Д-р Петър Кичашки: 60 минути фиаско за 16 милиона долара
Медиите, изключително огромните и мейнстрийм медии, са голям фактор при всяка политическа акция. Няма ли го нещото в огромен уебсайт или огромна телевизия, то не се е случило. Във всяка политическа акция постоянно стои един основен въпрос - по какъв начин претендентът ни да попадне в полезрението на медиите.
Комуникационната власт на огромните медии е голяма. Казват някои, че обществените мрежи са изместили стандартната телевизия и вестници. Не са. Социалните мрежи са мегафон, през който въздействието на медиите се магнифицира. Те просто усилват дисперсията сред мейнстрийм медиите и всички останали. В ерата на обществените мрежи точно медиите с въздействие и престиж са тези, които инкасират най-сериозен скок в общественото си навлизане.
Емблематичното предаване " 60 минути " по CBS е един от образците за голямо политическо въздействие на една телевизионна стратегия. В български условия единственото предаване с подобен бекграунд, въпреки и в друг формат, е " Панорама " по БНТ1. С разликата, несъмнено, в мащаба. Това е мястото, на което се коват политическите вести. Ако нещо е излъчено в " 60 минути ", то е значимо и заслужава внимание. Въпреки плавното роене на мейнстрийм медиите и техния свиващ се рейтинг, въздействието им си остава непропорционално високо спрямо всички останали медийни формати. Ако нещо се каже в подкаста на Джо Роугън, то ще има доста по-голяма обществена чуваемост, доста повече хора ще го гледат. Но в случай че нещо се каже в " 60 минути ", колкото и хора да са го гледали, те ще се повлияят доста повече, в сравнение с от нещо, изказано в подкаст. Така работи насъбрания авторитет.
" 60 минути " от стартирането си в ефир през 1968 година е неизменима част от политическия ландшафт. Със своите над 100 и тридесет награди " Еми ", предаването има голямо въздействие. Само да напомним, че точно " 60 минути " разгоря абсурда с Бил Клинтън и аферата му с Моника Люински. Пак " 60 минути " съвсем собственоръчно убеди американското общество в потребността от първата война в залива. " 60 минути " разкри зверствата, осъществявани от американски военни над иракски военнопленници през 2004 година Въобще, да се подценява въздействието на стратегия от този мащаб и с тази история би било огромна бъркам.
Затова, когато през предходната година " 60 минути " насочи покана за присъединяване на двамата водещи претенденти, това беше нещо общоприетоо. На всеки избирателен цикъл в това предаване се канят двамата претенденти, които в праймтайма да развият платформите си. Нестандартното беше, че единият претендент - спечелилият в последвалата конкуренция Доналд Тръмп - не взе присъединяване. За сметка на това пък изявлението с Камала Харис беше толкоз захаросано, че човек може да хване диабет, единствено като го гледа. Дотолкова захаросано, че в действителност след това гръмна скандал с това присъединяване. Скандал, който беше изключително тежък най-много поради обстоятелството, че точно телевизионна институция като " 60 минути " си е разрешила такова безсрамие.
За какво става дума? Оказва се, че Камала Харис е толкоз неубедителна в отговорите си, че на няколко момента редакторският екип на предаването изрязва нейните неприятни отговори и инсталира на тяхно място напълно разнообразни фрази, подадени на радикално разнообразни въпроси. С това редакторите на предаването в действителност се намесват в изборите. На правилото клъцни-срежи те показват една радикално друга Камала Харис от тази, която в реалност съществува. Маскират нейната непросветеност и я прикриват под медийното покривало на пропагандата и пиара. Тази оруелска режисура - едно мейнстрийм предаване да е толкоз пристрастно, че да търси по какъв начин да показа във подправено добра светлина една некомпетентна кандидатка за най-високия пост - е флагрантна проява на тежките недостатъци на корпоративните медии. Либералните пристрастия на редакторски и журналистически екипи трансформират даже уважавано предаване в най-елементарна пропагандна радио-точка.
След като Тръмп победи на изборите, неговият юридически екип заведе дело против Парамаунт, компанията притежател на CBS за интервенция в изборите. Делото беше за обезщетение за рекордните 20 милиарда $. Разбира се, никой не е очаквал в действителност да има отсъждане на вреди чак в такива размери. Но фактът, че настоящ президент съди мейнстрийм медия за такова нещо, единствено по себе си беше казус. Аргументите на Тръмп са стоманени - с изрязването и монтирането на отговори, екипът на предаването фактически е излъгал американските гласоподаватели, представяйки им Камала Харис в светлина напълно друга от действителната. Такова чудовищно посягане над правото на гласоподавателя да направи осведомен избор не си е разрешавала никоя американска медия. Никога.
Развръзката пристигна във вчерашния ден. " Парамаунт " са клекнали на договорка и са се съгласили да изплатят 16 милиона $ обезщетение под формата на подаяние за бъдещата президентска библиотека, която президентът Тръмп ще направи след края на мандата си. С юридически заврънтулки не се признава виновност във формалния смисъл на термина, само че в действителност и на децата е ясно - малкия екран е настъпила мотиката. Такова вмешателство, такава явна пристрастност към демократичния претендент е в действителност безсрамие. И е отвод от всевъзможен даже намек за обективност и равна раздалеченост.
Представете си, че Доналд Тръмп дава неприятен отговор на заложен въпрос. Отговор, който може да провокира даже интернационален скандал, какъвто е казусът с Камала Харис. Смятате ли, че на CBS би им минало през главата да изрежат този отговор и да сложат напълно друг, който да е безпристрастен или даже положителен за Тръмп? Смятате ли, че малкия екран щеше да направи нещо такова? Не, несъмнено. Никой не би могъл да повярва, че коя и да е медия ще бъде толкоз доброжелателна към Тръмп. Няма такава. Ето това е образно доказателство за демократичното деформиране на медийната реалност.
Фиаското на " 60 минути " ще коства на малкия екран 16 милиона $. Но добре, че мъдрият американски гласоподавател не се подведе по медийните операции и не избра Камала Харис. Защото тогава и редовият американец, и жителите на света, щяха да платят неведнъж по-висока цена за операцията на една телевизия. В момента медиите към този момент не са безпристрастна агора, на която се сблъскват другите отзиви на водещите политици. Те са участник в политическите процеси, който натиска везната с пръстче зад кулисите, с цел да помогне на претендента на своите. Това безумство би трябвало да бъде прекъснато. Ако медиите желаят да запазят най-малко късче от кредибилността си.
Източник: trud.bg
