След десетилетия на игнориране на проблемите с паркирането в София

След десетилетия на игнориране на проблемите с паркирането в София и използването на половинчати ограничения, столичната администрация се зае с използването на проект, който цели облекчение на обстановката. Проектът планува строителството на 9 многоетажни паркинга с над 2 000 нови паркоместа, осъществени посредством публично-частно партньорство, в границите на 12 до 18 месеца.

Идеята, която от години се обсъждаше, само че по този начин и не намираше действителна политическа воля, към този момент има съответни параметри, периоди и местоположения. Общината декларира упоритост да постави завършек на безредния метод, при който обособени квартали получаваха изолирани решения, без да се регистрира действителният мащаб на казуса.

Паркингите – години наред неглижиран проблем

София от дълго време се намира в тежка рецесия на паркирането, подбудена от няколко натрупващи се фактора: бурно жилищно строителство, липса на нова улична инфраструктура, лимитирани междублокови пространства и внезапно възходяща моторизация.

Въпреки това, в продължение на години локалните управляващи залагаха главно на разширение на „ синя “ и „ зелена зона “, без да основават действителна опция под формата на нови паркоместа.

Изграждането на многоетажни паркинги изисква дълготрайно обмисляне, ясна благосъстоятелност на терените, капиталов запас и съгласуваност сред разнообразни институции – нещо, което постоянно липсваше.

Така казусът беше оставен „ на самотек “, а следствията се виждат всекидневно – коли по тротоари, зелени площи и вътрешноквартални улици.

Решението

Новият проект е резултат от огромен разбор на 269 евентуални общински терена в разнообразни елементи на София.

Целта е била да се разпознават места, които разрешават бърза реализация, без дълги отчуждителни процедури и комплицирани устройствени промени.

От този първичен лист са подбрани 9 парцела – напълно общинска благосъстоятелност, минали цялостна техническа и устройствена оценка.

Това значи, че плановете могат да започват съвсем незабавно след избор на частен сътрудник и издаване на разрешителни.

„ За нас беше значимо този развой да не се случва като поредност от безредни начинания – един паркинг тук, един там, а като последователен модел, който може да бъде надграждан в идващите години “, съобщи столичният кмет Васил Терзиев при представянето на проекта.

Къде ще бъдат построени паркингите

Паркингите са разпределени в седем столични региона с най-остър дефицит тук-там за паркиране.

Това са регионите „ Овча купел “ – 3 паркинга с общо към 712 паркоместа, в квартал с висока компактност на застрояване и лимитирани вътрешни пространства, „ Илинден “ – 1 паркинг с 394 места, „ Сердика “ – 1 паркинг с към 290 места, „ Младост “ – 1 паркинг с почти 245 места, „ Подуяне “ – 1 паркинг с към 230 места, „ Надежда “ – 1 паркинг с към 113 места, „ Красно село “ – по-малък паркинг с към 70 места.

Разпределението демонстрира блян към уравновесен метод – както към периферни квартали, по този начин и към по-централни и компактно застроени зони.

Буферни паркинги и връзка с градския превоз

Част от бъдещите уреди ще бъдат ситуирани наоколо до метростанции и съществени транспортни коридори, което ще им разреши да действат като буферни паркинги. Идеята е водачите да оставят колите си и да продължат пътуването си с градски превоз, намалявайки трафика към централните елементи на града.

„ В някои региони, като „ Овча купел “, решението е ориентирано към действителния дефицит на паркоместа за живущите, до момента в който в други паркингите ще имат основна роля за прекачване към публичния превоз “, изясни заместник-кметът по превоз Виктор Чаушев.

Изграждането ще се осъществя посредством публично-частно партньорство, при което общината дава терените, а частният вложител поема финансирането, строителството и употребата за избран период.

Точната стойност на инвестицията ще стане ясна след осъществяване на процедурите, само че по предварителни оценки става дума за десетки милиони лв. общо.

Моделът разрешава на общината да не натоварва непосредствено бюджета си, като в същото време резервира надзор върху изискванията за прилагане, ценовата политика и дълготрайния публичен интерес.

Контекстът: София и автомобилната взаимозависимост

Към момента в столицата всекидневно се движат над 1,1 милиона автомобила, като 762 автомобила се падат на 1000 поданици – равнище на моторизация, което слага София измежду най-натоварените градове в Европа.

Това прави неналичието на съответна паркингова инфраструктура не просто стеснение, а систематичен градски проблем с отражение върху трафика, околната среда и качеството на живот.

Макар планът да не взема решение напълно казуса с паркирането в София, той слага основата на дълго отлагана политика. За първи път общината приказва за мащаб, модел и поредност, а не за единични обекти.

Ако самодейността бъде осъществена сполучливо, тя може да се трансформира в работещ образец за последващи стадии, включващи още квартали и по-тясна интеграция с градския превоз. Именно това прави проекта важен – освен като инфраструктурен план, а като знак за смяна в метода, по който градът възнамерява бъдещето си.