Беше невъобразим ужас: руските престъпления в Украйна
Какви доказателства са събрани за военните закононарушения на Русия в Украйна? Александра Матвийчук е ръководителка на киевския „ Център за цивилен свободи “, който получи Нобелова премия за мир.
Има ли един облик, който за Вас да символизира всички минали години на войната в Украйна?
Олександра Матвийчук: „ В съзнанието ми изникват разнообразни облици, доста от тях бих желала да не помни. Но в случай че се опитам да ги сведа до едно нещо, това ще бъде април 2022 година. До нас доближаваше информация за това какво се случва в Буча, Мотижин, Ирпен. Когато съветските войски бяха изтласкани от региона, ние видяхме там телата на хората, които лежаха по улиците. Намирахме убити хора в личните им домове, в всеобщи гробове, цели разстреляни фамилии с деца. “
Справедливост за хората в Украйна
Олександра е юристка, занимава се с документирането на военни закононарушения: „ Целта на нашия екип е да върнем имената на починалите и потърпевшите в тази война. Концентрирали сме се в постигането на правдивост. Задачата ни е да документираме всяко военно закононарушение, осъществено и в най-малкото село в Украйна. Специализирали сме се по проблемите на хората в плен, и то главно на цивилните жители “, споделя Матвийчук.
Известен ли е броят на хората, които се намират в съветски плен?
О. Матвийчук: Мога да назова някакви публични числа, само че не мога нито да ги потвърдя, нито да ги опровергая. Миналата година координационният щаб съобщи за 16 000 нелегално държани в плен цивилни лица. При нас са подадени над 4000 заявки от родственици на цивилни жители, които или са били арестувани нелегално, или са в плен. Размерът на тези феномени ми разрешават като правист да кажа, че става дума за закононарушения против човечеството. Това към този момент е потвърждавано неведнъж и от докладите на основаната от Организация на обединените нации интернационална комисия. Надявам се третото дело, което ще бъде заведено от Международния углавен съд, да бъде точно за този тип военни закононарушения: отвличания, изтезания, полово принуждение и нелегално задържане на хора. Престъпленията против човечеството се характеризират с два признака: би трябвало да става дума за огромно закононарушение против гражданското население и то проведено. Бих споделила, че този тип закононарушения са станали част от културата на съветската войска, на съветските спецслужби и окупационните управляващи.
Невъобразими закононарушения
Ще дам един образец – никой в Буча няма по какъв начин да не помни миризмата на трупове, която се носеше из града. Това просто беше немислим смут – никой не би могъл да бъде подготвен за сходно нещо, колкото и военни закононарушения да е документирал. През април там работеха доста задгранични публицисти, те написаха голямо количество материали. Всички бяха в потрес. А по какъв начин реагира Путин? Извика бригадата, която е била в Буча и я награди. Той даде сигнал – можете да вършиме всичко, което поискате: да убивате, да изнасилвате, в това число деца, да изгаряте хората живи, а аз ще ви дам орден за това.
Мнозина подписват контракти и отиват да водят война за пет милиона рубли. Хората ги оправдават, тъй като в никакъв случай не били виждали толкоз доста пари, а техният живот не коствал нищо – отивали на война от невъзможност. Вие съжалявате ли ги?
О. Матвийчук: Смятам, че даже и в най-тежки обстановки човек въпреки всичко има воля, има отговорност и не може да се откаже от тях – той може да каже „ да “ или „ не “, изключително в случай че би трябвало да избира дали да подпише контракт.
Да предположим, че нещо в Москва стартира да се трансформира. Имате ли опасения, че в този случай ще кажат на правозащитниците – да, вие сте нашият честен камертон, само че действителната политика е напълно друго нещо?
О. Матвийчук: Хората, които приказват за мир, не схващат три неща. Първо – мирът е свободата да живееш без боязън от принуждение и дълга вероятност за мир, каквито окупираните нямат. Второто нещо са вероятностите. Някои хора споделят – дайте да замразим спора и да решаваме тези проблеми след пет-десет години. Но те не схващат едно - в случай че проблемите не се вземат решение, те нарастват още повече. И третото значимо нещо е справедливостта на правораздаването – то има голямо въздействие върху сегашната обстановка.
Тези хора не трябва да се усещат безнаказани
Стотици хора, които са оживели в съветски плен, описват какъв брой сигурни и безнаказани са се чувствали тези, които са ги изтезавали. Те са били 100 % сигурни, че в никакъв случай няма да попаднат на подсъдимата пейка. Ако най-малко част от хората стартират да се съмняват, че може и да не избегнат отговорността, те няма да се крият зад нереалния Путин, това ще има охлаждащ резултат за бруталността на техните дейности. А това значи, че можем да спасим хиляди човешки животи. Вече се приказва, че това са закононарушения на Путин, само че ние знаем доста хора поименно – не Путин е измъчвал, убивал и изнасилвал в Буча.
Как оценявате договарянията в Истанбул, в които Зеленски одобри да взе участие. Та нали те дават причини точно на поддръжниците на позицията „ мир непременно “?
О. Матвийчук: Това е имитационен развой, от който би трябвало да се извлекат колкото може повече потребни неща, изключително в филантропичната сфера: продан на пленници, връщане на телата на починалите. Не бих могла да кажа, че това въобще няма смисъл, тъй като приказваме за човешки животи. А за Украйна, за разлика от Русия, човешките животи имат огромно значение. Ние би трябвало да пазим хората. Но е наивно да се мисли, че Путин стартира войната и загроби хиляди руснаци в нея единствено с цел да пишат за него в учебниците по история. Той стартира пълномащабното навлизане, с цел да окупира и унищожи Украйна и да продължи нататък.
Нито по човешките, нито по правните закони е възможно
Путин стана жертва на личната си агитация. Той написа толкоз исторически опуса за това, че сме един народ, че повярва в това. На този стадий на хората в Украйна им е нужна правдивост. Но и на хората в Русия им е нужна правдивост. Те би трябвало най-сетне да схванат, че това е ненормално – нито по правните, нито по човешките закони е възможно да нахлуваш в друга страна, да убиваш хората там, да им забраняваш да приказват на родния си език, да им взимаш децата и да ги откарваш в Русия, с цел да ги възпиташ там като руснаци.
С Олександра Матвийчук беседва Константин Егерт.
