Госпожа Баптиста можеше да се казва Чеков
Гледах кино лентата " Госпожа Баптиста " с Изабел Юпер и не устоях. Трябваше да пиша. Не мога да остана с писалката в джоба, когато сюжетът е съвсем моя. Не безусловно, само че съответствува.
Това разяснява във " Facebook " Божидар Чеков.
" Изнасилената " от един градинар красива, само че малолетна девойка, за малко не се самоубива заради срама, който предизвиква на фамилията си.
Моята " Изабел Юпер " ме предложения на рожден ден. Тя живееше с родителите си - италиански емигранти, в едно северно предградие на Париж. Беше ранен следобяд, когато си купих билет на гарата " Сен Лазар " и се качих на първият вероятен трен. Пристигнахме бързо. Може би малко повече от половин час. Това беше първото ми пътешестване с трен във Франция. Всички слизат и аз слизам. Не чета нито табелите, нито обръщам внимание на човешкия поток. Тръгвам към перона по " траверсите " сред коловозите, по този начин както съм го правил десетки пъти на гарата в Лом.
В България нямаше подлези в гарите. Двама железничари с фуражки и ленти на ръкавите налетяха върху мен и желаеха билета ми. Показах им го.
Те обаче ме дръпнаха за ръкава ме вкараха в стая сходна на помещение за арестанти и желаеха от гарата Сен Лазар да потвърдят валидността на билета ми. Минаха няколко безкрайни минути. От гарата потвърдиха валидността му.
Между краткотрайно промяната завърши и пристигна новата промяна. Пак железничари с фуражки и с ленти. Пак звънене до Сен Лазар. Поискаха ми документите.
Моят акцент не им вдъхваше доверие. Накрая им писна и повикаха полиция. Полицайте дойдоха бързо с камионетка за 10 подсъдими, пищящи сирени и наследник буркан. Качиха ме незабавно при началника на полицейския сектор. Той ме изслуша деликатно и сподели - дайте ми един телефон на човек, който ви познава.
След това позвъня. Не чух диалога, само че най-после началникът на полицейския сектор сподели: Господин Чеков, хора като вас са добре пристигнали във Франция. Не забравяйте в никакъв случай, че фуражките трансформират хората, без значение от специалността им. Затова бъдете снисходителен с тях!
Минути след този диалог, той заповяда на дежурните служител на реда да ме съпроводят до адреса на приятелката ми. Камионетката за 10 подсъдими, със сирените ме закара със забавяне на рождения ден. Заварих там моята " Изабел Юпер " сама с майка си.
Няколко дни след железничарското ми прекарване, получих полицейска призовка за разпит. Ставаше въпрос за правосъдна анкета. Явих се в уречения час. Бащата на моята другарка беше подал тъжба против мен, че съм изнасилил малолетната му щерка. Ако бях французин кореняк, надали щеше да бъде толкоз ядосан, само че ориста рядко се подчинява на наставнически фантазии.
Приятелката ми ме чакаше в бюрото на следователят, който мъчно пишеше моето име на изхабена пишеща машина.
Това което в никакъв случай няма да не помни е, че на въпроса - имало ли е принуждение - тя отговори няколко пъти изрично не! Направи го пред следователя, в наличието на майка си и на татко си!
Спомних си за всичко това откакто видях кино лентата с Изабел Юпер. Ако беше с друга актриса може би нямаше нищо да си спомня.
