител на мира и обществената справедливост; смайва интернационалната общност с научни и спортни достижения; дава на света образец за потребление на нуклеарния капацитет за мирни цели; прокарва пътя на човечеството в Космоса; подема самодейността за анулация на колониализма в Третия свят, с помощта на което десетки нации от Азия, Африка и Латинска Америка се снабдяват с дълго бленувана политическа самостоятелност.
Периодът на отчасти русофобско усмиряване на Запада след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики продължи по-малко от две десетилетия. Докато Русия преодоляваше икономическите си усложнения, а руския нуклеарен боеприпас ръждясваше по складовете хегемонът Съединени американски щати се настани гладко в Източна Европа.
После американските апетити в постсъветското пространство минаха под знака на поредност „ цветни революции ”, където русофобската изразителност се усили още веднъж. „ Варварската Русия ”, „ кръвожадната съветска мечка ”, „ колосът на глинени крайници ”, „ ресурсният придатък на развития свят ” са част от русофобските етикети, с които
Западът навлезе и респективно – отслаби съветското въздействие в младите републики. Впоследствие въоръженият бунт в Украйна през 2014 година, насъскването на киевския режим да нападне Донбас, а най-после налагането на американска военна настойчивост над страната минаха под знака на истерична русофобия.
Санкционният, икономическият, а от 2022 година и боен напън на Запада против Русия вървят ръка за ръка с русофобски делириум. „ Москалите ”, „ ватенките ”, „ орките ”, „ алкашите ”, „ рашистите ”, „ бензиностанцията ”… са дребна част от тези русофобски квалификации, които участват в словесния ресурс на представители на политическия хайлайф, политически анализатори и пишман експерти по национална и интернационална сигурност (вкл. български) за обликът на врага (Русия) умишлено да бъде примитивизиран.
Някои от тях доукрасяват русофобския си дискурс и с прилагателни като „ болна страна ”, „ страна страшилище ”, „ патологична страна ”, които не знам дали би трябвало да провокират подбив у среднообразования човек, само че сигурно следва да жегнат съзнанието му по отношение на компетенциите на сходен жанр „ експерти ” по геополитика и сигурност.
Парадоксално е, че доста от тези субекти у нас са се школували в университети и военни академии на някогашния Съюз на съветските социалистически републики, само че конюнктурната угодливост към Запада през днешния ден ги е трансформирала в настървени русофоби.
Русофобията понастоящем е трайно внедрена в медийната среда, политическия дискурс, културата и интелектуалния живот на Запада, част от който е и България. Пронизваща публичния живот русофобията, сходно на заразна зараза, овладява мозъците и сърцата на изцяло здрави и с разсъдъка си човешки човеци, които заслепени от одиозна изразителност на известни политици, културтрегери или публицисти ги прави глухи и слепи за обективната действителност.
Самият факт, че към момента милиони хора по света (вкл. учени, интелектуалци) мислят, че войната в Украйна е сред самата нея и Русия значи, че русофобията като агитационен инструмент господства с цялостна мощ върху атрофиране на тяхната мозъчна активност. В това отношение русофобията е дейно средство за „ тровене ” на съзнанието на публичните маси с преформатиране на техния здрав разсъдък, а обликът на Русия естествено е „ облечен ” в символиката и семантиката на непреходно и непоправимо зло.
Докато Русия съществува русофобията няма и не може да бъде изкоренена. Предвид преимуществото на Запада (под водачеството на САЩ) в осведомителните технологии русофобията ще бъде употребена като мощен инструмент в битката за геостратегическо (практическа реализация на геополитиката) позициониране.
Въпросът обаче е до каква степен и в какви мащаби осведомителното и културното въздействие на Запада ще продължи да насажда русофобията като средство за деформиране на публичното схващане и ще пречи за образуване на обективно публично мнение по туширане на напрежението с Русия, за договаряне на дълготраен мир в Европа.
Само със намаляване на тона, с увеличаване на висшия ешелон на дипломатичната интензивност и с поощряване на градивния разговор с Русия Западът може да избегне военния риск за Европа и тактическото тестване на съветските ракетни комплекси „ Сармат ” и „ Посейдон ”.
